четвъртък, 23 април 2020 г.

Минутка за душата


ДЪРЖАВЕН МЪЖ

Аз заемам важни постове
във държавния живот;
всяка вечер вдигам тостове
за любимия народ.

Акуратно пия с „нашите”
бира, вино и вермут,
аз юнашки празня чашите,
сметката ми плаща друг.

В мойта тиха канцелария
на голям държавен мъж
за доброто на България
стъпвам в месеца веднъж.

Но избягвам най-старателно
да използвам свойта власт:
само в две-три раздавателни
книги фигурирам аз.

Член на няколко комисии,
ходатай с безспорен дар,
изпълнявам тънки мисии
срещу скромен хонорар!

Честно пазя интересите
на народа чрез властта –
през деня проучвам пресата,
механите – през нощта.

Верен син на свойта нация,
партизан с морал съм аз –
пръв подавам декларация,
щом докопат други власт!

Гръмко ми лети мен славата
цял живот нашир и длъж
и бозая от държавата –
нали съм държавен мъж!

Тома Измирлиев, /„Утринна поща”, №1276, 01.11.1931 г./