Или ти какво си рекъл: чакай да сме по-малко, че да делим по
по-множко.
... Аз като идех още за София, като депутация да молим онзи
обесник да не си дава оставката, още тогава - помниш ли, на Враждебските
ханчета? - още тогава разбрах, че не си е келепир да бъдеш опозиция.
Ама, ще речеш, защо? Защо ли? Твърде просто: защото ще стоиш
зад метлата, а хората ще си плетат кошничката. И какви хора! Все отбор-отбор
юнаци, все учени, изпраксани. Напрежните наши бяха хептен дива работа. Крадяха
гьоз-гьоре, насила, аджамийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на
честта кое жени, кое моми, кое... А, момче, тъй ли е? И най-сетне влетяха с
двата крака в капана.
Из „БАЙ ГАНЬО И ОПОЗИЦИЯ - АМА ДЕ-ДЕ“ - Алеко Константинов