![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjihbyfNBCnl3veHLxDR01zQoUZb2jCtPJxtYgC-g0cDBeYDNaafPYd4P28N_71xQ-GEWTGKkzDYLbBiB18MMdm-FDlc7kjzp9G6YGRQ9pATuVLqP53LM6ZEQ-H49SHGj0GLjaUkW5Dz0u-/s320/kg.jpg)
В статията под заглавие "Побутвана от Берлин, Георгиева
скочи в състезанието за лидер на ООН" се казва, че на нея ѝ предстои
трудна задача да събере подкрепа преди гласуването в Съвета за сигурност на 5
октомври, когато за пръв път страните с право на вот ще могат да покажат
предпочитанията си.
Тя категорично отхвърля твърденията, че е можело да приеме
номинация от друга страна: "Никога нито за секунда не бих си помислила за
друг вариант, освен да бъда предложена от собствената ми държава."
Запитана кой от досегашните генерални секретари на
световната организация ѝ допада, тя посочва Кофи Анан, "който също се
включи в състезанието в последния момент". В неговия мандат бяха и Целите
на хилядолетието за развитие, с които да се опита намаляване на бедността и
предоставяне на основно образование за всички по света.
Георгиева се представя още като добър мениджър и способна да
решава проблеми. Тя посочва, че с по-добро управление на ресурсите на ООН биха
могли да се освободят до 1 млрд. долара за помощни програми.
След настойчиво питане какви са вижданията ѝ за Сирия, тя
отвръща, че тази война показва колко е важно навреме да се обръща внимание на
групировки като "Ислямска държава" и "Боко Харам".
"Имало е случаи в миналото, когато въоръжени групировки са се сражавали
докато свлатя правителството, стават легитимни преставители на страните си и
идват да говорят пред ООН в Ню Йорк. Това е като шофирането – понякога трябва
да хвърляш по едно око в огледалото за задно виждане, но преди всичко трябва да
следиш пътя пред себе си."
"Файненшъл таймс" твърди, че преди номинацията на
Георгиева е имало месеци на политически маневри от Берлин през София до Москва
и че премиерът Бойко Борисов е взел решението отчасти по настояване на Берлин.
Тя има опит от Световната банка и в Европейската комисия и
се вписва в профила на жена-кандидат от Източна Европа, но няма дипломатически
опит и особено участие в уреждането на конфликти, казват дипломати пред
изданието. Освен това в Европа някои правителствени представители не харесват
спускането ѝ в последния момент с вероятна мисия да противостои на кандидати
социалисти, какъвто е Антонио Гутериш, лидерът досега в гласуванията. В ООН
по-малки държави не били доволни, че с късното включване тя си спестява
продължителна и трудна кампания и това не помага на усилията изборът на
генерален секретар да е по-прозрачен.