Австралиец,
който тръгнал да търси тоалетна, попаднал на най-старото известно доказателство
за съществуването на аборигенско селище, разказва "Индипендънт".
Откритието се случило, когато Клифорд Култхард от
народността адняматханта, усетил, че природата се обажда.
Той попаднал на сушава местност, известна като Варатай и там
имало следи, които показвали, че селищата на австралийските аборигени са
отпреди 49 хил. години, т. е. с 10 хил. години по-стари, отколкото се
предполагаше доскоро.
Останките от селище, което се намира на около 550 км от
Аделаида, съдържа и първото сигурно доказателство за човешко взаимодействие с
големи или гигантски животни, известни като мегафауна.
Водещият автор на изследването Гил Хам, консултант археолог
и докторант в университета "La Trobe", открил мястото заедно с
Култхард.
Ето как описва той ситуацията, която е доста комична.
"Човек слиза от колата, за да потърси място, където да
се облекчи и открива едно от най-важните места за австралийската
праистория", разказва Хам през Ей Би Си. Култхард тръгнал надолу по склона
и попаднал на важната находка.
Хам си спомня как двамата видели скална убежище с череп
покрив и веднага разбрали, че това са следи от човешка дейност.
Въпреки че били наясно, че вероятно това е било място, в
което хора са палели огън, изследователите отначало нямали идея колко важно
откритие са направили.
Досега Хам и неговият екип са открили над 4300 аретфакта от
разкопките, които са един метър дълбоки, както и 200 части от кости от 16
бозайника и едно влечуго.
Съавторът проф. Гейвин Придо също набляга на откритието на
кости от изчезнал гигантски Diprotodon optatum, приличащ на уомбат (това е
австралийско двуутробно животно-б.р.) и на яйца от древна гигантска птица.
Той отбелязва, че тези открития са важно доказателство, че
хората не са били виновни за изчезването на мегафауната.
"Откритието подкрепя едно от предположенията, че
причината за изчезванията, са промени в климата, а не хората, защото мястото
доказва, че хората са живели зедно с тези животни и са ги ловували",
обяснява ученият.
Той добавя и че в доклада си за изследването, публикуван в
сп. Nature, "смазва много парадигми, свързани с коренните аборигени".
"Хората са се заселили в сушавите части на южна Австралия
преди около 30 хил. години, а те са имали тези забележителни технологии много
по-рано, отколкото мислехме", казва той.
Досега се смяташе, че най-старото място е от преди 38 хил.
години и се намира в западно-централна Австралия в Пуритджара.
Откритието показва, че хората са почнали да се предвижват от
северните към южните части на континента много по-скоро, отколкото мислехме,
разяснява Хам.
Все пак той прави уточнението, че тогава земята там може да
е не била така суха, когато там са живели тези първи заселници.
Майкъл Уестуей, палеонтрополог от университета Грифит,
наскоро участваше в изследване на геномите, което показа, че съвременните
австралийски аборигени са наследници на първите хора, които са населявали
Австралия и те са се адаптирали генетично да оцеляват в пустинята.
"Има евроцентрична гледна точка, че материалната
култура на Австралия е много проста и назадничава, но тези открития ще помогнат
да се пренапише нашата история", добавя той.