Днес депутатите ще гледат на първо четене законопроектът за
борба с корупцията, изготвен от екипа на вицепремиера Меглена Кунева. Този
проект вече веднъж беше отхвърлен през есента и доведе до сериозно напрежение в
мнозинството. От ДБГ се чуха заявки, че ако проектът не мине за втори път е
възможно партията да напусне управлението.
Предварителнте прогнози са обаче, че този път опитът ще е
успешен. Депутатите от Патриотичния фронт (ПФ), които преди няколко месеца не
подкрепиха закона сега признаха, че ще го подкрепят. Но изтъкнаха, че между
първо и второ четене ще настояват за негов сериозен ремонт.
На първо място това касае възможността бюрото за борба с
корупцията по висшите етажи на властта да работи по анонимни сигнали.
Вносителите твърдят, че най-важното ще бъде не дали сигналът е подписан, а дали
информацията, съдържаща се в него, може да бъде проверена и доказана. Въпреки
това обаче голяма част от депутатите продължават да имат резерви.
Една от комисиите, която не прие закона, бе именно тази за
борба с корупцията. Тогава шефът на комисията Валентин Иванов (ПФ) изтъкна, че
има големи разлики между това, което пише в този закон и антикорупционното
законодателство на Германия например. Според немското законодателство лицата,
срещу които са подадени анонимни сигнали, се считат за "жертви". И
докато върви разследването срещу тях, специална комисия следи за начина, по
който то протича.
Други разлики са, че в Германия се преследват само хората от
най-високите етажи на властта, докато в приложното поле на закона
"Кунева" попадат и ниските нива.
Обект на следене в Германия са всички граждани на ЕС, докато у нас
законопроектът засяга само български граждани. Законът "Кунева"
преследва само пасивния подкуп - получаването, докато в Германия се преследват
активния, пасивния подкуп и дори приносителя на подкупа.
Патриотите настояват също така председателят на
антикорупционното бюро да се избира, ако не с мнозинство от 2/3 от депутатите,
то поне със задължително мнозинство от 121, а не с обикновено (повече от
половината от присъстващите). Те изтъкват, че този човек ще има много голяма
власт и не може да бъде избиран по най-лесната процедура. Оттам освен това
настояват за силен парламентарен контрол върху дейността на бюрото.
Миналата седмица комисията за борба с корупцията бе на
посещение в Румъния. След посещението Иванов изтъкна, че румънското
законодателство изисква всеки един сигнал да бъде подписан. Комисията за
корупция там обаче може да се самосезира, ако открие сериозни доказателства за
нарушения в опеделен сигнал. Ако се окаже обаче, че той е набеждаващ, комисията
носи отговорност и то по Наказателния кодекс. Докато в предстоящия за приемане
закон у нас членовете на бюрото за борба с корупцията не носят отговорност.