На 1 февруари 1945 г. от радиоапаратите се чува монотонен глас, който чете имената и присъдите на Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд: смърт, смърт, смърт... Някои припадат. Никога вече няма да видят синовете, съпрузите, бащите, братята си. Отказана им е дори утехата да се сбогуват с тях.
 |
Първи състав на Народния съд в София. От ляво на дясно са Стефан Манов и председателят Богдан Шулев. |
На 1 февруари 1945 г. Първи и Втори върховен състав на Народния съд правят най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици в Третата българска държава.
На смърт са осъдени 67 депутати от ХХV народно събрание, трите правителства от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г., начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23-ма души). Смъртни присъди са произнесени и за тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. Смърт е присъдена и на 9 секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри получават различни срокове затвор.
Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда. Излиза от затвора през 1961 г.
Преди старта на процеса тримата регенти, премиерите и началниците на Генералния щаб са откарани в СССР и там са разпитвани повече от месец. Върнати са на 3 януари 1945 г.
Присъдите на т. нар. Народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. От друга страна тя обаче не позволява извънредни съдилища, какъвто е Народният съд.
След 10 ноември 1989 г. са публикувани телеграмите на Георги Димитров от Москва, които съдържат разпореждания до ЦК на Комунистическата партия: "Никой не трябва да бъде оправдан" (21 декември 1944 г., на руски език), както и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).
 |
"По време на Народния съд младежта настоява за сурово наказание на фашистките престъпници", гласят заглавията на вестниците. |
Народният съд започва да действа през декември 1944 г. До тогава обаче безследно изчезват десетки хиляди хора. На мемориалната стена пред параклиса до НДК, издигнат през 1992 г. в памет на невинните жертви на комунистическите репресии, са изписани имената на убитите и безследно изчезналите, за които са липсва, каквато и да е информация.
От декември 1944 г. до април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Произнесени са 9155 присъди. Освен 2730-те осъдени на смърт, други 1305 души получават доживотен затвор.
 |
| Подсъдими от Плевен на път за заседателната зала в града. |
Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в „Орландовци“, изровена от бомбардировките. На близките не е разрешено да се срещнат с осъдените. Ямата е засипана със сгурия, а по-късно превърната в бунище, за да не ходят близките на поклонение. През 1995 г. на мястото е поставен каменен кръст. На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите на първи състав и реабилитира регентите, народните представители, министрите, издателите и журналистите.
Поклон пред паметта на жертвите на комунистическия режим!
PayPal:
Revolut:
revolut.me/danibg1912