Както обеща в началото на мандата, днес ГЕРБ внесе първия си
законопроект за 44-ото Народно събрание и той е за промени в Изборния кодекс.
Управляващите са въвели на практика дума по дума въпросите от референдума,
въпреки че решение от съда за резултатите от него още няма.
Голямата промяна - мажоритарното гласуване - ще става в
"два тура с абсолютно мнозинство", точно както гласеше въпросът,
зададен от Инициативния комитет начело със Слави Трифонов. 31-те многомандатни
избирателни района се превръщат в 240 едномандатни района (ЕИР) в страната,
като във всеки партия, коалиция или инициативен комитет има право само на един
кандидат.
Кандидат-депутатите ще се съревноват в новите ЕИР-ове за
около 28 000 гласа, ако избирателите са колкото на последните парламентарни
избори - 6 810 341. Ако никой не спечели 50%+1 гласа на първи тур, първите
двама (или трима, четирима и повече, ако има равенство на гласовете) отиват на
балотаж след седмица - както е на изборите за кмет и президент. На втори тур
печели кандидатът с най-много гласове. "Абсолютното" мнозинство се
оказа напълно обикновено.
Когато става дума за районирането, според ГЕРБ, най-редно е
то да не се прави от управляващите, както е например в САЩ, а от независима
политическа фигура - държавният глава, който има достъп до ресурсите на НСИ,
ГРАО и Информационно обслужване, които трябва да вършат тежката експертна
работа. А президентът само ще издаде указ, който начертава изборната карта на
страната.
В редките случаи, в които и на втори тур има равенство, се
провеждат частични избори само в един район. Ако пък депутат бъде избран за
министър, мястото му в Народното събрание остава празно до края на мандата -
концепция, която противоречи на Конституцията. Тя изисква НС да се състои от
240 народни представители.
Причината за това е в естеството на мажоритарния вот - сега
ако депутат стане част от кабинета, на негово място влиза следващия в листата
на партията. В ЕИР обаче партията би имала право само на един кандидат - и
следващият с най-много гласове би бил някой от друга партия. Така управляващите
ще губят депутатски места, но поне опонентите им няма да печелят. Видно е
обаче, че всеки депутат, който бъде избран на друга длъжност, ще намалява
мандатите на управляващите сили.
За разлика от предишни идеи за мажоритарен вот, избирателите
в чужбина няма да имат собствени едномандатни райони или депутати - те ще
гласуват по постоянен адрес в България, и то след регистрация за вота 1 месец
преди изборите. От ГЕРБ обещават, че гласуването за тях ще е улеснено от
електронното и машинното гласуване, макар и двата алтернативни вида гласуване
все още да не се прилагат напълно на избори у нас - камо ли зад граница.
В края на законопроекта - в Преходните и заключително
разпоредби, е очакваното намаляване на партийните субсидии от 11 лв на 1 лв за
глас. Обещанието на Борисов да ги направи 0 лв - тоест да ги премахне, явно
остава популистко изказване.
Въпреки заявките на ГЕРБ, няма никакви промени по отношение
на задължителното гласуване - тоест то продължава да стои в Изборния кодекс, но
при липса на каквато и да е санкция при нарушаването му е на практика
символично.