За да се ожени, той е отишъл с танк от фронтовата линия. Булката до последно не е знаела дали сватбата ще се състои. Така в Черкаси на 11 март Инна Кулбашна и Богдан Артьомов се ожениха.
В момента Богдан защитава Украйна в Бахмут, така че стигането до Черкаси не е било толкова лесно. Въпреки това, в последния момент те са решили, че сватба трябва да има. Отнело е около седмица, за да се подготви.
"Не се притеснявам: в навечерието на празника изпитах по-остри емоции. Тръгнах от Бахмут. Не бях сигурен, че ще мога да дойда, защото там ситуацията е много трудна. Имаше проблем да си тръгна, защото там беше останал само един път. Заради дъждовете другите пътища бяха в кал. Не можеш да караш кола. Един приятел искаше да ме изведе с кола, но заседнахме. И се случи така, че приятелите ми от 93-та бригада ме заведоха с танк през полето. След това други военни приятели ми помогнаха. Карах почти два дни. Всички прелези там са счупени. Пътищата също. Сега се чувствам щастлив", сподели младоженецът.
Никой от двойката все още не прави глобални планове. Те казват: ситуацията в страната не позволява.
"Там, където съм сега, не можеш да правиш планове. Вярвам в най-доброто. Когато се върна от там, ще планирам тогава. Искаме да живеем в Черкаси. И двамата сме родени тук. Това е градът, в който бих искал да изживея целия си живот. Много го обичам", казва той.
Те ще празнуват с най-близките си: роднини и приятели в тесен кръг.
"Подготвихме се бързо – за седмица. Той има 10 дни отпуск. След това отново ще се върна на фронтовата линия", каза младоженецът.
"Съкратен меден месец, демо версия", добави Инна.
Богдан защитава страната от началото на пълномащабната война. Първо отишъл в териториалната отбрана, но после се е записал в армията, за да се бие на фронта.
"Преди това работех в UkraVit (голяма фирма за растителна защита). Работата ми харесваше. Имаше добър екип. Всичко ме устройваше. Но осъзнах, че Украйна се нуждае от помощ. И с момчета като мен Украйна определено ще стигне до победата", казва Артьомов.
Според булката те се познават от около две години.
"Исках да отида с него, но той не ми позволи. Като цяло съм гримьор. Ще чакам вкъщи – това е съдбата на съпругите на военните", казва Ина.
Блогът се издържа единствено от дарения. Не получава финансиране и не публикува реклама!