След като експлозията в атомната електроцентрала в Чернобил
през 1986 г. предизвика международна катастрофа и разпръсна радиоактивни
частици, които можеха да бъдат засечени из цяла Европа, земята около мястото бе
изоставена и никога заселена отново.
Въпреки множеството изследвания на екологичното влияние на
събитието, беше трудно да се постигне консенсус за ефекта на радиацията върху
дивата природа. По-ранни предположения обаче сочеха, че тя води до значително
намаляване на животинските популации. Но скорошно изследване, анализирало
дългосрочните тенденции за размножаването и поселението на множество видове,
показва, че районът около Чернобил гъмжи от живот и прилича повече на природен
резерват, отколкото на зона на ядрена катастрофа.
 |
Около 116 хиляди души напускат домовете
си след катастрофата
в Чернобил.
|
„Броят на дивите животни в Чернобил е много по-голям,
отколкото е бил преди инцидента –
обяснява Джим Смит от Университета в
Портсмут, съавтор на изследването, публикувано в Current Biology. – Това не
означава, че радиацията е добра за природата, а просто, че ефектите от човешкото
население, включително лов, земеделие и изсичане на дървета, са далеч по-лоши.“
Отцепената
зона около Чернобил покрива 4200 квадратни километра и включва части от Украйна
и Беларус. Веднага след катастрофата в реактора, всички постоянни жители в
района, около 116 хиляди души, са принудени от властите да напуснат и никога не
им е позволено да се завърнат.
Скорошни
проучвания на украинската част от зоната, направени чрез горски камери,
показват, че животинските популации се развиват неочаквано добре и дори
документират, че там отново има кафеви мечки – вид, смятан за изчезнал там.
 |
Броят на животните в Чернобил днес е
сходен с този в национални резервати.
|
Резултатите
от дългосрочните наблюдения обаче са смесени. Изследване, публикувано през 2010
г. на базата на събирани 4 години данни, например заключава, че
биоразнообразието в Чернобил се свива и радиационното замърсяване е имало
„значителен принос“ за това. Новото проучване обаче опровергава това – то
анализира данни от 10 години, а авторите му посочват, че тази по-широка
информация не поддържа по-ранните заключения.
Изследователите
са отчели броя на пътеките, по които животните се движат през зимата, и са ги съпоставили
с данните за замърсяването с радиоактивен цезий из цялата зона. В крайна сметка
са открили, че корелацията между нивото на радиоактивност и плътността на дивия
живот е нулева.
Нещо повече
– те са установили, че докато в други части на Европа видове като дивата свиня
и лоса намаляват, след разпадането на Съветския съюз в района около Чернобил те
всъщност се увеличават. Днес, става ясно, докато броят на лосовете, дивите
свине, благородните елени и сръндаците са достигнали същия брой, наблюдаван в национални
резервати от близки страни, то вълците са седем пъти повече.
Това
предполага, че натискът от страна на хора, населяващи диви пространства, е
огромен лимитиращ фактор, особено за хищниците. Данните показват ясно още колко
устойчиви са животинските популации – дори и изправени пред сериозна ядрена
катастрофа.