Неколцина актьори ще пресъздават пред публика всяка събота и
неделя съдебно-следствения разпит на Васил Левски в Софийския конак през 1873
г.
Въстановката ще бъде в залите на Националната галерия, където в четвъртък ще
бъде открита изложбата „Васил Левски – символи и епоха“ с картини, на които е
изобразен Апостола.
Представени са редки документи и снимки на Дякона и негови
съратници в борбата срещу османското владичество. Експозицията е наредена в
памет на българина, дал живота си за Освобождението. Левски е обесен на 19
февруари преди 143 години.
Съдебно-следственият разпит на Левски в Софийския конак е
проведен в пет дни – 5, 6, 7, 8 и 9 януари 1873 г.
Всяка дума на българина и
всеки въпрос на съдиите, записвани от турския писар, са запазени в архивите на
отдел „Османистика“ на Националната библиотека. Папките със записите от
разпитите на Васил Левски стоят заключени в подземията на имперската канцелария
в Истанбул до 1931 г., когато българското разузнаване успява да прибере в София
няколко вагона безценни свидетелства за историята ни, откупени като стара
хартия от Османските архиви, разказва председателят на Общобългарския комитет
„Васил Левски“ Васил Василев – организатор на изложбата и възстановката.
Протоколите започват с въпроса „Какво е името ти?“ и
завършват с присъдата „смърт чрез обесване“.
„Обикалях, за да давам упование на българите“, казва Левски
пред турските съдии.
Не издава никого.
Извадка от съдебно-следствения разпит на Васил Дякон Левски
Разпит на Васила
5 януари 1873
– Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е
занятието ти, на колко си години?
– Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм [и] съм на
двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам
положението на българите и обикалях, за да им давам упование.
– Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?
– Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из
Влашко.
– Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?
– Възложиха ми да обнадеждавам цяла България.
– В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го
извършваш?
– Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да
ги обнадеждявам.
– Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където
ходеше?
– Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив, защото Сърбия,
Влашко, Черна гора и Гърция са готови да заграбят България, затова, за да не дадем
земята си. Обикалях [и] в местата, дето ходех, оставях книжа; три пъти идвах
[и] в София.
– Какво пишеше в дадените ти от комитета предписания и в
разпространените от тебе книжа?
– Дадените от комитета книжа бяха запечатани, какво пишеше в
тях – не зная.
– Ти каза вече, че са те извикали в комитета, за да
изпълняваш тая служба. Най-напред къде отиде, как обикаляше казаните от теб
места, какво правеше [там] и как намираше хората?
– [След] като ме упълномощиха от комисията във Влашко, аз
отидох най-напред в Свищов. Пристигнах вечерта, сутринта влязох в кафенето, но
комитетските хора не познавах. Те обаче ме знаяха. Когато излязох от кафенето,
те изпратиха след мене човек. В ръцете на тоя [човек] имаше някакъв знак; знака
аз познавах. Когато излизах на края на селото, показваха ми знака. Щом виждах
тоя знак, предавах дадените от комисията предписания. Те [ги] отваряха и [ги]
прочитаха. Предписанията оставих най-напред в Свищов, обаче от кои [се четяха]
– имената им не зная. Дигнах се от Свищов и отидох в Ловеч. Отидох в хана на
дядо Станчо. Както [и] преди казах, излязох на края на града, излезе един със
знак в ръката, аз му дадох предписанията, обаче как е името му – не зная и не
го познавам. От там заминах за Търново и после за Пловдив. Наставленията предадох
както по-преди.
– Как ти посочваха тия знаци?
– Когато ме виждаха, подсвирваха и размахваха намиращия се в
ръката знак. Аз разбирах и предавах наставленията…
(…)
с. 188
– Колко време обикаля?
– С тая година обикалям три години.
– Къде е постоянното ти местожителство?
– Никъде не живеех постоянно…
(…)
– Нямаше ли приятели в местата, където обикаляше, и не се ли
срещаше с някого?
– Не се срещах с никого, защото те не ми се изказваха.
– Много хора те познават и са се срещали с тебе, защо не ги
изкажеш?
– Никого не познавам.
– Не познаваш ли Димитра, който седи насреща ти, не си ли
разговарял с него върху комитета и не си ли обикалял заедно с него?
– Виждах го два пъти във Влашко, но че ходи по тия работи –
не зная…
– Заедно с Димитра ние сте обиколили твърде много села,
правили сте комитетски събрания, [това той] ти казва в лицето, какво ще кажеш
ти?
– Аз с тогова никога не съм ходил, обикалях сам-самичък.
– Ако дойдат тука хората от селата, които сте обикаляли
заедно, и ти кажат в лицето, че сте правили комитетски събрания, какво ще
речеш?
– Във всяко село има комитетски човек, но тях аз никак не
познавах [поради това], че според намиращите се у мене наставления, аз не
[трябва] да ги познавам…
с. 192
Нов разпит на Васил Дякон Левски
6 януари 1873
– Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
– Според изискванията на устава, не ми беше работа да ги
познавам.
– Сега ли не искаш да ги познаваш, като вадиш [за пример]
устава, или и преди не си ги познавал?
– Не ги познавам и тогава не ги познавах.
– И куриерите ли не познаваше?
– Те бяха техни [на комитетите] хора, и тях не познавам.
– Къде предаваше писмата, или имаше пощенска кутия, подобно
на държавната поща?
– Когато приготвях осем-десет писма и исках да изпратя
някъде някое писмо, аз излизах на края на града, уговаряхме чрез знак с дошлия
човек, той вземаше писмата [и] къде ги носеше – той знае.
(…)
– Докъде се простираха границите на твоята дейност?
– Свищов, Ловеч, Търново, Пловдив – комитетите в тия четири
града.
– Как се казват [там] кафеджиите?
– Имената им не зная.
– Има ли в Пловдив такова кафене и как е името на
кафеджията?
– В Пловдив има кафене в хана Ики капу, кафеджията е
мюсюлманин, името му не зная.
(…)
– Когато отиваше в Пловдив, не се ли отбиваше в селата?
– Минавах през селата, [но] да ги питам за нещо не ми
влизаше в работата.
– Не познаваш ли никого в село Царацово?
– Понеже минавах рядко в Пловдив, не си спомням, защото
нощувах малко в пловдивските села.
– В Царацово не си ли оставал в къщата на Божил арабаджията?
– Не си спомням.
– Когато отиде в Пловдив, не доведе ли от Извор и Тетевен
някого?
– Не зная.
(…)
с. 194
Нови въпроси към Дякона
– Между книжата ти е и тезкерето, извадено на името на Дидьо
Пеев, [и то] е в ръцете ни, няма смисъл да отричаш!
– Истината в случая е тая: за да отида от Извор в Пловдив,
аз поисках един човек, изпратиха ми Дидьо Пеев, отидохме заедно.
– Защо отрече преди малко?
– На мене се откриваха много хора, обаче не са работили, как
да ги изгоря?
– Ти кажи хората, които работеха. Да започнем най-напред от
Свищов. Разкажи: с кого работеше в Свищов?
– В Свищов не останах в ничия къща, защото изгубих
бележката, на която беше написано името на кореспондента в Свищовския комитет
[и] не можах да се срещна лично [с него]. И в Свищов не е имало никой, [който]
да се занимава с тая работа.
– Кои бяха в Ловеч?
– Познавам Ваньо терзията. В къщата на Ваньо идваха трима
шивачи и може би познавам лицата [им], но имената им не зная.
(…)
с. 195
– За толкова време, разбира се, ти си научил кой е
търновският кореспондент, ние искаме него, а не те питаме и не търсиме ония,
които не влизаха в комитета.
– Понеже в Търново не приеха да влязат в тая работа и не
искаха да се срещнат [с мене], не можах да се запозная с никого.
– Кого познаваш в Пловдив?
– В Пловдив има един лекар, изпратих му писмо, той не го
приел.
– А бе, човече, ние не те питаме за ония, които не са
приели, а за ония, които са приели, сега това питаме, кажи ги!
– Имаше някакви момчета, но имената им не зная…
[Подписал]: Васил Дякон Левски
(…)
Нов разпит на Васил Дякон Левски
7 януари 1873
– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?
– Трябва да е името на Тетевенския комитет.
– Кой беше председателят или първият за града Тетевен,
познаваш ли го лично?
– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се
познават, председателството и другите длъжности се разпределяха между тях. Аз
не можех да се бъркам в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.
– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?
– Ако ги видя лично, може би зная имената им, но не си ги
спомням…
(…)
с. 197
– А бе, Левски, разбира се, ти познаваш комитетските хора,
но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и
петдесет души, за да ти кажат [същото]?
– Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в
комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но]
не мога да зная имената…
– Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш от тях?
– Име е на един комитет, не си спомням. У мене имаше един
тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч…
(…)
– През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско
събрание?
– Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се
намира във Влашко, никого не познавам.
– След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти,
колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?
– След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.
с. 204
Нов разпит на Васил Дякон Левски
9 януари 1873
– Кажи какво беше съдържанието на раздадените от тебе
предписания на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?
– Колко оръжие, колко мюсюлмани, [18] колко християни, колко
животни, колко зърнени храни, колко постъпили в комитета хора има в селските
комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е
време [за въстание].
– Статистическите сведения ще се прегледат и преценят от
Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднъж на мюсюлманите [да подкрепят
българите], приемат ли, нищо не ще им се случи, не приемат ли, ще се въстане и
срещу тях. Щеше да се изготви друг правилник, който да обезсили първия и да определи
начина как да стане, и ще се вдигне бунтът. Докато не се даде някому специална
заповед да има право да кореспондира с други народи, това право остава на
Централния комитет. Заповедта за започване на бунта щеше да се приведе в
изпълнение, когато Централният комитет намереше времето за подходящо…
– На Васила от Гложене по едно време били дадени предписания
и той бил изпратен в Тракия, придружен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия
писма и кои бяха хората, от които се изпращаха?
– В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския
въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а
и те били писали много пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от
Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не
приели, а някои дори скъсали, а може би са приели една малка част [от тях]. На
всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят
свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.
– През [време на] тая си обиколка как намери настроението на
народа и по какъв начин се приближи до всекиго?
с. 205
– Начетените българи, които очакваха напредъка чрез
просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха
на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия
работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По
такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните,
които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха
хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите
(бел. ред. мухтар – българин, селски старейшина в турско време) са били
записвани от юшурджиите (бел. ред. – лице, което събира данък в натура –
десятък за земеделско производство) – петнадесет, десетте овце се записваха от
бегликчиите (бел. ред. беглик – лице, закупило от държавата правото да събира
данъка беглик – за овце и кози) – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение,
когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда, че ще се отърват от
това зло, идваха накъдето ги теглехме. Това са моите впечатления…
(…)
с. 206
– Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в
наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?
– Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма,
защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.
[Подписал]: Васил Дякон Левски