Томов каза това по време на участието си по Би Ти Ви днес
като реакция на обвинението, че е хранен със сребърна лъжичка, оцапана с кръв,
тъй като баща му е бил началник на затвора в Белене.
Сайтът desebg.com
публикува някои малко известни и факти и свидетелства за Томови, които
опровергават напълно внушенията на кандидата за депутат от БСП, направил
журналистическа кариера при комунистическия режим и служил за известен период
на Държавна сигурност.
Някои подробности за миналото на бащата на Тома Томов
В своите мемоари „Адски калейдоскоп” Георги Константинов,
политическият затворник от 60-те години именно в затвора „Белене”, пише, че
през 1959 г. затворът в Белене има нов началник – полк. Томов (бащата на Тома
Томов). Сред политическите затворници се е разказвало, че той е изпратен да
оглави затвора като един вид наказание.
Преди това Никола Томов Николов е бил на дипломатически пост
под прикритие в Лондон. Бил резидент на задграничната агентура на Първо
управление на ДС (разузнаването).
Но бил обявен за persona non grata след провал на
разузнавателна операция. „Сега бил зъл като оса и се престаравал в желанието си
да бъде върнат в „елитната” служба”, пише Георги Константинов.
Свидетелството на един политически затворник от затвора в Белене
В цитираните по-горе мемоари на политическият затворник Георги
Константинов „Адски калейдоскоп”, които са издадени през 2006 г., той разказва
следния случай, на който присъства в затвора в Белене”. Константинов описва
случай при който петима затворници са откарани в карцера след отказа да
участват в строежа на помещения, предвидени за нови карцери:
„Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът
на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха. В същия момент в тоя кръг на ада
влезе през портала някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът
на обекта, вече старши лейтенант Йонко...
Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към
подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов
бяхме на не повече от десетина метра от дупката, в която копоите ритаха
беззащитната си жертва, когато край нас минаха старши лейтенантът и детето с
късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха
стенанията на нещастия ми приятел.
Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко
му показваше „как се калява стоманата” и как е нужно да се постъпва с врага на
„народната власт”. То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да
надзърне в полумрака на подземието.
В този момент Йоцов извика: „Убийци!” А копелето му недно...
се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то
изпитваше нужда да се... забавлява. Един ден то ще стане най-добрият копой сред
българските журналисти и кореспондент сред шпионите – Тома Томов.
След „демократичната” подмяна на част от персонала в бардака
то ще продължи да оглупява „медийно” лековерната си публика със „спомени” за
бащата, чиято кариера пострадала от хуманното му отношение към „питомниците” в
затвора на острова.”
Тома Томов не е опровергал това неудобно свидетелство на
един политически затворник, а не криминал, под какъвто знаменател днес той
поставя политическите противници на тоталитарната диктатура.
А че тези факти и свидетелства са неудобни е ясно и от опита
за внушения, които пробутва днес кандидатът за депутат от БСП, направил
журналистическа кариера при комунистическия режим и самият той служил за
известен период като сътрудник на Държавна сигурност.
Прикриването на убийствата в лагера край Ловеч от бащата на Тома Томов
Има и един друг малко известен факт за бащата на Тома Томов.
Той също се отнася за периода, когато е началник на затвора в Белене, когато
става съучастник в прикриването на убийствата в лагера край Ловеч в периода
1959-1962 г.
За това свидетелства негова докладна от 1961 г., приложена в
делото на Главна прокуратура по делото за установяване на виновните за убийствата
в лагера край Ловеч, образувано през 1990 г.
Тъй като труповете на убитите в лагера край Ловеч не са
предавани на близките, за да не се разкрива насилствената им смърт, те са
заравяни на един от островите до затвора в Белене.
Всички затворници в затвора Белене обаче стават свидетели на
пренасянето на труповете. Полк. Никола Томов Николов не сигнализира за
убийствата на висшето партийно ръководство или на МВР, а пише докладна до
вътрешното министерство, че тези факти могат да компрометират управлението на
партията.
Докладната на началника на затвора в Белене Никола Томов
Николов е лятото на 1961 г. „относно починали въдворени, които се заравят на
остров Предела” и е цитирана за първи път в документалната книга на
разследващия журналист Христо Христов „Секретното дело за лагерите”, издадена
през 1999 г. В документа, изготвен и подписан от бащата на Тома Томов, се
казва:
„Това (докарването на труповете на лагеристите от лагера
край Ловеч) става твърде явно и открито. С камиона, който е известен на цялото
с. Белене и на всички служители и затворници, се докарва трупа в един чувал –
сламеник.
Камионът спира до моста пред щаба на затвора, стоваря се
трупа в една лодка, която се прикачва за моторница "Чавдар" и
заминава за острова. При пристигането на камиона затворниците казват
"пристигна колетна пратка от Ловеч".
Затворникът, който ги заравя се нарича Канто и му казват
"погребална агенция Канто".
Това почти явно заравяне на труповете на въдворените,
изхождайки от това, че селото е католическо, че много от служителите в затвора
са от същото и не пазят тайна, може да се ползва от врагове, за да се навреди
на престижа на нашата Народна власт.
От шофьора на колата или от пътуващи с него служители се
научават даже имената на починалите и "данни" кой друг е втасал и ще
бъде докаран със следващата пратка..."
Прикриването на следите от убийствата
След докладната на Никола Томов Николов е изготвено
предложение как да по-прикрито да се заравят труповете. На 15 август 1961 г. от
МВР изпращат лично, строго секретно писмо до началника на Трудовата група-Ловеч
Петър Гогов.
Върху писмото Мирчо Спасов е сложил следната резолюция:
”Бързо, веднага да се сложи край на тия демонстрации и вреден шум с труповете
на починалите в Трудовата група-Ловеч при пренасянето и заравянето им!"
Отделно Мирчо Спасов пише до началника на Окръжно управление
на МВР-Ловеч Кирил Александров и Петър Гогов дословно:
"Да се спазва в известна тайна всеки случай поне при
пренасянето и заравянето, макар, че няма нищо незаконно. Действайте от мое име
и за стореното да ми се доложи".
Следвайки указанията, ръководството на лагера изготвя
специална инструкция как да се процедира с труповете. Запазено е решение от 27
юли 1961 г., в което се посочва:
„За по-лесна манипулация при снемането на трупа от камиона,
поставянето му в лодката, изваждането му от нея и отнасянето до гроба да се
приготви един постоянен брезентов чувал с дръжки, в който се поставя увития в
сламеник труп. Специално за изваждането на трупа от лодката да се приготви един
улей от две дъски и по него да се извлича до брега.
Да се подберат няколко затворници, бивши членове на
партията, попаднали за катастрофи и други невулгарни престъпления, и на тях да
се възложи да се занимават с погребението на умрелите. Ако за в бъдеще
погребенията ще се извършват само от служители, то да се ангажират такива от
надзорния състав на затвора и да пазят тайна.”
Близките на убитите са получавали единствено дрехите им, в
повечето случаи окървавени, някоя и друга лична вещ и не винаги смъртен акт,
издаден от Градския народен съвет в Ловеч.