"Всичките си 41 години живях спокойно в Мариупол до февруари месец, когато руснаците ни нападнаха и по нас започнаха да стрелят от самолети и танкове.
Нямахме и 1 секунда, в която да не се молихме да спрат да стрелят по нас. Ние бяхме без ток, газ, храна и вода при -15 градуса. От 2 март не са спирали да ни бомбардират по над 100 бомби на ден са падали в града ни. Ние ходихме за вода и храна под руски обстрел. Те стреляха по мирното население. Ние живеехме в мазетата.
Аз живях 3 седмици в мазето. Ние не вярвахме, че ще оцелеем въобще. Хората си носеха паспортите с тях, че да могат да ги идентифицират,когато бъдат убити. Единственият ни въпрос към окупаторите е защо правят всичко това?
Ние живеехме щастливо и се развивахме. Те бомбардираха там, където се криеха децата. Бомбардираха места, където се криеха по 1500 души. Ние с руските войници не можехме да говорим. Те издевателстваха над нас. Хората изчезваха без следа. Ако имаш гражданска позиция за Украйна теб повече няма кой да те спаси. Аз имах позиция за Украйна и бях в руския списък за разстрел. Успях да пресека блок-поста в последния възможен момент. Стана ясно, че вече няма никаква храна и ние тръгнахме под минометен обстрел от "ГРАД" да бягаме. Бягахме и се молихме да успеем. Качихме се 8 човека в моята кола и карахме. Минахме през 20 блок-поста. Руснаците гледаха всичко. Гледаха ни телефоните. Смееха се и ни питаха: "Къде ще идете? В Западна Украйна ли? Ха-Ха -Ха Скоро цяла Украйна ще прилича на Мариупол. "
В Мариупол има поне 30 хиляди убити. Няма сграда, която да не е разбита от бомба. Много наши познати и роднини са също в неизвестност. Искаме да вярваме, че са живи, но много хора умряха и нямаме големи надежди."