Политикът с
най-висок дял одобрение в България остава Бойко Борисов, въпреки че и при него
преобладава неодобрението. В момента в България няма лидер на политическа
партия, към когото позитивното отношение да е с по-висок дял от неодобрението.
Това
показват данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”,
проведено сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова
извадка, в 92 населени места на страната. Проучването е проведено между 27 и 30
декември 2016 г., допълва "Фокус".
Корнелия
Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на
БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35%, Георги Първанов е одобряван от
25%, Божидар Лукарски е одобряван от 17%, а Меглена Кунева е одобрявана от 16%.
Премиерът в
оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на
партии у нас – одобряват го 43% от българите, а неодобрението към него възлиза
на 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към Бойко Борисов с около
5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ.
Въпросът за
аргументите, с които Бойко Борисов подаде оставката си, не намира еднозначен
отзвук в общественото мнение. 39% от българите приемат аргументите му за
оставката, а за 45% те са неприемливи.
Най-понятни
са аргументите на Борисов за оставката му сред хората на възраст между 40 и 60
години, сред образованите избиратели и сред жителите на градовете.
Сферите на
живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от
управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм,
регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според
интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на
живот, социалната политика и образованието.
Същевременно
77% от българите одобряват членството на страната ни в ЕС, а 13% не го
одобряват. Над средния дял одобрение регистрираме сред мъжете, сред хората на
възраст до 60 години, сред високообразованите българи, сред заможните хора,
както и сред избирателите на ГЕРБ, на ДСБ, на РБ и на ДПС.
Над
средното е неодобрението за членството на страната ни в ЕС сред възрастните
българи, сред нискообразованите и бедните, сред симпатизантите на БСП и на
Обединените патриоти (главно за сметка на избирателите на Атака).
59% от
българите одобряват членството ни в НАТО, а негови противници са 22%. Този дял
нараства с четири-пет пункта за последните три години. Над средната е
подкрепата за членството на страната в НАТО сред мъжете, сред българите на
възраст под 60 години, сред високообразованите, сред жителите на
градовете-областни центрове и сред привържениците на ГЕРБ, на ДСБ и на РБ.
Най-много са противниците на НАТО сред привържениците на БСП и на Обединените
патриоти.
И въпреки,
че повечето българи преосмислиха в някаква степен ранния си еврооптимизъм и
приземиха свръхочакванията си, в настоящото изследване регистрираме, че 56% от
българите очакват от европейските институции да осъществяват пряк контрол над
българските съдебни и правораздавателни органи. Подобни очаквания са следствие
от перманентното и високо обществено недоволство от работата на българските
съдебни и правораздавателни органи през последните години, регистрирано от
всички социолози. При това недоволството е слабо повлияно от това, коя
политическа сила доминира във властта.
Най-много
привърженици на тезата за европейски контрол над съдебната система у нас има
сред мъжете, сред хората на възраст над 40 години, сред високообразованите,
сред градското население на страната, сред по над две трети от избирателите на
ГЕРБ, на РБ и на ДСБ.