Руските окупатори поемат контрола над родния град на героинята Макеевка през 2014 г. Момичето прекарва целия си съзнателен живот в окупиран град, където на всяка крачка висят руски знамена и ехти пропаганда. Това обаче не е попречило на момичето тайно да посещава онлайн украинско училище и да учи украинския език.
„ От седми клас украинският език беше напълно изоставен и всичко беше на руски.“ Към края на девети или десети клас учех в две училища. Родителите не знаеха за това. „Завърших дистанционно 10-ти и 11-ти клас в руското училище, като учех дистанционно и в Славянското украинско училище“, разказа героинята на историята.
Според момичето родителите ѝ подкрепят Русия, поради което често са се карали с дъщеря си, опитвайки се да я убедят, че украинците „са убийци“.
Героинята каза, че в началото самата тя не е знаела какво се случва през 2014 г. и не е разбирала напълно събитията от следващите осем години, но в кръга от приятели на момичето се появили хора от Украйна, по-специално 21-годишен мъж от Киев, който ѝ разказал истината за руските престъпления.
„След неговите разкази „сглобих пъзела“. Това е окупация, дори не искам да го споменавам. „Излизаш на улицата, на всяка крачка има руско знаме, има много войници и нямат закон“, сподели героинята.
Още от началото на пълномащабното нашествие момичето решило, че след като навърши пълнолетие, ще замине за Украйна. След това тя започнала да търси информация за възможни маршрути и превозвачи, както и да търси работа на непълен работен ден, за да спести пари. Въпреки това, шест месеца преди 18-ия си рожден ден, след като научила за доброволци, които помагат на хората да напуснат окупираните територии, тя решила да се обърне към тях, вместо да прави всичко сама.
„ На 5 март (2025 г. бел.) навърших 18 години. Казах на родителите си, че отивам в Таганрог, това е в Русия. Те казаха, добре. „Първо отидох в Минск, за да си взема документи там, бял паспорт, за да мога след това да отида в Украйна“, сподели момичето.
Героинята стигнала до Ковел, Волинска област, откъдето взела влак до Суми.
„ Когато преминах границата, просто плаках, когато видях хора от въоръжените сили на Украйна да помагат за носенето на куфари, просто плаках, защото не можех да повярвам“, спомня си героинята на историята.
Сега момичето чака да получи украински паспорт, мечтае да влезе в университет в столицата тази година и да учи архитектура.
„ Страхувах се, че няма да имат време да направят паспорта ми, преди да вляза в колежа, много се притеснявам за това.“ „Мечтая да получа паспорт и да докажа на всички, че съм гражданка на Украйна“, добави момичето.
PayPal:
Revolut:
revolut.me/danibg1912
Няма коментари:
Публикуване на коментар