На този ден Българската православна църква чества деня на
Свети Георги победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г.
при управлението на римския император Диоклециан.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър
са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до
Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден
бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и
поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се
спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и
здравето.
С най-големия пролетен празник започва лятната половина на
стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния
календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички
области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е
схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и
влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител
на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Много древен по своя характер, днес все още няма пълно
единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва
от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези,
че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според народните представи св. Георги освен покровител на
земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от
обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят
здравето и плодовитостта на живата стока.
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се
пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително
е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб
сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.
Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което
закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче.
Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и
щастие през цялата година.
На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на
Българската армия. Той започва да се чества в Българската армия още с нейното
създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз
Александър Батенберг учредява
военния орден „За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите
подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява
честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни
условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на
панихида за загиналите и молебен за живите.