Кинематографичното майсторство на Хичкок при създаването на
мъчителна атмосфера е несъмнено. Какви са обаче мозъчните механизми, които се
задействат при съспенс? Учените от американския Технологичен институт на
Джорджия се опитаха да разрешат тази загадка. Публикувано в списанието
„Нюросайънс”, изследването им показва ясно невронния почерк на съспенса.
За да проведат изследването си, учените са използвали IRM
(магнитен резонанс). Наблюдавали са дейността на мозъка на доброволци, докато
гледат откъси от филмите на Хичкок, от „Пришълецът” на Ридли Скот и „Мизъри” на
Роб Райнер. Така са измерили нивата на внимание на зрителите, както и промените
във визуалното възприятие по време на всяка сцена.
Оказва се, че когато напрежението нараства, дейността на мозъка,
осигуряваща периферното зрение, отслабва. В същото време се усилва мозъчната
дейност, свързана с възприятието в централната част на зрителното поле.
По-просто казано – по научен път е било доказано, че по време на съспенс
мозъкът концентрира дейността си върху това, което се случва в центъра на
зрителното поле и се абстрахира от онова, което протича в периферията. Това
стесняване на зрителното поле дава възможност на мозъка да се фокусира върху
основните елементи на кадъра и да изключи второстепенните.
Явлението съвсем не е непознато: това е прословутото
„ограничено зрение”, което могат да изпитат хората под въздействие на алкохол,
наркотици или онези, които страдат от мигрена, глаукома или катаракт. Така може
да се обясни причината за пристрастяването и почти хипнотичния характер на
някои сцени на Хичкок – истински образци на изкуството на зрителната
манипулация.