Банго Васил, Банго Васили или Банго Василий или още Василица
е най-големият празник на ромите в България. Това е ромската Нова година.
Празнува се по стар стил и празненствата траят 2 най-много 3 дни.
Вечерта на 13 януари цялото семейство се събира вкъщи.
Майката готви птица с ориз или с кисело зеле, докато я приготвя мълчи. Във
всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат
съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми.
Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата
на стаята, и нареждат хляба и гозбите. Запалват свещи и по-младите целуват ръка
на по-възрастните и искат прошка от тях. Стопанинът разчупва питката, в която
има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава
сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.
Посред нощ пристига Банго Васил (в превод-куция Васил),
който е пътувал 3 дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен,
брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра
дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата
раздава подаръци.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и
сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната
благословия и „лек крак“ зависят щастието и късметът.