Една тема, за която не се замисляме често - откъде нещата
получават имената си? Езиците са нещо изключително интересно, което не просто
се развива с времето, но и до голяма степен отразява светогледа на цели народи,
това с какви проблеми те се изправят и с какви неща се сблъскват.
Не по-малко интересно е откъде идват имената на самите
държави и народи - каква етимология се крие зад тези имена, които имат силата
да определят това как се чувстваме и самоопределяме.
В днешно време да се бележиш с името на страната си, е повод
за гордост. Още преди век Йордан Колев, известен на света като Дан Колов, казва
пред целия свят - "Чувствам се силен, защото съм българин". Както
националното знаме се развява, така и името на държавата се използва, за да
предизвика патриотични чувства у слушащите.
И все пак - откъде идват тези имена на държавите?
Според изследване от 2017 г. на Quartz Media по-голямата
част от имената на държавите могат да бъдат разделени в 4 основни категории:
- посочващо описание на страната
- характеристика на земята
- име на племе/етнос
- важна личност, почти винаги мъж
Как можем да си преведем имената на различните държави в
Европа?
Оксфордският речник дава отговор на този въпрос. Там
накратко се обяснява етимологията на различните имена на държави и народи. За
България е посочена само една от многото версии, затова ще се спрем малко
по-подробно на различните теории, даващи възможно обяснение за името на
държавата.
Българи - какво значи това?
Теориите за значението на името на България са наистина
много и нито една не е успяла да се наложи категорично. От Оксфордския речник
са приели версията, че произходът на българите е тюркски и идва от тюркския
корен bulga- "смесвам", "разбърквам", тоест смесен народ.
От същата теза възниква и предположението, че "булгар" означава
"бунтовник, метежник, размирник".
Друго възможно обяснение за етимологията на името
"бългвоария" приема, че "булгар" може да произлиза от
наименованието на разпространен в Средна Азия и Сибир подвид на белките -
булга, който е възможно да е бил тотемно животно на прабългарите.
Сред историците, които подкрепят хипотезата за ирански
произход на прабългарите, също може да се срещне теорията, че името идва от
осетинското (кавказки народ от ирански произход) "бългерон" –
"човек, който живее в покрайнината" или пущунското (език в северен
Афганистан и Пакистан) - "булгар" - "човек, обитаващ отвъд
планината".
Сред привържениците на хипотезата за арийския произход на
българите се среща и хипотезата, че името на българите идва от древнонемския
глагол balgen - "сражавам се" или bаlger - "войнствен",
"недружелюбен".
То също така може да идва и от източноиранския топоним, име
на древния град Балх - столица на едноименната държава около него. На езика на
индо-ариите, санскрит, името на града и държавата звучат Бахлика, но на
по-късния пракрит то се променя на Балхара. Балхара е известна царска династия
в Северна Индия и доста разпространено фамилно име там. Съгласно тази теория,
семантиката на етнонима "българи" се извежда от памирската дума
"бала" - висок, велик, главен.
Според друга интересна теория името българи произлиза от
угро-финските думи "бул"- "пет" и "угри" -
"стрели" и означава буквално пет стрели. По същата логика името на
Унгария се превежда като 10 стрели - от 10-те племена (7 маджарски и 3
каварски), които живеели заедно на северния бряг на Черно море. В случая на
България според тази теория би могло да се приеме, че българите са сбор от 5
различни племена - теза, която не се отрича от официалната историография.
Смята се, че прабългарският племенен съюз също не е бил
еднороден, а се образува през II-VI век от спойката на разнородни
етно-лингвистични елементи - ирански, угърски, тюркски и други, повечето
произхождащи от Централна Азия.
Други хипотези, като цяло отхвърляни в наши дни, извеждат
името от митичен прародител, наименованието на реките Волга и Буг и други. В
крайна сметка различните автори се обединяват около идеята, че името българи
може да е свързано семантично с определена група от сходни с него думи, избрани
от различни езици и от различни етноними на народите, които са били във връзка
с древните българи.
Какво значат имената на страните в Европа?
Австрия - "Източна гранциа". При Карл Велики
регионът е бил най-източната част от империята на франките, последен пост преди
нападенията на аварите.
Албания - "Планинска земя"/ "Земя на
планинците". Албания е кръстена на племето Albanoi, което е наречено на
индо-европейската дума alb - "планина".
Англия - "Земя на англите". Англите са саксонско
племе, нападнало британските острови. Няма информация какво точно обаче
означава "англи".
Андора - "Земя, покрита с храсти" - от наварската
дума andurrial.
Армения - "Земята на Хайк". Арменците вярват, че
са наследници на Хайк - пра-пра-внук на Ной, а връх Арарат, който някога е бил
част от арменската държава, е било мястото, където бил заседнал Ноевият ковчег.
Азербайджан - Според официалната версия името на Азербайджан
идва от Атропат - персийски благородник по времето на Дарий III сатрап на Медия
- земите, които са днешен Азербайджан. Александър Велики завладява Персия, а с
нея и Медея, но оставя Атропат начело като сатрап. След смъртта на завоевателя
Атропат задържа контрола над Северна Мидия, основавайки независимо царство,
наречено на него Атропатена и основава династията Атропатиди. Самото име на
Атропат идва от староирански и означава "Предпазен от огъня".
Беларус - "Бяла Рус" - по името на историческата
област Рус, в която се намира държавата.
Белгия - По името на голяма конфедерация от племена белги -
Belgae. Самата дума може да се преведе (малко по-свободно) като "надигам
се по време на битка", а белгите са тези, които се надигат за бой.
Босна и Херцеговина - По името на река Босна. Същевременно
Херцеговина идва от старосръбското "херцег" - "дук" и
"ов" - "на някого". Иначе казано - Собственост на дука.
Германия - От латинското Germania, означаващо конкретния
регион. Произходът на думата е неясен, но може да се предполага, че е просто
местна дума за "съсед" на германските племена, възприета от Гай Юлий
Цезар. Самото название, което германците използват за държавата си
"Deutschland" идва от старогерманското "diot" -
"нация". Възприетото у нас и в някои славянски държави обръщение за
германците като за "немци" идва от "неми"/"неможещи да
говорят".
Грузия - Името се получава от арабски и персийски думи kurj и
gurj, които означават "страна" или "земя".
Гърция - Макар да наричат себе си "елини", а
държавата си "Елада", самото име "Гърция" и
"гърци" идва от римското Graecia - "Земя на гърците".
Самото име "гърци" най-вероятно идва от митичния герой Греций - син
на Пандора (внучката на другата Пандора - онази с кутията) и Зевс. Според
Хезиод той дава името си на всички, които спазват традициите и обичаите на
Елада.
Дания - Земя на воините, от "дани" -
"воини", както сами са наричали себе викингите.
Естония - Земя на естите - местните племена. Какво е самото
значение на думата ести обаче остава неясно.
Ирландия - "Земята на запад" - Iar-en-land. От
келтското iar - "запад".
Исландия - "Ледена земя". Оригиналното име е
Snæland, което се превежда точно така. Името идва от северняшките заселници на
острова, които го кръстили така, за да отклонят други нежелани посетители.
Испания - "Земята на многото зайци". От пунското
"tsepan" или "span" - "заек". Друга възможна
теория поставя името на Испания като "Северна земя" от пуснкото
"sphan" - "север". Третата теория е, че името идва от
баското "ezpaña" - "край" - референция към идеята за чисто
физическия край на света.
Италия - Италия се е наричала Виталия - "Страна на
добитъка", защото южната й част е изобилствала от пасящи стада. С гръцката
колонизация и влияние първата буква е отпаднала и страната е била наречена
Italoi.
Казахстан - "Земя на Казаците" или "Земя на
степните ездачи". "Стан" може да се преведе като
"земя", а "казак" - като ездач. По-свободен превод на думата
"казак" може да бъде "разбойник"/"авантюрист".
Кипър - Смята се, че огромните количества мед на острова са
довели до това гърците да нарекат мястото "остров на медта". Според
друга теория обаче името Кипър може да бъде взето от сина или дъщерята на Кинирас,
споменат от Омир като крал на Кипър.
Латвия - "Земя на латвийците". Самото латвийци
произлиза от начина, по който те се наричат - "Latvis" - жители на
спокойната гора.
Литва - Няма ясна етимология на името на Литва. Според някои
то може да идва от река Летавка, чието старо име е Lietuva - Лиетува.
Лихтенщайн - По името на рода Лихтенщайн, господари на
замъка Лихтенщайн. Самото им име означава "светъл камък".
Люксембург - Оригиналното име на Люксембург е Luciliburhuc,
което може да бъде преведено като "светъл замък" или "светъл
град".
Македония - "Земя на високите хора". Идва от
гръцкото "mak" - "висок".
Малта - В древни времена островът е известен с меда си и
уникалния си вид пчели, от които се добива. Наричан е Melitta или Melite от
гърците заради тяхната дума за мед - meil. Много подобна е латинската дума за
мед - mel.
Молдова - по името на рекла Молдова. Според легендата тя на
свой ред е кръстена от принц Драгош, войвода на страната, на вярното му куче
Молда. Преди това регионът се казвал Богдания, по името на друг местен войвода.
Монако - Полисът е основан от финикийците през VI век преди
Новата ера. Името му идва от гръцки - Monoikos - "една
къща"/"един храм" и бележело място, където търговците могат да
починат.
Нидерландия - "Ниска земя" - от особеността на
самата земя, която на места е под морското равнище, спечелена от морето.
Другото име, с което е известна страната - Холандия - е само една от областите
в страната. Холандия е бил център с голямо политическо и икономическо влияние
по времето на Република Съединени провинции.
Норвегия - "Северният път"/"Пътят на
север" - от старата северняшка дума Norrevegr. Символизира викингските
рейдове по различните пътища - на юг, на запад, на изток и на север.
Полша - "Земя на полята" - от поле. А поляците са
- "хората на полята".
Португалия - "Топло пристанище". Страната получава
името си от латинското portus cale, което означава точно това - топлото
пристанище, позовавайки се на римско селище при устието на река Дуро.
Румъния - "Хора от Рим". Името е референция към
римските легионери, които са се установилия в областта Дакия.
Русия - "Земята на Рус". Според някои това
"рус" идва от финското определение за шведите - Ruotsi - и може да се
приеме като "шведски викинги". Може да е объркване от страна на
финландците или може да е препратка към Рюрик - варяжкият военачалник, вероятно
шведски викинг от народността рус, който през 862-а установява контрол над
Ладога и построява селището Холмгард в Новгород, за когото се смята, че е
основателят на руската държава.
Сан Марино - По името на св. Мариний, християнски
каменоделец, а после и светец. Според преданията той пристига от остров в
Далмация и работи като зидар в град Римини. По време на гоненията срещу
християните от император Диоклециан, бяга и се крие в полите на планината
Титано. Там изгражда малка църква и така поставя основите на Сан Марино.
Богатата римлянка Феличисима, приела християнството, му дарява планината
Титано.
Словакия - "Земя на словаците" - едно от
славянските племена, което вероятно идва от името на долината Силезия.
Словения - По името на племе от славяни и думата им за
славяни.
Сърбия - Земя на сърбите. Няма ясна етимология за това
откъде идва наименованието на сърбите.
Турция - "Земя на силните". От латинското Turcus и
византийското Tourkos, бележещи групите племена около планината Алтай и
региона. В самия турски думата значи "сила", но не е ясно дали не е
възприета отвън.
Уелс - "Земя на чуждите" - така англите са
възприемали бритите, населяващи острова преди нашествието
Украйна - "Гранична земя"/"Крайна земя"
- границата между земята на русите и Азия на изток и поляците и литовците - на
запад.
Унгария - Както споменахме и по-горе - "10 стрели"
от угро-финското "он" и "угри". Името символизира 10-те
племена (7 маджарски и 3 каварски), живеещи на северния бряг на Черно море,
които впоследствие образуват държавата Унгария
Финландия - "Земя на фините". Самото название на
фините идва от старогермански и означава рибни люспи. Вероятно с рибни люспи са
украсявали дрехите си древните жители на тези места.
Франция - По името на франките - германски племена, които
нападат региона в залеза на Римската империя. Някога наричани гали, латинското
име на областта става Франция - "Земя на франките". Твърди се, че
идва и от древнонемската дума franca, означаваща "храбър" и
"безстрашен". Французите понякога са наричани гали, заради античното
име на областта.
Хърватия - "Земя на хребетите". От сръбското
"hrbat", което значи "планински хребет" (по планините около
Адриетическо море).
Черна Гора - буквално - "Черна гора",
символизиращо големите мрачни гори на територията на страната.
Чехия - От "чехи" - славянско племе, дошло от
Изтока. Самото име "чехи" може да се преведе и като "група/група
от воини". Друга теория е, че Чех е легендарен племенен водач.
Швейцария - От Швиц - Schwyz - един от първите кантони на
страната. Самото име идва от германското племе, населяващо региона и се
превежда като "силните".
Швеция - "Земята на свободните". От
прото-германското sweba - "свободен". Друга теория е, че името идва
от могъщ владетел - Свер, който се заселил около езерото Меларен.
Шотландия - "Земя на скотите". "Скоти" е
името, което римляните използват за галите. Самото име е с неясен произход и
едва ли самите гали са се описвали така.