 |
Паметник на петела в с. Голица, общ. Долни чифлик.
|
Според православния календар на 2 февруари се празнува
Сретение Господне. Това е един от четирите празника, посветени на Божията
майка. Сретение от славянски означава „среща“ и на него се чества
четиридесетият ден от раждането на Христос и посрещането му от праведния
Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-ия
ден в църквата.
Според народния календар този ден е посветен на децата и за
предпазването им от болести се коли петел. Затова се нарича Петльовден.
Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство и е
свързан със събирането на най-тежкия данък за нашия народ – кръвния, при което
са отнемани от родителите им малки момчета, за да бъдат обучени за еничарския
корпус или настанявани на други държавни служби в Османската империя.
Легендата разказва как една смела жена от с. Еркеч,
Бургаско, скрила мъжката си рожба и отказала да я даде на турците. Те съответно
се заканили, че ако не им предаде момчето, то ще бъде заклано. Тогава майката
отвърнала, че сама ще заколи детето си, но не ще им го даде. През нощта тя го
извела и го скрила далеч извън селото. В полунощ заклала петел на прага на
къщата и напръскала с кръвта му наоколо (в някои населени места на страната,
като в село Голица например, и досега на Петльовден колят обречените за ритуала
птици в 2-3 часа посред нощ, б. р.).
Когато сутринта турците отново дошли в дома й, решили, че
жената е изпълнила обещанието си и оставайки изненадани от тази нейна постъпка,
решили повече да не събират момчета за еничари от село Еркеч.
Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на
мъжката рожба и на мъжкото начало на рода български. Коленето на петел обаче
историците свързват и с широко разпространената притча за цар Ирод, който
заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос. В този случай
обаче, за да спаси сина си, майката заклала агне, намазала портата с кръвта му
и така заблудила палачите.
Подготовката за Петльовден започва още от есента. Тогава се
определя един петел, който ще е за разплод, и друг – който ще стане курбан на
Петльовден. Пернатото животно се коли на дръвника от майката на момчето. Жени,
които нямат мъжки рожби, също празнуват този ден, за да родят момче. Но не си
колят петела, а го носят там, където има момчета, да му теглят ножа. С кръвта
се опръсква навсякъде и с нея се бележат челата на невръстните момченца.
Главата и краката на закланата птица се хвърлят на покрива на къщата, като се
изричат специални заклинания.
На обредната трапеза задължително се слага цял сварен петел
или сготвен с булгур на яхния; зелник, който се прави от булгур и сирене,
прясна питка, кравайчета и греяно вино, подправено с лютив червен и черен
пипер.
В миналото на този ден нашите деди не докосвали нищо остро –
нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели. Вярвало се, че така децата
няма да се родят с белези и ще бъдат здрави. Младите момичета не излизали
навън, защото се вярвало, че какъвто човек срещнат първи през този ден, с такъв
характер ще бъде и бъдещият им съпруг.
По това какъв е денят се гадаело каква ще е годината. Ако
времето е хубаво, такова ще е и през следващите 40 дни. Ако на този ден дадеш
пари – цяла година ще даваш, ако вземаш – цяла година ще вземаш.