С широките си, опасани с дървета булеварди и сгради в стил
бел епок, Букурещ навремето бе известен като "малкия Париж". Днес
румънската столица навява повече спомени за Френската революция от 1789 г.,
защото е залята от правен терор.
През ноември лидерът на дясноцентристката
Националнолиберална партия Клаус Йоханис бе избран за президент с популистка,
антикорупционна платформа, като наследи на поста Траян Бъсеску от
по-консервативната Демократична либерална партия.
В последно време г-н Бъсеску твърдо застана зад
продължаващото от доста време антикорупционно движение, което беше сравнително
беззъбо. За Бъсеску това беше полезен политически инструмент, с който да
атакува съперниците си, както и начин да успокои американските и европейските
критици на управлението в Румъния. Но тези негови действия бяха позакъснели.
С победата на Йоханис борбата с корупцията се задвижи с
бясна скорост. Докато изпълнителната власт остава в ръцете на премиера Виктор
Понта - лидер на Социалдемократическата партия, президентството може да бъде
мощен и яростен проповедник на тази кауза.
Отказът от истинско правосъдие в продължение на десетилетия
първоначално от диктатори, после от неефективни демократи, накараха румънците
ентусиазирано да подкрепят антикорупционната кауза. След като съдебното
разчистване, което започна при г-н Бъсеску, през миналата година доведе до
повече от хиляда присъди на политици и бизнесмени, борбата с корупцията се
превърна в ключова тема в предизборните кампании.
Чистият популизъм е
победителят
днес. Телевизионните мрежи безмилостно улавят всяка погрешна
стъпка. Докато съдилищата произнасят присъди с темп от повече от 90 на сто от
внесените дела, множество политици от основните политически партии са
опозорени.
В страната вече не достигат затворническите килии. Осъдени
от Европейския съд за правата на човека, букурещките затвори са отчайващо
претъпкани. Министърът на правосъдието неотдавна обяви, че търси европейско
финансиране за строежа на няколко нови затвора. Малко от затворите в страната
са строени скоро. Бизнесмени, с които разговарях, са станали твърде предпазливи
към публично-частните партньорства, тъй като подобни сделки твърде лесно
получават етикета "корупционни".
Подкупът е ендемичен в румънския живот, политиката просто
отразява тези социални норми. Всеки, който е в политиката или в бизнеса, по
презумпция се възприема като виновен за нещо. Повечето румънци признават, че
малко ги е грижа за недостатъците на съдебния процес, независимо дали
доказателствата понякога са смехотворни, или пък че прокурорите наставляват
магистратите при вземането на съдебните решения.
Възходът на прокурорската държава заплашва дори своите
собствени представители. През ноември м.г. бившият висш прокурор Алина Бика,
която бе определена от Понта да оглави Дирекцията за разследване на
престъпленията на организираната престъпност, бе арестувана по обвинение в
получаване на подкупи по време на мандата си. Преди това тя участва в
разработването на Наказателния кодекс на Румъния. По думите на г-н Бъсеску
"Никой не е над закона".
Обичайна практика е заподозрените да бъдат притискани да
назовават имена в замяна на възможна снизходителност в рамките на процеса. Също
така е рутинна практика членовете на семействата на заподозрените да бъдат
арестувани като допълнителен лост за въздействие от страна на прокурорите. Една
от мерките ала Оруел са
"превантивните арести"
на някои високопоставени заподозрени, заподозрени в
престъпления на "белите якички", с мотива да бъде предотвратено
извършването на подобни нарушения в бъдеще.
Въпреки че официално се отрича, всеки е наясно, че
съдилищата не са политически независими, каквито би трябвало да бъдат. Казаха
ми, че много от арестуваните са свързани с руски финансови интереси. Това ги
прави удобна мишена, че служат на интересите на чужда сила, която много румънци
смятат за заплаха.
Преди избирането си през 2012 г. Виктор Понта
характеризираше Националната дирекция за борба с корупцията като съвременна
версия на тайната полиция на комунистическия диктатор Николае Чаушеску. Но тъй
като общественото мнение се обърна в полза на дирекцията, премиерът промени
тона си. Сега Понта - пропазарен политик, се изявява като горещ привърженик на
антикорупционното движение, използвайки го като инструмент срещу медийните си
противници, особено срещу собствениците на критичните вестници. Наскоро г-н
Понта влезе в остър сблъсък с Адриан Сърбу, собственик на медийната група
"Медиафакс", която издава водещия бизнес вестник в Румъния. Сърбу бе
арестуван по обвинения в пране на пари, злоупотреби и укриване на данъци. Той
отрича обвиненията.
Обвинението срещу Дан Адамеску, собственик на независимия
вестник "Романия Либера", също е смущаващо. Понта обвини Адамеску, че
е присвоил пари от собствената си застрахователна компания, за да подпомогне
финансово Бъсеску в кампанията за преизбирането му. Адамеску бе признат за
виновен и получи присъда от повече от 4 г. затвор.
Възможната политическа мотивация зад обвиненията срещу Сърбу
и Адамеску показва как усилията за намаляване на зависимостта между парите и политиката
служат за разчистване на сметки и за юридическо надхвърляне.
Друга неочаквана последица от антикорупционната кампания е,
че тя разпалва антиамерикански настроения. Тъй като Държавният департамент
изрази опасения, че една корумпирана Румъния може да се превърне в следващата
Украйна, тъй като народният гняв срещу корумпирана олигархия може да доведе до
бунтове, някои румънци съзряха в поредицата от прибързани присъди
необуздан стремеж да се впечатли Америка
Европейският съюз следи нивата на корупция още от влизането
на Румъния в Съюза през 2007 г. И макар Брюксел никога да не е заплашвал да
спре финансирането, в Букурещ се опасяват, че провал в провеждането на реформи
би могъл да доведе до замразяване на правото на глас на Румъния.
Като арбитри на доброто управление нито САЩ, нито ЕС могат
да пазят мълчание за злоупотребата на Букурещ със силата на прокурорите.
Разбира се, една по-малко корумпирана Румъния би била по-добър член на ЕС и
по-надежден съюзник в НАТО, но ще е грешка като мерило за успех да се оценява
обемът на правосъдието вместо неговото качество.
Антикорупционната кампания в Румъния бързо се изроди в
тесногръд кръстоносен поход. Ненаситният апетит на обществото за справедливост
само засилва заплахата за демократичното бъдеще на страната.
Американското и европейските правителства би трябвало да
поздравят румънците за решимостта им да изкоренят корупцията, но сега трябва да
насърчат промяната в подхода. Демократичното развитие на Румъния ще се облагодетелства
повече от публичен процес, в който злодеянията от миналото бъдат признати,
документирани и накрая простени.
Само такъв обхватен подход, който възнаграждава разкриването
на престъпления с амнистия, ще помогне на румънците да спрат да гледат през
рамо - буквално и фигуративно. Под зоркия поглед на международните медии една
комисия на истината ще отправи силното послание, че демократична Румъния строго
ще наказва бъдещи престъпления - но прозрачно, непартийно и безпристрастно,
т.е. справедливо.
Д-р Патрик Башъм -създател и директор на Института за
демокрация във Вашингтон.