Отговорът:
През 1937 година на 18 април 15-годишният Петър Колев от Русе излиза от къщи под предлог, че заминава на екскурзия в Образцов чифлик и завинаги изчезва.
Баща му не се усъмнява в думите му
и пуска сина си.
За възрастта си Петър бил доста зрял и се шляел постоянно
сам.
Това последно пътешествие започва съвсем обичайно и по нищо
не подсказва, че ще се развие по абсолютно неочакван сценарий.
Момчето повече не се връща вкъщи. Kакто се разбира по-късно
увлечено от прочетените книги 15-годишният се впуска в свое собствено
приключение.
На всеки три дни Петър пращал писмо до вкъщи, за да успокои
родителите си, че е добре. Последното писмо, което получило семейството е с дата 28-ми
април. Изпратил го е от Бургас.
В него момчето обяснява, че след 15 минути заминава за
Марсилия с френска платноходка. Писмото пристига в Русе след 10 дни.
Това е идеално за Петър, тъй като планът му да потегли с
платноходката междувременно се е провалил. Контролът на бургаското пристанище
бил твърде строг, за да се намери лесна пролука. Все пак момчето получава втори
шанс да сбъдне мечтата си. На 10 май в 18:20 часа от Бургас трябва да отплава
датския параход "Готланд".
Младежът прави прецизен план за промъкване на кораба. В късните часове на предишния ден той доплува до кораба. След известно чудене той се вмъква в удобен ъгъл, където е топло и там изкарва нощта. Никой от целия екипаж не разбира за присъствието му.
Точно в 18:20 корабът вдига котва, а
малко преди полунощ матросът Вьорк минавайки през мястото, където се е скрил
младежа дочува странен шум, но постоява няколко минути и шумът не се повтаря.
Все пак матросът докладва за чутия шум на капитан Хенрих
Енгстрьом. Матросът изказва подозренията си, че в хамбара има скрит човек.
Капитанът заедно с боцман Олсон и третият машинист Кринвал отварят хамбара и
изваждат отвътре 15-годишният български младеж.
Петър не знае и дума на чужд език и няма пукната пара в
джоба си. Никой от датчаните също не знаел български език. Младежът само стоял
и гледал виновно и не разбирал какво си говорят.
На капитана веднага му станало ясно каква е работата. Той
самият, когато бил на 14-годишна възраст напуснал дома си и постъпил на работа
в някакъв кораб. Затова съжалил младежа.
Така младият български юнга заживял сред моряците. Липсата
на комуникация с екипажа сериозно притеснила 15-годишния Петър. У младежа
възникнало подозрение, че след пристигането на парахода в Копенхаген ще бъде
предаден на българското дипломатическо представителство и върнат обратно в
България.
На 18 май в ранни зори датския кораб наближил Гибралтар. В
6:00 сутринта само няколко минути преди да навлезе в пристанището моряците
установили липсата на българина.
Корабът е претърсен, но от нашенеца нямало и следа. Липсвал
един спасителен пояс, от което датчаните си направили извода, че юнгата е
доплувал до африканския бряг, който не бил далеч.
От кораба спускат спасителни лодки и цял ден обикалят района
в търсене на момчето. На 28 май параходът се завръща в Копенхаген и капитанът
съобщил за случая на българския вицеконсул Нилс Ерик Едбал. Уведомена е и
българската полиция, която вече издирвала гимназиста по сигнал подаден от баща
му.
За съжаление сигналът на капитана идва твърде късно, след
второто бягство на младежа и горещата следа е изгубена.
Въпреки това българската полиция прави голямо проучване на
личността на Петър и разбира интересни подробности. Разпитани са съученици на
малкия авантюрист, приятели, учители и роднини. Всички характеризират
четвъртокласника от русенската гимназия, като буен младеж с развинтена
фантазия. Юношата бил фанатичен поклонник на творбите на Майн Рид и има у дома
си голяма колекция от приключенски романи.
Идол на Петър е българският пътешественик Никола Кутинчев
известен през 30-те години. Той е автор на доста книги, в които описва
пътешествията си в далечни екзотични страни. В тогавашния периодичен печат
често излизат негови статии, които са любими на младежите.
Под влиянието на тези романи и съчиненията на Кутинчев
младежът мечтаел за същата авантюра. Най-много го вълнувала Африка. Според
следователите най-вероятно момчето се е озовало на черния континент. От
полицията били направени постъпки пред френските колониални власти в Мароко и
Алжир за издирване на беглеца. Усилията обаче остават безрезултатни. В
търсенето на момчето се включват и българите служещи във френския легион в
северна Африка. Търсенето продължава с години, но Петър сякаш е потънал вдън
земя.
По нататък всичко вече е само предположения. Следите на
буйния гимназист са изгубени.
Най-интересното е, че започнала дискусия за ползата от
четенето на приключенски романи, която се появява в една литературна притурка
на столичен ежедневник. Там сериозни личности заклеймяват с морализаторски
наставления тази литература, като несериозна и пагубна за младото поколение.
Все пак се намират по-трезви умове, които казват, че и алкохолът е вреден,
когато не се консумира в разумни количества.
Всички материали от тази поредица може да четете в раздел "Любопитно".