Германец реши да отвори дома си за 24-ма бежанци от Сирия,
Ирак и Афганистан, а след това сподели в социалните мрежи равносметката за
„разочароващия“ опит от случилото се. Но нещата изобщо не са такива, каквито
изглеждат. Дирк Волц констатирал, че историите за мигрантите, отговорни за
кражби и насилие, са просто… за всяване на паника.
Волц, който живее с партньора си в Берлин, бил „шокиран“ да
разбере, че ножовете му са си все още в кухнята, че не му се е наложило да се
заключва в спалнята си и че единственото „наръгано“ нещо в продължение на
седмиците приютяване на отчаяните бежанци са били „лукови глави, чесън и
мноооого месо“.
Публикацията на Волц във Фейсбук бързо се разпространи в
социалната мрежа – със стотици харесвания и хиляди споделяния.
„В тежко време човек трябва да премисли баланса в живота си
– пише германецът. – Моят е следният: от юли насам аз и партньорът ми прибрахме
в дома си в Берлин 24-ма души от Сирия, Афганистан и Ирак.
Нашите ножове са си още в кухнята, точно там, където съм ги
оставил преди гостите ни да пристигнат. Така и не ни потрябваха ключове за
спалнята ни, освен в един случай, когато гост от Афганистан ги поиска, за да си
поиграе с котките ни. Четирите ни дебели стари котки си прекараха точно толкова
забавно, колкото и младият мъж.
Но отново към ножовете: Всичко, което беше наръгано с тях в
последните седмици бяха лукови глави, чесън и мноооого месо.“
Волц споделя и за начина, по който той и партньорът му са се
променили и как възприятията им за бежанците се обърнали коренно.
„Марио и аз сме още живи. Може би по-живи отпреди.
Не знаем дали ще се върнем към „нормалността“. Как може да
ме е грижа за онова бърборене? Наистина, какво, по дяволите, става тук?
Никой мюсюлманин не се опита да ни убие в съня ни. Никой не
ни обиди за това, че сме двама мъже и споделяме едно легло. Никой, във всеки
смисъл, не каза, че предпочита шериата пред германските закони.“
Волц се шегува още, че единственият проблем дошъл, когато
свършили солта и захарта.
„Не видяхме нито един човек, който да не съжалява, че е
напуснал дома си. Единствената лоша преживелица, струва ми се, е, че новите ни
приятели използват много захар и сол. Така че просто се запасихме с
необходимото количество.
Къде е ислямизацията, за която хората в Германия толкова се
тревожат в последните седмици? Сигурно е заседнала някъде по пътя. Но тя е тук,
ако питате т.нар. „загрижени“ германци.“
Решението на Дирк и Марио обаче е предизвикало последици и
от обществото – и то доста разочароващи.
„Истинското разочарование бе, че ни пращаха съобщения,
получавахме смъртни заплахи на улицата, оставяха ни обидни писма на прага.
Вместо да се борим с кризата, действаме сякаш няма да има
утре. Събудете се най-сетне! Сякаш някой може да спре миграцията на хора. Сякаш
не носим всички отговорност за случващото в света… Може и ислямът да не
принадлежи на Германия. Но също е възможно дяволът да е част от всяка религия.
Трябваше да се боря за правата си като хомосексуален човек в
продължение на десет години, много по-интензивно, отколкото ми се налага сега.
В някой момент може да осъзная и че съм допуснал грешки. Всичко е възможно,
нищо не е еднозначно.
Кой знае? Кой знае какво ще се случи? Със сигурност аз зная,
че онова, което се случи през изминалите лято и есен, промени животите ни.
Можеш да си там, за да помагаш. А можеш и да си уплашен. Ако това се случи,
съжалявам.
Съжалявам за онези, които живеят в страх.“