На 3 февруари 1861 г. Раковски пише следния завет: „...Аз всякога съм бил българин и ще бъда не само до гроб такъв, но ще оставя завещание, щото, после смъртта ми, и прахът ми да не се меси с друга народност”. Не е знаел обаче какви перипетии ще имат костите му след кончината му.
През 1867 г. белодробната туберкулоза поваля Георги Раковски.
Историята с костите на Раковски започва през февруари 1885 г., когато старият войвода Филип Тотю по заръка на Коста Паница получава мисия да осигури финанси и оръжие за организиране на чети за освобождението на Македония от турско иго. През февруари 1885 г. Тотю, познат с крайните си методи, убива и ограбва в Крайова богатия българин Христо Калъпов. Плячката е наполеони, брилянти и облигации (купони на банка „Кредит Фонсир Урбан”). Румънската полиция е вдигната на крак. Граничните пунктове следят внимателно преминаващите пътници. Тотю скрива богатството и се прибира в България. Паница се тюхка как да го прехвърли в Русе.
Един патриотичен повик на русенските поборници му помага да разреши проблема. През 1884 - 1885 г. русенци излизат с призив към Министерството на външните работи за съдействие да пренесат тленните останки на Раковски на българска земя и да останат в Русе. С писмо от 24 март 1885 г. сестрата на Раковски Неша категорично отказва това предложение, като отбелязва: „Аз никога не ще се съглася братовите ми кости да се пренесат другади, освен в Котел. Брат ми е роден в Котел и там трябва следователно да се пренесат и погребат костите му.”
На Паница му хрумва гениалната идея с костите на бележития българин да пренесе и брилянтите в България.
Включва се с плам в начинанието и е избран за председател на комисията по пренасяне на костите на Раковски. Паница посещава няколко пъти Букурещ по организирането на церемонията. Княз Батенберг нарежда останките да се пренесат в София, а Народното събрание на специално заседание да се произнесе къде да бъдат съхранени за вечни времена. Определя се 2 юни 1885 г., неделя, да бъде извършено пренасянето. За целта Управлението на флотилията и морската част в Русе подготвя своите кораби.
На 1 юни упълномощените дейци са в Букурещ. Сред тях е и Паница. Същия ден, по указания на свещеника, който е погребал Раковски, и даскал Александър от българското училище в Букурещ е отворен гроб №5. Костите на бележития българин са извадени и положени в специален ковчег. Траурното шествие се отправя към българската черква. Същата нощ хората на Паница, които вардят тленните останки,
отварят ковчега и поставят в него откраднатите пари купони и брилянти.
На 2 юни 1885 г. след архирейска литургия специален влак тръгва от букурещката гара „Филарет” за Гюргево, където пламенна реч на румънски произнася д-р Панайот Жечев, родом от Котел. После ковчегът е отнесен на българския кораб „Взрив” (1887 г. – „Асен”) и положен на палубата, декорирана с великолепен балдахин. Дунавски моряци застават на почетна стража. На кораба се качват официалните лица и Паница. За останалите е предвиден „Голубчик” (1887 г. – „Крум”). В 16 часа корабите спират на русенското пристанище, което се оглася от траурна музика и топовни гърмежи. Огромното множество хора, придошли от всички краища на страната, прилича на развълнувано море. Процесията потегля, начело с митрополит Григорий, по главната улица, украсена с черни знамена, за църквата „Св. Троица”. През нощта отново край ковчега на стража застават хората на Паница
и отмъкват плячката
На другия ден след опелото в църквата и реч на митрополит Григорий костите са натоварени на парахода и от Лом са отнесени в София. Стотици отиват да ги посрещнат чак до с. Връбница. Учители, чиновници, еснафи, почти цялата тогавашна интелигенция. Учрежденията по случая са затворени. Пред входа на столицата начело на множеството застава княз Батенберг, вървейки пешком с отложена шапка. До него, благочестиво настроени, крачат Паница, Ризов и другите им другари.
През това време Паница търси начин да пласира купоните – наполеоните и брилянтите лесно се харчат. Няколко облигации дава на Димитър Ризов, редактор на в. „Македонски глас”, да ги употреби в полза на освободителното дело. Ризов ги продава на софийския банкер Михаил Калъпов за 300 лева. В България друг купувач на румънските купони не се намира. Паница ги дава на доверените си офицери, които служат в Русе – капитан Порфирий Колобков и поручик Константин Сапунов, слага в джобовете им по шепа наполеони и ги изпраща във Виена. Какво е спечелил от аферата с купоните Филип Тотю, не се знае. Няма съмнение, че
част от златото и брилянтите са потънали в джобовете
на Тотю и Жеоржеско, но последвалите събития показват, че голяма част от плячката войводата е предал за македонската кауза.
Първоначално костите са занесени за съхранение в тавана на столичното общинско управление, а после са поставени до олтара на църквата „Св. Неделя”. След разкриване на аферата с купоните са обречени на забрава. През 1888 г. ген. Андрей Блъсков ги видял заровени в един ъгъл на църквата, а през 1909 г. Григор Начович алармира, че са захвърлени на църковния таван. Общинският столичен съвет взема решение да ги погребе в Софийските гробища, но това не се случва и те остават на тавана. След атентата през април 1925 г. взривната вълна ги сгромолясва на пода в църквата. Истинско чудо е, че остават относително неповредени благодарение на металната ракла. През 1942 г. по инициатива на котленската общественост са пренесени в родния му град. Така след 57 години се сбъдва желанието на сестра му Неша, но тя не доживява този ден, умира на 19 януари 1910 г. в Пловдив.