За 13-и пореден път днес в София ще се проведе Луковмарш –
възпоменателно факелно шествие в памет на ген. Христо Луков. Факелното шествие
ще започне от пилоните на НДК в 17.30 часа.
Организиран е и контрашествие от движението „Антифашистко
действие – София“ под надслов „Без нацисти по улиците ни!“.
То ще се проведе от 12 ч. и също е със сборен пункт пред
пилоните на НДК. Организаторите му категорично се противопоставят на
провеждането на Луковмарш. Те припомнят, че ген. Луков е един от последните
ръководители на ултранационалистическата и пронацистка организация Съюз на
българските национални легиони (СБНЛ) до смъртта му на 4 януари 1943 г.
СБНЛ е организация, която се борила „срещу масоните, евреите
и комунистите“, за забраняването на книги и организации, които противоречат на
националистическите ценности, за контрол върху печата, национализация на
банките, разтуряне на партиите, както и за политическата визия на фашизма и
националсоциализма.
Организаторите на шествието „Без нацисти по улиците ни!“ се
солидаризират с всички жертви на ултранационалистическа престъпност – бежанци и
мигранти, роми, евреи и други, и подчертават, че събитието им не е обвързано с
политически партии.
В края на януари срещу провеждането на Луковмарш отново се
обяви ДПС. От партията поискаха кметът на София Йорданка Фандъкова да забрани
провеждането на шествието.
КОЙ Е ГЕНЕРАЛ ЛУКОВ?
Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант),
преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България
в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация
Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1932 – 1943) убит от комунистическа
терористична група, съставена от Виолета Якова и Иван Буруджиев.
Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на
Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните
за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк,
командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на
Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна
дунавска дивизия.
След войните е командир на Четвърти артилерийски полк,
началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното
отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и
Трета пехотна балканска дивизия.
Министър на войната (1935 – 1938)
От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е
министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той
участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране
на Вътрешната македонска революционна организация, за която пише: След като
силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия
два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.
Наред с това, ръководеното от него министерство извършва
значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за
случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу
Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при
гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които
осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници
на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на
Министерството на войната и Щаба на армията.
Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на
1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и
поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните
работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е
пенсиониран от армията. На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант
и преминава в запаса.
В книгата си „Закъснели отговори“ (1984) партизанката и
участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Митка
Гръбчева разказва за писмо, написано до нея от определящия се като близък
приятел на Луков Ангел Илиев. В писмото си Илиев разказва, че на погребението
на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов получил от началника на
Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от
Главното командване на германската армия, която съобщава, че при разглеждането
на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била
открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски
флорина – подарък от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето
на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези
подкупи ставало чрез генерал Танинчев, представител на някои от фирмите. В
писмото си до Гръбчева Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на
министерството.
Убийство
В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа
партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу
евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. На 2
януари по съветската радиостанция „Христо Ботев“ Вълко Червенков остро
критикува общественици като Христо Луков и Никола Жеков, обвинявайки ги, че
подготвят присъединяване на България към Германия, подобно на австрийския
Аншлус.
Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в
който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря
на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните
групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на
ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.
Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 –
към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко
време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да
заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“
Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова
причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му
на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става
едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко
разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е на халос – куршумът
рикошира във вратата. Тогава Луков притиска със силното си тяло Буруджиев към
стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков
не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля
втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в
сградата. След това комунистите избягват през съседния двор.
В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен
изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал
Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в
рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева
продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи
засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна
право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на
земята.“[16] Въпреки това генерал Луков не умира веднага.
Последователи и близки на убития обаче веднага след атентата
обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от
евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на
български войски на Източния фронт. Първоначално официална Москва също се придържа
към тази версия. Германският посланик
Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу
германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в
атентата.
Радио Би Би Си дава веднага съобщение за убийството, което
ражда версия за английски агенти. Балистичната експертиза обаче доказва друго –
сравняват гилзите, намерени при Луковото убийство, с тези на дефектните патрони
край тялото на Никола Христов Кутуза, агент провокатор, убит преди това.
Установяват, че гилзите си приличат. Заключението е, че изстрелите са от един и
същ пистолет, а англичаните нямат интерес да убиват агент-провокатор на полицията
като Кутуза, който е агент на Никола Гешев и му помага при серията разкрития
срещу БКП през 1942 г. Затова и го убиват в работилницата му на 8.02.1943, пет
дена преди убийството на Луков.
Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното
училище, зашото се опасяват от повторение на атентата на 16.04.1925 г. в
църквата „Света Неделя“.[19] Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат
изтъквайки заслугите на Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов
от името на Софийското дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на
легионерите. Сред присъстващите са цар Борис III, принц Кирил, министри и
дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но
един легионер все пак прониква в сградата с намерение да нападне министрите и е
арестуван. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на
Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното
училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от
гроба на Стефан Стамболов. Радомирски признава, че са пратили Буруджиев на
погребението на Луков да гледа и докладва.
На 19.02.1943 г. излиза официалното съобщение на полицията –
300 000 лв. награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи
убийците или спомогне за разкриването им.