Изказването на председателя на ВКС Лозан Панов е направено
пред форум, организиран от Съюза на съдиите в България!
Скъпи колеги, драги гости,
Дванадесет години след присъединяването на България към ЕС
Брюксел безпрецедентно обяви съдебната ни система за независима. Това
забележително историческо достижение на правовата държава бе отбелязано в
публикувания преди няколко дни доклад на ЕК по Механизма за мониторинг на
българското правосъдие. След провъзгласяването на независимостта ни, драги
колеги, вместо да развея нейното знаме, аз неволно се почувствах като онзи
съпруг, който е хванал жена си в изневяра, а тя възмутена го е попитала на мръсните
си очи ли ще вярва или на нея. Можем само да гадаем защо ЕК е избрала този
подход. Струва ми се обаче, че едва ли някога ще се доближим един към друг с
добрата стара Европа, ако занапред ни свързват не ценностите, а лъжливите
мостове на илюзиите.
Защото да се твърди, че българската съдебна система е
постигнала независимост, означава, че:
1. съдът е независим арбитър, а не орган за борба с
корупцията, следователно той няма обща наказателноправна политика с органите на
досъдебното производство;
2. съдът, а не прокуратурата е този, който казва със своя
акт дали е осъществено или не едно престъпление;
3. дългът на всеки съдия изисква той да стигне до
обективната истина независимо от действията и бездействията на страните;
4. в търсенето на обективната истина съдът се явява онзи
независим арбитър, който трябва да даде сигурност на всяка страна в процеса, че
съдията не е повлиян от външни фактори при постановяване на решението по
нейното дело;
5. съдът не проявява единомислие с прокуратурата и не се
превръща в орган по осъществяване на наказателната политика на държавата, като
нарушава фундаментални принципи в наказателния процес;
6. разследващите не работят по занижени стандарти и не
развиват убеденост, че както и да е изработено едно дело, по-вероятно е да
"мине" успешно през съда;
7. прокуратурата не работи поръчково;
8. не е възможно бизнес конкуренти да си разчистват сметките
и чрез "услугите" прокуратурата да започва наказателно преследване,
което скоро след това да бъде прекратявано поради необоснованост;
9. основните институции на наказателната политика работят, а
не се търсят нестандартни и нетрадиционни решения, които да компенсират
дефектите в основните стълбове на наказателната политика;
10. не се създават алтернативни институционални конструкции,
които поради неясната си и съмнителна ефективност и легитимност се превръщат в
орган за осъществяването на репресии;
11. политиците не се стремят да налагат зависими хора на
най-високите етажи на съдебната власт, за да разтварят чадър над себе си и да
отнемат чадъра на противниците си.
Като представител на най-висшата съдебна инстанция, уважаеми
дами и господа, смея да твърдя точно обратното - съдебната ни система е
затънала в дълбоки зависимости и доказателство за това са следните факти:
1. Участниците в злоупотребите в Софийския градски съд не са
наказани, а един по един са напълно реабилитирани.
2. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) се
размина на косъм от импийчмънт, защото свободно изрази мнението си относно
направените промени в Конституцията, които минираха истинската съдебна реформа.
3. Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС), който се отчиташе с
есемеси на премиера, все още безнаказано и неуморно се труди в съдебната
система.
4. Главният прокурор преследва критиците си и поставя чадър
над приятелите си и никой не се осмелява да инициира въвеждането на механизъм
за неговия контрол.
5. Болтовете на джантите на служебния автомобил на НСО на
критичния към политико-съдебната задруга председател на ВКС се саморазвиха.
6. Същият неудобен председател е посрещнат от младежи с
маски, които държат окървавени агнешки главички, преди заседание на ВСС, на
което предстои дискусия по повод злоупотреба с власт от страна на главния
прокурор, а полицията не си помръдва пръста.
7. Магистрати начело с председателя на ВКС и техните
семейства са подлагани на жесток медиен и институционален терор, който
преобръща живота им с краката нагоре.
8. Председател на апелативен съд е уличен от магистрат, че
злоупотребява със служебно положение, за да обслужи олигархия и власт, а вместо
наказание получава индулгенции от всички контролни органи. Съдията, огласил
данните за тази злоупотреба, не е герой, а подсъдим.
9. НАП тероризира неудобните на властта, следвайки принципа
"зайко, защо си с шапка, защо си без шапка".
10. Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) призовава на разпит председателя на
ВКС, което отваря възможността всички административни ръководители да могат да
бъдат привикани, докато административният орган има дела за решаване в
съответния съд.
Списъкът е дълъг и мога да продължа до безкрай. Но ако си
спомняте, преди година правосъдната министърка обяви, че в съдебната система
има нужда от тишина. И нека бъде тишина.....Която се разчу чак в Брюксел.
В последно време чувам само своя глас, а след мен вече няма
да има кой да нарушава идилията. В новия ВСС тишината определено дебне
отвсякъде. Ноторно известно е, че именно неизбежните сблъсъци между отделните
власти са това, което ни пази от автокрация, към която ние напълно уверено
вървим.
Казвал съм и преди, че в България сме изправени пред една
система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането
на добре действаща машина; която умело си служи със службите, медиите,
икономиката, политиката и, разбира се, съдебната система. Действията ѝ не се
огласяват, а се държат в тайна. Грешките ѝ не се изваждат на показ, а се
премълчават и укриват; противниците ѝ се преследват докрай, а тайните ѝ, то те
са грижливо пазени и не могат да бъдат разкривани.
От Брюксел вече ясно ни заявиха, че спасението на давещите
се е дело на самите давещи се! Затова нека не забравяме, че отговорността е
нещото, което в най-голяма степен разграничава успешните от неуспешните.
Считам, че като магистрати разполагаме с достатъчно конституционни гаранции, за
да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия
колапс в страни като нашата. Затова в последно време, докато слушам шума на
тишината, често си припомням една прекрасна мисъл на Чърчил, който казва:
"Онези, които избраха демокрацията вместо хляба, днес
ядат 300 вида хляб, а тези, които избраха хляба вместо демокрацията, днес нямат
нито демокрация, нито хляб."
Вие избирате от кои да бъдете.