На деликатесен щанд в източен Каракас продавачът Хумберто
Гонзалес маха резените сирене от кантара и слага отгоре купчини боливари.
Местната валута до такава степен е загубила стойността си, че много магазини я
мерят, вместо да я броят, разказва Bloomberg.
"Тъжно е. На този етап мисля, че сиренето струва
повече", отбелязва Гонзалес.
Един от най-ясните сигнали, че хиперинфлацията идва в
южнамериканската страна, е фактът, че правителството отказва да публикува
редовно данни за цените. Скоро обаче ситуацията ще напомня на най-хаотичните
епизоди от този тип в историята - Германия след Първата световна, Югославия
през 90те и Зимбабве преди няколко години.
"Когато се започне претеглянето на пари, това е знак за
прекомерна инфлация", отбелязва Хесус Касик, финансов директор на
консултантска фирма.
Някога една от най-силните валути в света, днес боливарът е
по-скоро досада. За дребни покупки са нужни стотици банкноти. Преди пазар
местните пълнят сакове с тях, а магазинерите крия хиляди в кутии и преливащи
шкафове. Колко точно е инфлацията не е ясно, но експертите все пак правят
някакви предположения - между 200% и 1500%.
Доскоро правителството отказваше дори да печата пари с
по-голяма деноминация. Най-голямата банкнота - от 100 боливара - струва под
цент. Преди седмица управляващите обаче в крайна сметка тихо поискали от пет
компании да дадат оферти за по-големи банкноти - 500, 1000, 5000, 10 000 и дори
20 000. Крайна дата - коледните празници и коледните бонуси. Подобна поръчка
обичайно отнема 4 до 6 месеца, но сега ще се работи ускорено - няма да се
променя дизайна на банкнотите, просто ще се смени цвета и ще се добавят нули.
Икономистът Стийв Ханке, специалист по случаите на
хиперинфлация, който и българите познават от своя сблъсък с нея, заяви, че
ре-деноминирането на банкноти "е размахване на белия флаг. Никой не иска
да го прави, но в крайна сметка бива принуден".
Друг проблем е и че кешът свършва - банкоматите не смогват,
банките също, всеки ден пред тях има опашки, а 40% от местните дори нямат
банкови сметки. Огромна част от работещите в страната получават парите си на
ръка.
Същевременно някои имат толкова банкноти, че не знаят какво
да правят с тях. Бремер Родригес, 25-годишен собственик на пекарна в
покрайнините на столицата, описва как всеки ден офисът му се запълва със
стотици хиляди банкноти, преди да може да ги депозира в банката.
"Чувствам се като Пабло Ескобар. Планини от кеш, всеки
ден все повече и повече", казва той.