събота, 27 август 2022 г.

Вълнуващата история на разкрита наскоро руска шпионка

Публикувам историята на скоро разкрита руска шпионка от журналистите EliotHiggins и AricToler от разследващия сайт Bellingcat:
 

Запознайте се с Мария Адела Куфелд Ривера, вдовица, бижутер и светска личност. Любовното дете на баща германец и майка перуанка, родено в Каляо, Перу, и изоставено в Москва от майка си по време на Олимпийските игри през 1980 г.

Както би казала на приятелите си като възрастна, тя е отгледана от съветска двойка, с която майка й се е сприятелила малко преди да я изостави. Двойката се отнася зле към Мария Адела, което води до това, че Мария Адела търси по-добър живот в чужбина.

Между 2009 г. и 2011 г. тя живее и учи в Западна Европа, като се сприятелява с хора като Марсел Д'Арги Смит, бивш редактор на британското издание на списание Cosmopolitan, с когото се запознава на питиета в Малта през лятото на 2010 г.

Мария Адела живее в Малта с тогавашния си приятел, но в един момент се мести в Остия, близо до Рим, за да взима уроци по гемология. По-късно тя се премества в Париж и регистрира собствена търговска марка за бижута във Франция под марката Serein.

През юли 2012 г. Мария Адела се омъжва за мъж, за когото казва на приятели, че е италианец. Той  почива в Москва на 13 юли 2013 г. на 30 години, като причината за смъртта, записана в смъртния акт е „двойна пневмония и системен лупус“.

Мария Адела скоро се премества в Неапол, Италия. Там отворя бутиковия магазин за бижута Serein, изграждайки репутация в обществото на Неапол като модерен дизайнер на бижута и светска личност.

Мария Адела не се ограничава само до Неапол, но разширява интересите си, и успява да стане секретар на местна благотворителна организация - Lions Club Napoli Monte Nuovo.

Това не е просто клон на Лайънс клуб, организация която се стреми да подобри живота на хората и да развие гражданското общество, но е Създадена от базирани в Неапол офицери на НАТО.
Мария Адела присъства на редица социални събития, сприятелява се с офицери от НАТО, кани ги в ексклузивния си магазин за бижута и дори започва връзки с редица от тях.

Спомени от г-жа Д'Арги Смит и публикации в социалните медии във Facebook на Мария Адела, както и в този на нейната компания, показват, че от 2013 г. тя редовно пътува до Бахрейн, посещавайки годишното изложение за луксозни стоки и бижута, Jewellery Arabia.


През декември 2014 г. акаунтът на нейната компания във FB публикува снимка, на която се вижда как тя  подарява копчета за ръкавели Serein на тогавашния премиер на страната, принц Халифа бин Салман Ал Халифа.



Внезапно, през септември 2018 г., социалният й живот се изпарява и тя напуска Италия с любимата си котка Луиза.
Приятелите й са озадачени от внезапното й изчезване, но два месеца след заминаването си тя публикува във Facebook съобщение, че се възстановява от рак.

В същото време се случва и нещо друго през септември 2018 г. 

Три минути преди полунощ на 14 септември 2018 г. телефонът на генерал-майор Аверянов, командир на част 29155 за секретни операции на ГРУ, започва да звъни.

По-рано същия ден Bellingcat и The Insider публикуват разследване за разкритите самоличности на „Руслан Боширов“ и „Александър Петров“, двама шпиони на ГРУ под прикритие, замесени в отравянето с Новичок на Сергей и Юлия Скрипал.


Разследването явно взривява ГРУ: в продължение на почти десетилетие ГРУ е снабдявало своите шпиони с последователно номерирани паспорти, което позволява на разследващите журналисти да разкриват други шпиони, като просто проследяват номерата на паспортите им.

След публикацията Аверянов е получва няколко телефонни обаждания от неговия висш началник – шефът на ГРУ Игор Костюков. 

Игор Костюков е бил началникът на 5-ти отдел на ГРУ или така наречената програма за нелегални (малко известен отдел, който разпръсква военни шпиони по света под фалшиви самоличности). Двамата офицери от ГРУ са разговаряли малко повече от две минути.

На следващия ден Мария Адела Куфелд Ривера купува еднопосочен билет от Неапол, Италия, до Москва, летейки с паспорт с номер от диапазона на последователните номера, за които Bellingcat пише.

Овдовялата светска личност, проектирана за търговец на бижута, станала част от социалната сцена в Неапол, сприятелявайки се и започвайки връзки с офицери от НАТО, служещи в близката база на НАТО, всъщност е агент на ГРУ под дълбоко прикритие.


Bellingcat и партньорите му вече идентифицираха истинската й самоличност като руска гражданка Олга Колобова, родена през 1982 г., живееща в Москва в апартамент от висок клас.

Отнема месеци, за да се разкрие истинската самоличност на „Мария Адела“ и както често се случва в тези разследвания, последното доказателство беше почти абсурдно; Профилът на Олга в WhatsApp използва същата снимка, като профила на Мария Адела във Facebook.

Българинът Христо Грозев, който оглавява разследващия сайт Bellingcat
разкри любопитни подробности от разследването: 

За първи път я забелязахме благодарение на една супер полезна база данни, споделена с нас от cpartisans : граничните записи на Беларус. Знаехме обхвата на паспортите на шпионите на ГРУ и ФСБ, така че решихме да търсим в този набор от данни чрез частични съвпадения, оставяйки последните 3 цифри като заместващи знаци.

Един номер, който пробвах, беше този на "Руслан Боширов", от отровителите на Скрипал. Номерът на паспорта му беше 643258090. Има доста други шпиони в същия диапазон, но изведнъж забелязах дълго испанско звучащо име: Мария Адела Ривера Куфелд. Цели 13 пътувания!!

„Мария Адела“ се открои много с неруското си име. Дали тя е невинна чужденка, която е придобила руско гражданство и случайно е получила номер от този диапазон? Някои неща говореха против това да е шпионин. Например 13 супер дълги пътувания с влак? Шпионите предпочитат да летят.

Едно просто търсене в Google на нейното име даде две интригуващи попадения. Едната беше регистрация на марка бижута във Франция от 2012 г. Другото беше криминално препращане за „неизвестно лице, което твърди, че името й е Мария Адела Ривера Куфелд“ 

Тогава Dobrokhotov и аз открихме човек с много подобно име, който е бил секретар на благотворителна организация в Неапол. Това е командния център на NATO. И всички останали са натовски офицери.

Въз основа на нейните акаунти в социалните медии (намерихме нейните FB и Insta), нейната самоличност не беше трудно да се реконструира. Тя се стремеше да намери колкото се може повече приятели в кръговете на НАТО. И изглеждаше, че е успяла.
                                                                          ~ Край ~ 

Тази история ме впечатли с много неща, но главно с малоумието на руските тайни служби да издават на агентите си паспорти с последователни серийни номера.

Може да подкрепите блога и страницата "Таралеж - Дани Иванов" с дарение!