
За Антантата под документа стои подписът на маршал Фердинанд
Фош, шеф на съюзното командване, а от германска страна на Матиас Ерцбергер,
представител на остатъците от правителство в Германия.
Преговорите за примирие се водят от началото на ноември,
когато в Берлин вече е ясно, че Централните сили са загубили войната, а
германските съюзници един по един са се предали.
Германският главнокомандващ Паул фон Хинденбург изпраща на 7
ноември телеграма на Фош с искане за среща. Той бърза да уреди примирието, тъй
като в Германия тлее революция, а Мюнхен, Берлин и други градове са на ръба на
бунта. Германската делегация прекосява фронтовата линия с пет коли, прекарана
през опустошените зони в Северна Франция, за да стигнат до Компиен, където ги
чака Фош.
По време на тридневните преговори той се появява само два
пъти - отначало, за да попита германците какви са исканията им, и накрая, за да
подпише договора. Всъщност реални преговори няма, а едва няколко от германските
искания са приети. Те дори са притиснати допълнително с новината, че кайзер
Вилхелм II е абдикирал. Ерцбергер протака преговорите до максимално договорения
предварително срок от 72 часа, но в края на краищата на 11 ноември сутринта
полага подписа си и примирието става факт.