 |
Символът на 100-годишнината от
арменския геноцид е цветето незабравка
|
Депутатите редактираха първоначалният текст на документа и думата геноцид отпадна. Горещите дебати се проведоха пред погледа на турския посланик, който беше гост по покана ДПС.
През последните дни имаше голям натиск от турската държава за не приемане на подобна декларация. Имаше заплахи за влошаване на дипломатическите отношения с Турция.
Днес в редица държави по света с церемонии ще бъде
отбелязана 100-годишнината от геноцида над арменците.
Проектът на решение за признаване на масовото изтребление на
арменци в периода 1915-1922 г. бе приет с гласовете на 157 депутати. 36 бяха
"против", въздържали се нямаше.
Смекчената формулировка бе предложена формално от
депутатката на Борисов Цвета Караянчева и мина със 142 гласа "за", 12
"против" и 4 "въздържал се". В подкрепа бяха 68 гербери, 29
депутати на БСП, 13 от Реформаторския блок, 15 от Патриотичния фронт, 8 от БДЦ,
8 от АБВ и един независим. Против бяха един народен представител от БСП, 10 от
"Атака" и един независим. И четиримата въздържали се бяха от РБ.
Депутатите от ДПС не участваха в гласуването.
Преломният момент на дебата дойде, когато Радан Кънев излезе
на трибуна и подкрепи редакцията на Караянчева.
"Тя е разумната пресечна точка между национално
отговорната позиция и историческата истина. Всичко по-малко от това днес би
било бягство от историческата истина. Всичко повече от това, за съжаление, би
било, на първо място, разкъсване в рамките на българската нация, и на второ
място, надценяване на реалните геополитически възможности на България. Ние
трябва да знаем къде се намираме на картата."
След гласуването Цачева обяви една минута мълчание в знак на
уважение към жертвите на "масовото избиване". Депутатите на ДПС обаче
излязоха от залата моментално, игнорирайки жеста на уважение към жертвите.
На въпрос защо е било нужно това, Хюсеин Хафъзов от ДПС отговори:
"Защото така сме преценили. В тази гражданска война са
избити не по-малко турци. Ами убийството на помаците защо не го обявим за
геноцид, когато ВМРО и българската армия са ги избивали?"
Хафъзов вероятно има предвид случилото се по времето на Балканската
война в Родопите. В изказването си от трибуната Кънев също каза, че България не
трябва да си затваря очите за избиването на турци и българи-мюсюлмани през 1912
г.
Дебатите за арменския геноцид бяха гласувани в сряда като
точка първа за днес, когато се отбелязват 100 години от трагчните събития.
Вчера обаче парламентът промени намерението и замести тази точка с два други
законопроекта. В крайна сметка обаче днес сутринта точката отново влезе като
първа.
Лично премиерът Борисов заяви, че терминът "масово
изтребление" е по-подходящ от думата "геноцид", защото иначе
рискуваме да влошим отношенията си с Турция. По тази причина депутатите
направиха промени в първоначалния текст на декларацията, предложен от
"Атака". Според Лютви Местан ако ще се приема нещо по темата, то
трябва да е декларация, а не решение. Той поясни, че решенията имат
задължителен характер, а депутатите нямат право да налагат начин на мислене.
"Галъп Интърнешънъл" публикува изследване по
поръчка на аремнското посолство. Прочуването показва, че 61% от хората не са
запознати с проблема. Сред информираните 66 на сто смятат, че трябва да бъде
признат арменският геноцид. За пореден път обаче формулировката не беше приета.
Обновена!