
Докато портретите на убитите по време на Втората световна
война обикаляха улици и площади, наследниците на убитите в годините на СССР
започват постепенно да разкриват пазените от страх тайни в семействата си.
Шалаев е създал база данни на адрес bessmertnybarak.ru,
където всеки може да качи информация за своите репресирани роднини.
„Безсмъртната барака“ е насочен специално към младите хора, за да научат те
истината за миналото на Русия на достъпен език като този в социалната мрежа
„Вконтакте“, пише „Новая газета“. Името идва от едноетажните бараки в лагерите
на ГУЛАГ, в които са били настанявани неудобните на властта и които са символ
на репресивната система.
В сайта има форма, в която всеки може да качи име, снимка и
кратка история на своя пострадал близък. Отделно има тематични публикации за
ГУЛАГ, за службите за сигурност на СССР, за известни досега списъци с жертви.
Най-впечатляващата секция се нарича "Паметник" -
това са само портретни снимки. Докато разглеждате страницата надолу, излизат
нови и нови снимки, все едно нямат край.
Създателят Шалаев не е историк, нито заниманията му в тази
област са професионални. Той е лингвист-преводач, дори все още не е завършил
висшето си образование. В момента той учи в кадетския корпус в Нижни Новгород.
Пробвал се е и в политиката – през 2013 година е бил начело на щаба на
кандидата на опозиционната партия „Парнас“ в родния си град Ковров. След това
се занимава основно със създаването на базата с данни за репресираните в СССР.
Той не противопоставя проекта си на „Безсмъртния полк“.
"Намерих много случаи, в които хората са били в лагер,
а после са загинали на фронта. Или пък се е върнал от войната, но след това е
попаднал в ГУЛАГ. За тези хора също трябва да говорим. Затова в момента
интегрираме търсачките си с „Безсмъртния полк“, казва Шалаев пред „Новая
газета“.
За него темата за репресиите е лична. Слушал е разказите на
баба си и дядо си. От страна на дядо си той нямал никакви роднини, но когато
започнал да се интересува, научил за репресиите срещу духовниците. После сам се
убедил колко е трудно в днешна Русия да откриеш информация за тези жертви и
решил да създаде „Безсмъртната барака“.