събота, 3 декември 2022 г.

Точен и обстоен анализ на войната в Украйна! Какво предстои?

Освобождението на Херсон и десния бряг на Днепър слага край на есенната кампания на руско-украинската война.


Анализ на Сергей Савченко


Независим експерт, генерал-майор от въоръжените сили на Украйна, ръководител на неправителствената организация "Аналитичен център за изследване и противодействие на хибридни заплахи"

*** 

В рамките на своите срокове въоръжените сили на Украйна проведоха отбранителна операция в Източна Украйна и две настъпателни операции, в резултат на което бяха освободени големи райони на изток и юг.

Отбранителната операция в Донецка посока протича с огромно напрежение в усилията на нашите войски, но се развива успешно. Врагът претърпява тежки загуби и въпреки това не може да постигне значителен успех. Остава заплаха от завземането на определени населени места, но дори и това няма да промени стратегическата ситуация на фронта.

Блестящата операция в посока Харков се характеризираше с внезапност за врага, дълбочина и скорост на настъпление на нашите войски. 

Не беше възможно да се създаде котел близо до устието, но това беше много трудно да се направи, както поради конфигурацията, така и поради баланса на силите на страните.

Операцията за освобождаване на региона Херсон се развива по-трудно. 

Изпълнението му беше улеснено от предпоставките за изолиране на войските на агресора на десния бряг на Днепър и в същото време усложнено от високата концентрация на боеспособни вражески войски в този изолиран район.

Между другото, погрешно е тези операции да се наричат контраофанзивни. Контраатаката се извършва срещу противника, който напредва, изчерпва нападателните способности и резерви и е спрян. 

В такъв момент все още не е планирана отбранителната операция на противника, оперативното изграждане на войски за отбрана не е създадено, няма резерви, ивицата не е оборудвана с инженеринг, пожарната система не е построена. 

Това са идеални условия за преход към офанзива, най-важното е да се определи благоприятният момент във времето.

За разлика от контраофанзивата, въоръжените сили сега провеждат офанзивни операции,чиято същност е да се победи добре подготвена защита на врага. 

Това прави офанзивата много по-трудна, а успехът й свидетелства за уменията на нашите командири и смелостта на войниците на фронтовата линия.

Атаката на десния бряг на Днепър започва с опит да се пробие защитата на противника. Този опит се основава на добре установените канони на организацията на офанзивата: мощна огнева подготовка и, според резултатите от нея, удар от войски. 

Опитът не беше успешен. Претърпяхме значителни загуби, но не постигнахме значителен напредък на войските. В Закарпатието и Камянец-Подилски са обявени дни на траур. Вечна памет и слава на героите...

Нямам морално право и няма да анализирам причините за провала на началния етап на операцията, въпреки че бих могъл да наблюдавам развитието на събитията директно в това оперативно направление, което даде възможност да се формира определена представа за тях. Но за пълноценен обективен анализ е необходимо да има пълна картина както на военната, така и на военно-политическата ситуация, свързана с този епизод.

Този първи опит за пробив в отбраната беше подобен на действията на руските войски при провеждането на офанзивата. 

Това не е изненадващо, защото и двете страни са въоръжени с почти еднакъв тип техника и затова бойните устави почти еднакво определят реда на използване на войските. Но, за разлика от нашествениците, нашата команда не хвърли войниците в атаката. 

Вместо това, след оперативен анализ на причините за провала, използването на войски и методът за провеждане н аофанзива бяха коригирани. Такова решение струва много.

Първо, командването е показало способността правилно и критично да оценява ситуацията и да комбинира решителността за постигане на целта с гъвкавостта на управлението в зависимост от развитието на ситуацията.

Второ, всъщност беше демонстрирано, че опитът да спасим живота на нашите бойци за командване, доколкото е възможно, не е празен израз.

И накрая, трето, такива ефективни действия станаха възможни благодарение на доверието и подкрепата на военното командване от украинското общество.

Тези три ключови позиции фундаментално ни отличават от врага.

Наблюдателите често си спомнят операция "Пустинна буря", първата фаза на която имаше за цел да победи врага чрез нанасяне на въздушни и ракетни удари. Тази фаза продължи 42 дни. Но, според първоначалния план, времето на неговото провеждане е било много по-кратко. И още по време на операцията, оценявайки постигнатите резултати, съюзническото командване прави корекции в плана и удължава времето за неговото изпълнение.

Беше възможно да се промени начинът на провеждане на офанзива в района на Херсон поради наличието на системи, предоставени от нашите партньори. И методите на водене на война с тяхното използване се усвояват от нашите военни успешно и бързо.

Нашето командване изостави фронталните атаки срещу добре подготвената отбрана на противника и пристъпи към провеждане на настъпление, като унищожи ключови обекти на групата. В същото време беше изпълнена задачата да се изолира зоната на военните действия с удари по транспортните комуникации и най-вече - пресичания през Днепър.

Отстъплението на нашествениците е предсказуемо и неизбежно. Тяхното групиране на десния бряг на Днепър (повече от 30 батальонни тактически групи) е обречено на унищожение. Това се дължеше на трудностите на логистичната поддръжка и огненото предимство, което завладяхме.

Осигуряването на вражеската групировка се запази на използването на мостове, които периодично бяха унищожени от ударите на въоръжените сили на Украйна, както и до голяма степен поради фериботи, водени от понтони, баржи, лодки и други плавателни съдове, но през зимата е почти невъзможно да се използват фериботи. Затова заплахата от пълна блокада на доставките за групата вражески войски на десния бряг стана реална.

Мотивацията за отстъпление от десния бряг – максимизиране на запазването на живота и здравето на руските войници – звучи от устата на руските военнопрестъпници като връх на цинизма, но се основава на правилна оценка на ситуацията. За да спасят живота и здравето на своите войници, врагът трябва да избяга извън границите на нашата държава, а въоръжените сили ще ги прогонят с огън.

Напускането на десния бряг на Днепър от врага не е прегрупиране, а бягство от неизбежното поражение под настъплението на огневата офанзива на въоръжените сили на Украйна.

Врагът понесе значителни загуби. За съжаление, отново не успяхме да организираме пълното обкръжаване и унищожаване на врага. Решаването на такъв проблем изискваше нестандартни и рискови действия, а освен това и необходимите сили и средства за изпълнение на плана. Този факт обаче неомаловажава значението на нашата победа. Котлите за врага все още предстоят.

Най-малко два мощни фактора повлияха на характера на настъпателните операции на въоръжените сили на Украйна и ги затрудниха: липсата на въздушно превъзходство, което изключително ограничи използването на нашите военновъздушни сили, както изначителеннедостигна необходимите бронирани оръжия. Хамърите и други леко бронирани машини (бронирани автомобили), както домашни, така и получени от партньори, са чудесна възможност за изпълнение на задачи в населени места или набези в пустинята, планините и степите. 
Но те не са предназначени за провеждане на бойни действия за пробиване на подготвената отбрана на противника. Това изисква танкове, бойни машини на пехотата (БМП-2, американски Брадли, Герман Мардер), бронетранспортьори на ниво БТР-80, вътрешни БТР-3, БТР-4.

Така операциите от есенната военна кампания показаха, че окупационната армия губи не само нападателен, но и отбранителен потенциал, докато въоръжените сили на Украйна демонстрират способността да продължат решително да разбиват врага и освобождават всички окупирани територии. 

Основната необходима предпоставка за това е да се помогне от партньорите с количеството и качеството на необходимите оръжия и боеприпаси.

Какво следва?


Въоръжените сили на Украйна овладяха стратегическата инициатива. Това означава, че ние, а не врагът, решаваме къде и кога ще бъде нанесен следващият удар.

Отпътуването на агресора към левия бряг на Днепър и създаването на отбранителналинияпо поречието на Днепърправи продължаването на нашата офанзивавтазипосокамалко вероятно, но неи невъзможно.

Както на остров Змийини, така и близо до Херсон, показахме, че можем да изгоним врага от територията, превзета от него, с мощно огнено влияние. Можем също така да отблъснем врага от Днепър с огън и да създадем условия за кацане (преминаване) на нашите войски на левия бряг. Но за мащабна офанзива е необходимо да се транспортира значителна група войски плюс да се организира нейната непрекъсната подкрепа. Без пресичане на мостове това е много трудна задача. Решението му може да опрости наличието на заливни острови в долното течение на Днепър, които разбиват течението на няколко по-тесни ръкава, но това няма да улесни значително офанзивата в тази посока.

Друга възможна посока на атака може дабъде ИзточнаУкрайна. Превземането на Сватов и по-нататъшната офанзива към Кремина, Лисичанск, Северодонецк биха спрели дори крехка настъпателна операция на врага при Бахмут. А настъплението от степите на Луганска област към Старобилск и Биловодск създава условия за освобождаване поне на територията, превзета от врага след 24 февруари 2022 година.

И двете области на атака обаче нямада доведат до промяна в стратегическата ситуация на фронта. Ключовият център, чието овладяване може дадоведе до окончателна, радикална повратна точкавъввойната, е Мелитопол.

Провеждането на успешна офанзива в посока Токмак и Мелитопол ще раздели цялата вражеска групировка  наполовина, на източна и западна част. Изтеглянето на нашите войски към Черно море и Азовското крайбрежие ще създаде условия за удари не само по Керченския мост и фериботите през Керченския проток, но и в точките на базиране на флота на агресора, както в Крим, така и в Новоросийск. Разрушаването на Керченския мост ще лиши цялата източна групировка от врага от логистична подкрепа. Освен това ще бъде невъзможнода се нанасят удари ракети с наземноиморско базиране по градоветена Украйна от южна посока.

Критичността на ситуацията, в която агресорът ще се озове в случай на нашето освобождение на Мелитопол, е трудно да се преувеличи. Не е необходимо да описваме ясното по-нататъшно развитие на събитията с изтеглянето на нашите войски в Кримския провлак, освобождаването на Крим, по-нататъшното поражение на войските на агресора на изток.

Ключът към всичко това е освобождението на Мелитопол.


Представените мнения са очевидни и са добре разбрани както от нашата заповед, така и от агресора.

Определено можем успешно да проведем такава мощна операция, но само ако нашите партньори окажат помощ с необходимите нападателни оръжия в необходимото количество.

Междувременно виждаме, че военно-техническата помощ ни се предоставя дозирано и ограничено, както по отношение на количеството, така и по отношение на видовете оръжия. А напоследък, що се отнася до мен, съвсем неочаквано нараства информационна вълна като цяло за спирането му, за отделни споразумения между президента Байдън и Путин, за точния момент за преговори с агресора и т.н.

Сигурен съм, че нашите партньори не са променили мнението си за необходимостта да се сложи край на глобалната терористична заплаха, която представлява Русия в сегашното й състояние. Напротив, с всяка нова стъпка на Путин, насочена към ескалация на конфликта, убеждението за това нараства.

Но имаше изкуствено създадена пречка за унищожаването на режима на Путин.


Ами Русия? Търсене на хибридно спасяване

Какво ще се случи след Путин, ако това унищожение се случи по неконтролиран начин? Контролиран означава вариантът, когато светът разбере предварително какви сили в Русия ще дойдат на власт, колко предвидима е бъдещата им политика и колко са готови да се откажат от агресивния курс. Няма такова разбиране и именно това пречи на помощта на Запада за нас до степен, която би осигурила бързото поражение на агресора от въоръжените сили на Украйна.

Путин също разбира този фактор и го използва.

По време на агресията врагът опита различни хибридни начини за въздействие върху развитието на събитията. Опитът за отделни преговори в Истанбул изглеждаше като самоделна подготовка като част от план за агресия. В бъдеще изнудването на световната общност се използва с  тактическото ядрено оръжие, аварията в АЕЦ "Запорожие",изкуствен глад поради блокирането на зърнените запаси в пристанищата на Украйна и енергийната криза в Европа през зимата. Списъкът с хибридни действия е непълен. Всички се провалиха.

Сега следващият, също вероятно не последен опит, е в ход. Осъзнавайки решимостта на Запада да сложи край на режима си и да го изправи лично пред съда за престъпленията, извършени срещу човечеството, Путин отново прибягва до опит за изнудване: той  показно демонстрира готовност да предаде властта като свои наследник на отявлени терористи като Пригожина.

Пригожин не е независима фигура – той е марионетка на Путин.

"Вагнер" не е частна военна компания – тя е изключително държавна структура, военно поделение на главното управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ, създадено под знака на ЧВК. Русия се готвеше да проведе тайна агресия и за това се нуждаеше от военни формирования, които формално не бяха свързани с държавата.

Пригожин не води независима политика, той играе само ролята, написана за него от Путин.

Пригожин демонстрира най-мръсните аспекти на човешката природа, като открито се излага като поддръжник на тероризма. Публично обхождане на затворите и изяви пред камера с вербуването на наемници от осъдените, коментари за бруталната екзекуция на един от членовете на ЧВК, изпращането на кървав чук в Европейския парламент и много други – всичко това се прави индикативно: "Аз съм терорист. С идването ми на власт в Русия вие, Западът, почти ще се откажете. В борбата за твоето унищожение няма да се спра пред нищо."

Всичко това масово се повтаря от руските медии, напълно контролирани от Путин. "Ако поражението ми във войната срещу Украйна не бъде спряно, аз ще предам властта на Пригожин. Той няма да се колебае дали да използва ядрено оръжие или не. Опитайте се да ги спрете, те са откровени терористи. Затова трябва да се седне на масата за преговори. Грижите се за мен, Путин, аз не съм най-голямо тозло. Ще бъде многопо-лошо без мен!"

Пригожин е обобщен образ, който олицетворява най-тъмните сили и намерения. Той едва ли има шанс да дойде на власт. Но зад публичния му образ стоят и други сили, като православният олигарх Малофеев, който изигра активна роля за завземането на Крим и избухването на войната в Източна Украйна, идеологът на "руския свят" Дугин, терористът Стрелков и други подобни персонажи. 

Те са готови да завземат властта след Путин. Те изповядват същите принципи и идеи, които Пригожин публично провъзгласява. И най-важното е, че те не са толкова токсични, а идеите им се подкрепят от значителна част от руското население, което е опиянено от идеологията на руския фашизъм/шовинизъм/нацизъм.

Западът все още е решен да сложи край на режима на Путин, но търси изход от тази ситуация. И със сигурност ще го намери. Междувременно ни се предоставя помощ във формата и в такова количество, че те не ни позволяват бързо и решително да унищожим нашествениците, което би довело до падането на режима на Путин.

Но за всеки ден, който ни приближава до неизбежната победа над врага, ние плащаме с живота на нашия народ. Затова не бива да се разчита само на Запада.

Може да подкрепите блога "Таралеж - Дани Иванов" с дарение!