събота, 31 юли 2021 г.
На тази дата: 31 юли 1944 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери излита от летището в Борго и никога не се връща
1944 г. командир Антоан дьо Сент-Екзюпери излита със своя Lightning P38 от летището в Борго, департамента От Корс, на разузнавателна мисия в Савоя. Той никога повече не се връща в базата. Писателят-авиатор е обявен за „мъртъв за Франция”, но изчезването му остава мистерия.„Ако падна, няма да съжалявам за абсолютно нищо“ – последните думи, написани от френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери преди да полети на 31 юли 1944 г. поддържаха мистерията около изчезването му, изяснена половин век по-късно с откриването на самолета му и разказа на германския пилот, който го свалил.
Споменават се най-различни хипотези за изчезването му до откриването през 1998 г. на верижка на часовник с неговото име, омотана в мрежите на рибар край Марсилия. Две години по-късно водолазът археолог от града Люк Ванрел намира останките на Lightning F5-B 223 близо до остров Риу между Марсилия и Каси.
Останки на германски изтребител Месершмит, открити близо до отломките, ориентират разследването към Германия. Последните разкрития датират от 2008 г., когато извършителят на стрелбата излиза от сянката. "
Германският авиатор, който бил на пост в Прованс, разказа, че връщайки се в базата си, забелязал разузнавателен самолет Lightning P-38 да лети към Марсилия, на 3000 метра над него. Един от въпросите без отговор и до днес обаче си остава какво е правил Сент-Екзюпери над Марсилия при положение, че бил изпратен на мисия в Савоя. Според хипотезите той не той не могъл да изпълни мисията си заради лошите метеорологични условия и решил да прелети над Тулон и Марсилия, без съмнение, за да разузнае за дебаркирането в Прованс, което се случва през август.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
- Каква е тази опашка?
- Кандидат-премиери за Слави.
- Много дълга.
- Дълга, но върви бързо.
***
***
Плаж, море и палми по края... Най-сетне, сполучливи чаршафи!
***
Положението в градския транспорт е "немити,
недраги".
***
Човекът, изобретил дивана, цял живот е лежал на старите си
лаври...
петък, 30 юли 2021 г.
На тази дата: 30 юли 1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка
1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка. То е най-голямо езеро от Великите Африкански езера и е на трето място сред всички езера в света (след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка) и на второ - сред сладководните езера. Общата площ на източноафриканските езера (Виктория, Танганайка и Малави (Нияса) е над от 170 000 кв.км.
Английският изследовател Джон Ханинг Спик служи като офицер в Индия и предприема в Хималаите и Тибет минералогически и зоологически изследвания. През 1856 г. заминава за Централна Африка. Когато открива езерото Укереуе, което той нарича Виктория, пътешественикът го смята за източник на р. Нил.
Езерото Виктория е най-голямото тропическо езеро в света, то е сравнително плитко - най-голяма дълбочина е 84 м, при средна - 40 м. Намира се на плато в западната част на африканската Голяма рифтова долина и граничи с Танзания, Уганда и Кения. Има брегова линия с дължина 3440 км и повече от 3000 острова, много от които са населени.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Днес го дават 42 градуса. Дали да не си обуя сандалите без чорапи?
***
- Тате, защо Земята се върти?
- Как така се върти, бе! Да не си ми изпил ракията?
***
Критик:
- Човек който цял живот е в критическата...
***
Мъжът се отличава от жената по това, че преди да направи
грешка, обмисля всичко внимателно и то, не един път.
***
Сутринта след първата брачна нощ, учителката по литература
накара мъжа си да повтори всичко отначало... но този път по-изразително.
четвъртък, 29 юли 2021 г.
На тази дата: 29 юли 1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II
1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II. Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на 10 и началото на 11 в.
В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г., когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата.
При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления - крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ. Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки.
Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Баба меца слага мечетата да спят, но те я врънкат:
- Бабоооо, куклен театър, куклен театъъъъър!
- Добрееее! – кандисва баба Меца, дръпва от полицата над
камината два човешки черепа, нахлузва ги на лапите си и започва диалог:
- А бе, Пешо, тука дали има мечки, бе?
- Ба, ти пък, откъде тука мечки, бе?
***
На събеседване за работа:
- Покажете вашето резюме!
- Първо покажете парите!
***
Кихам.
Хората:
- Наздраве!
Баба ми:
- Ти оди още бос, оди!
***
- Ало, баща ти вкъщи ли е?
- Не! Отиде на море.
- На почивка ли?
- Не! С мама!
***
Само в България ако си преизпълниш нормата не ти вдигат
заплатата, а нормата.
сряда, 28 юли 2021 г.
И те така...
Боко и ГЕРБ играят вабанк. Сега с помощта на султана Ердоган започнаха да играят картата с бежанците. Банкенският визионер е готов да подпали държавата, за да запази близко до себе си чекмеджето с кюлчета и свободата си. Ако не бяхме в ЕС и той щеше, като Лукашенко, да ходи с автомат по улиците...
На тази дата: 28 юли 1945 г. Американски бомбардировач се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”.
1945 г. американски бомбардировач B-25 се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”. По това време войната в Европа вече е приключила, а на Япония й предстои да капитулира пред съюзниците само след няколко седмици.В привидно спокойната съботна утрин, силуетът на Ню Йорк е затъмнен от пушека на пожар, предизвикан от врязалия се самолет в най-високата сграда в Америка и света по онова време. Небостъргачът не се срутва, но 14 души загиват, 26 са ранени, а причинените щети се оценяват на 1 млн. долара.
B-25 се отправя на фаталната си мисия малко преди 9.00 ч. сутринта. След по-малко от час във въздуха подполковник Уилям Франклин Смит Младши получава предупреждение от летището в Куинс (дн. Ла Гуардия), че Ню Йорк е обвит в гъста мъгла. От контролната кула изпращат злокобното съобщение „Не можем да видим върха на Емпайър стейт билдинг. Съветваме ви да кацнете тук”. Подп. Смит потвърждава, че е приел съобщението, но по всичко личи, че го игнорира, защото иска разрешение за кацане на Нюарк.
Самолетът е само на няколко минути от ЛаГуардия, но пилотът изгубва видимост в гъстата мъгла. Правила за осъществяване на полета, налагат пилотът да поддържа височина от поне 2000 фута (610 м) над града, но Смит се снижава до по-малко от половината от тази височина, явно надявайки се така да си възвърне видимостта. Поемайки този риск пилотът със сигурност не е бил наясно с местоположението си, защото скоро самолетът му се озовава насред централен Манхатън.
Прелитайки сред бетонните каньони на нюйоркските небостъргачи, бомбардировачът веднага привлича вниманието на нюйоркчани, тъй като ревът на двигателите отеква по улиците, отразен многократно от фасадите на сградите. Тези, които работят по горните етажи на офис сградите, се втурват към прозорците, за да гледат с изумление прелитащият край тях самолет. Един от свидетелите е лейтенантът от военновъздушните сили Франк Кови, който от стаята си в хотел „Билтмор” наблюдава как обреченият B-25 лети не по-високо от 22-рия етаж.
Пилотът успява да прелети около десет пресечки, следвайки 42-ра улица, като по чудо избягва околните небостъргачи, преди да се обърне на юг в близост до кръстовището с 5-то авеню. Този обрат се оказва фатална грешка, тъй като изправя тромавия самолет директно пред северната стена на най-високата сграда в света. В последния момент подп. Смит трябва да е видял профила на „Емпайър стейт билдинг”, изплуващ от мъглата, и се е опитал да издигне машината, но разстоянието се оказва твърде късо, а скоростта на бомбардировача - прекалено висока.
Около 9.49 ч. Б-25 се врязва между 78-я и 79-я етаж на небостъргача, което е на около 975 фута (295 м) над нивото на земята. Самолетът се удря в сградата със скорост от 200 мили в час (320 км/ч), което води до взрив на резервоарите за гориво. Огненото кълбо се издига на височина от 100 фута (30 м). Възпламененият керосин обхваща фасадата на сградата, огънят се втурва и по лабиринта от коридори и стълбища във вътрешността на сградата, достигайки до 75-я етаж.
Катастрофата отваря широка дупка във фасадата на небостъргача от към 34-та улица. Докато основните щети са на 78-я и 79-я етаж, един от двигателите пада в асансьорната шахта и предизвиква голям пожар в мазето. Другият двигател профучава през цялата сградата, разкъсвайки седем стени преди да пробие южната фасада към 33-та улица.
Отломките падат през покрива на 13 етажна сграда от другата страна на улицата, където е ателието на скулптора Хенри Херинг. Последвалият пожар унищожава студиото. Други тежки отломки, между които един колесник, също нанасят щети по „Емпайър стейт билдинг” и околните сгради, а част от крило пада на „Медисън Авеню”.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Една жена почне ли рязко диета, почне ли да прави коремни преси по никое време... значи най-късно на другата сутрин ѝ започва резервацията за хотела на морето.
***
Ако народа мълчи, значи все още дъвче нещо!
***
Реших вече да не псувам. Сега стоя и мълча. Няма какво
повече да кажа на тоя свят.
***
Почивката - Просто си гледаш децата на друго място.
***
Втора седмица на диета. Кучето започна да си крие кокалите
от мен.
вторник, 27 юли 2021 г.
На тази дата: 27 юли 1147 г. Основан е град Москва
1147 г. е основан град Москва. С население над 11 милиона души настоящата столица на Русия е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.
Първото споменаване на Москва датира от 1147 г., когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 г. Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.
След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 г., поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.
Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 г., когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва. Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци.
Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 г. довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.
През 15 в. Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 г. московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 г., при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.
През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 г. столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.
След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Жена се кара на мъжа си:
- Спри да пиеш и да лазиш, че детето гледа от тебе и трета
година не може да проходи.
***
На парти на метеоролозите имаше от 5 до 10 човека, на места
до 12...
***
- Каква е разликата между шведска маса и гости при баба?
- При шведската маса сам решаваш кога си се наял!
***
– Отче, кой е създал света?
– Светът го е създал Господ чадо... всичко друго е направено
от китайците!
***
Топ три естествени врагове на таралежа:
1. Лисица.
2. Бухал.
3. Гол гъз.
понеделник, 26 юли 2021 г.
На тази дата: 26 юли 811 г. Крум разгромява войската на византийския император Никифор I при Върбишкия проход
Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех кан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.
Годините на Крумовото управление съвпаднали с един много важен факт от европейската политика - разрастването на Франкската държава. Създадена още през 486 г. по времето на Карл Велики (768 - 814), тя разширила драстично своите граници. Територията й се простирала от Пиренеите до Средния Дунав. По този начин на континента се оформили две велики империи - на франките и на византийците. Именно заради това победата на хан Крум не била просто една спечелена битка, а преди всичко намеса в равновесието на двете най-могъщи сили до този момент.
Като всеки далновиден владетел и кан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Кан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.
Бунтовете били много чести явления поради недоволството към управлението на Никифор. След четири години война, в които нямало победители и победени, императорът предприел решителни действия, с които целял да постигне окончателен резултат.
През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска, която според Анонимния ватикански разказ от XII век наброявала 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите - опожарени. В този момент кан Крум предложил мир - за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си. "Войската разграбвала безпощадно - пише Анонимният ватикански летопис, - опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете" Византийският хронист Теофан допълва, че императорът "заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст", а на складовете на кан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.
След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.
Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му на строг владетел, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Съдейки по изразите "уморен съм като куче", "гладен съм като куче", "пребит съм като куче", да бъдеш най-добрия приятел на човека, не е лесно!
***
1 монитор - обикновен програмист.
2 монитора - напреднал програмист.
3 монитора - топ програмист.
4 и повече монитора - охранител.
***
- Ти си голям идиот, бе! Аз съм дала толкова много пари за
дрехи, а ти гола снимка ми искаш.
***
Два термита влизат в ресторант:
- Добре дошли, какво ще поръчате?
- Маса за двама!
***
На времето развъждах зайци. Но после разбрах, че те
прекрасно се размножават и сами!
неделя, 25 юли 2021 г.
На тази дата: 25 юли 1980 г. умира Владимир Висоцки
Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. на 42 години. Официалната версия за смъртта му
е сърдечен удар, но по-вероятно е тя да е следствие на злоупотреба с алкохол. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието “заслужил артист”, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм, посветени на него. След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му. Има и астероид, кръстен на негово име.
Още тогава е уважаван за актьорските си постижения, но голяма част от песните му са били забранени в СССР, тъй като засягат теми-табу в Съюза по негово време.
Въпреки забраната на песните му Висоцки е правил концерти из цяла Русия, също във Франция, САЩ и други държави. Има издадени десет албума в Русия, а през 1987 г. започват да излизат неговите неиздавани записи.
Висоцки е бил известен с огромния си талант, но и със силно изявената си любов към жените. Като повечето гениални творци той е бил сложна и противоречива личност. Третата му голяма страст е бил алкохолът. Често злоупотребявал с него. Поне два пъти през живота си е правил опити за самоубийство.
Ето какво пише журналистката Альона Нейкова за Висоцки в статията си озаглавена “Владимир Висоцки (не)познатата звезда от друга Вселена“
Онези, които са наблюдавали първите му стъпки в киното и театъра, дори не са и предполагали, че младежът с дрезгав глас ще се превърне в истинско явление, ще стане еталон за подражание, ще бъде възприеман като неординерна икона. Някои дори са на мнение, че първите стъпки на актьора Висоцки са били доста неуверени. Но въпреки случайната игра на сцените на третокласни театри и участието в епизодични роли в киното, в крайна сметка се стига до вълшебната трансформация в една от най-ярките звезди, оставяща незаличима следа в живота и на интелектуалците, и на най-обикновените хора.
Огромна роля за израстването на Висоцки като творец, разбира се, изиграва Театърът на “Таганка”. Този храм на Мелпомена е приковавал погледите на цялата държава, а актьорите в него си позволявали да казват от сцената онова, което е било забранено за почти всички останали. Талантът на Владимир Висоцки започва да блести именно от сцената на “Таганка”. Уникалният му глас бива чут не само от публиката в театъра, но и от хората на улицата, от целия народ. Може би именно необичайната дрезгавина на говора, неизменната китара, острият ум, вродената интелигентност и безкрайната харизма са били дадени на Висоцки като компенсация за неговата абсолютно негероична и донякъде дори тривиална външност.
Публична тайна е, че славата идва при него първо заради неоспоримите му качества на бард. Като поет, автор и изпълнител Висоцки успява десетилетия наред да внушава на публиката онова, което едва по-късно съумява да предаде като актьор от театралната сцена и с превъплъщенията си в киното. Въпреки че доста негови колеги са се опитвали да изпълняват песните на Висоцки, само той е успявал да го направи така, че от чутите простички истини да се появи сладко-тъжното усещане за буца в гърлото.
За някои днес може би е странно, но за онова време е абсолютен факт, че дълго време не е имало официални записи с песни на Висоцки. И лиричните, и сатиричните текстове и ноти години наред са били разпространявани нелегално, от познат на приятел, от съсед на близък, от студент на колега… Музиката му, родена от страхотната симбиоза на неповторимия дрезгав глас на барда и китарните му изпълнения, можеше да се чуе във всеки дом, където имаше магнетофони. Стиховете на Висоцки се предаваха от уста на уста, като постепенно се превръщаха в народно творчество.
Никой обаче не е възприемал Висоцки като пламенен революционер или борец с комунистическия режим. Писал е песните си и ги е изпълнявал по онзи уникален начин не защото е искал да докаже на някого нещо, а понеже не е можел да живее по друг начин.
И в киното образът на Владимир Висоцки доста време е бил по-скоро загадъчен, отколкото ярък и категоричен. Зрителите като че ли му обърнаха по-голямо внимание след филма “Вертикал” (1966). В него 28-годишният Висоцки е с брада и изпълнява култовата “Песен за приятеля” (“Песня о друге”). Във всяка следваща лента и на сцената той, изглежда, с удоволствие променя външния си вид, но успява винаги да е себе си. Образът на революционера Бродски, в който се превъплъщава Висоцки, не само представя актьора като различен, многопластов и нееднозначен творец. Той доказва на уважаемата публика, че не е само изображение на екрана, а притежава характер, че не е болшевишка мумия, а е жив човек.
Висоцки е от малкото актьори от онова време, който е успявал да се абстрахира от политизирането на ролите си. Изключително впечатляващ е и образът на белогвардейския поручик Брусенцов във филма “Служили двама другари” (“Служили два товарища”), и превъплъщението му в следователя Глеб Жиглов в “Мястото на срещата не се променя” (“Место встречи изменить нельзя”). Именно след този сериал става невъзможно Висоцки да “не се пуска” да се снима. За съжаление обаче актьорът успява да изиграе на екрана само още една по-забележима роля – на Дон Хуан в “Малките трагедии” на Михаил Швейцер. Прави го по такъв начин, че на зрителите и до ден-днешен им остава само да съжаляват, че във филма заедно с шпагата актьорът не е хванал и прословутата си китара. И нито размерът на трагедиите, нито скромният ръст на самия Хуан не са могли да спрат влечението към него на Лаура и дона Ана. И в реалния живот ни Марина Влади, ни първата му съпруга – актрисата Иза Жукова, ни Людмила Абрамова – най-красивата артистка на Съветския съюз, ни другите представителки на прекрасния пол не са успявали да устоят на безкрайния чар на Висоцки.
Разбира се, дълго може да се разсъждава по въпроса какво още би могъл да изиграе в киното и в театъра Висоцки, но, уви, не е успял. Отишъл си от този свят едва на 42 години и половина. Факт е обаче, че ролите му вероятно са по-малко, отколкото биха могли да бъдат, не само заради липсата на кураж у хората, от които навремето зависело това. Самият Владимир никога не се е стремял да участва на всяка цена в някой филм или постановка.
Безграничният му талант позволява на актьора във всяка роля да е себе си – и с това да е свръхубедителен и неповторим. Именно заради този факт режисьорите прощаваха на Висоцки всичките му “полети наяве и насън” – многобройните провалени спектакли, алкохола, наркотиците, високомерието и арогантността. И въпреки всички тези слабости, заблуди, показност, кожени шлифери, мерцедеси, жени и болести той си остана личност. При това – една от най-ярките. Което на фона на дефицита на същите тези личности превръща Висоцки в още по-значима и ценна фигура за всички времена.
Висоцки не е нито символ, нито е трибун, не е бунтовник, не е и икона. Той е (не)познатата звезда от друга Вселена. Без него животът щеше да е скучен и празен. И ако Господ някога реши да проговори, ще го направи с божествения дрезгав глас на Висоцки.
Владимир Висоцки
АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.
Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.
Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.
Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.
Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.
И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.
Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Вицове - само сока, юли 2021 г.
Мен, много ме напрягат чуждиците в българския език! Например думата "толерантност". Че какво и е на нашата си - "Мене ми е през оная работа!"
***
Хората в България масово учат английски език, за да могат да
разбират за какво се пее в песните по BG Radio!
***
- Казват, че мъжете обичат с очите!
- Ми твоя що ходи със тъмни очила?
- Предпазва се!
***
- Все отнякъде трябва да се започне! - казал френският
кавалер, целувайки ръката на дамата.
***
Жена яде сандвич. Мъжът ѝ ѝ напомня:
- Миличка, ти нали не ядеш след 6!
- Това ми е шестият, спирам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)