Началник на затвор от времето на комунистическа Румъния ще
излежава на практика доживотна присъда за убийство и престъпления срещу
човечеството.
Александру Висинеску днес е на 90 години и през юли бе
осъден за личното си участие в убийството на 12 от подопечните му близо 140
затворници. След това адвокатите му обжалваха, но в сряда Върховният съд на
страната отхвърли жалбата срещу 20-годишната присъда. Това е първият подобен
случай в Румъния от падането на режима на Николае Чаушеску в края на 1989 г.
Висинеску не е бил днес в съда, а е изчаквал решението в апартамента си в
Букурещ и полицията трябва да го отведе в затвора.
Според обвинението той е подлагал затворниците на побои и
глад, отказвал е да получат медицинска помощ и отопление, докато е ръководел
затвора в периода 1956 - 1963 г. Последният оцелял – 85-годишният Валентин
Кристя, каза пред "Ройтерс", че не желае да коментира и само добави:
"Правосъдието си свърши работата." Той е прекарал 6 години зад
решетките в затвора в малкия град Ръмнику Сърат на 150 км източно от Букурещ
след присъда, че бил предал държавни тайни на антикомунистическа група.
Висинеску се смята за жертва на тогавашната система, която само е изпълнявала
дадените нареждания. В един момент той каза, че не съжалява за нищо.
Според Института за разследване престъпленията на комунизма
(IICCMER) до 2 милиона души са били убити, затворени, депортирани, изселени или
по друг начин репресирани между 1945 г. и 1989 г. Около половин милион,
включително селяни, политици, свещеници, лекари, офицери, интелектуалци и
търговци, са натикани по затворите в началото на 60-те години по бързи съдебни
процедури. Една пета от тях са загинали в затвори като този в Ръмнику Сърат.
Висинеску живееше със специална военна пенсия, а през лятото
бе осъден да плати 300 000 евро на роднините на убитите от него затворници.
Андрей Мурару, бившият директор на IICCMER, каза, че
"това е прецедент, доказващ, че могат да бъдат наказвани престъпления,
извършени преди 1989 г.". Именно по времето, когато той ръководеше
института през 2013 г., бе заведено по негово настояване делото.
"Това е най-важното решение, взето от румънската
правосъдна система относно отговорността за делата по времето на
комунизма", каза Мурару през миналата година. "То потвърждава също,
че правораздавателната система у нас се променя."