В този повратен момент за Канада и за света ще говоря за разрива на световния ред - краят на една хубава история и началото на една брутална реалност, в която геополитиката между великите сили не е обект на никакви ограничения.
Но другите страни, особено средните сили като Канада, не са безпомощни. Те имат капацитета да изградят нов ред, който въплъщава нашите ценности за зачитане на човешките права, устойчиво развитие, солидарност, суверенитет и териториална цялост на държавите.
Силата на по-слабите започва с честност. Всеки ден ни се напомня, че редът, основан на правила, не важи и че силните правят каквото могат, а слабите страдат каквото трябва. Този афоризъм на Тукидид е представян като естествената логика на международните отношения, която се утвърждава отново. И изправени пред нея, има силна тенденция държавите да се приспособяват, да избягват проблеми, да се надяват, че подчинението ще купи сигурност. Няма.
През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел написа есе, наречено "Силата на безсилните". В него зададе въпроса как се е поддържала комунистическата система. Отговорът му започва с един зарзаватчия, който всяка сутрин поставя на витрината си плакат: "Пролетарии от всички страни, обединявайте се!". Без да вярва в това. Никой не вярва. Но той поставя табелата - за да избегне проблеми.
И тъй като всеки магазин прави същото, системата продължава да съществува. Не само чрез насилие, а с участието на хората в ритуали, за които знаят, че са лъжливи. Хавел нарече това "живот в лъжа". Силата на системата идва не от нейната истина, а от готовността на всеки да се държи така, сякаш е истина. И нейната крехкост идва от същия източник: когато дори един човек спре да го прави, илюзията започва да се пропуква.
Време е компаниите и държавите да свалят плакатите си.
В продължение на десетилетия държави като Канада просперираха при това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме се към неговите институции, възхвалявахме неговите принципи и се възползвахме от неговата предвидимост. Под неговата закрила можехме да провеждаме външна политика, основана на ценности.
Знаехме, че историята зад този ред на правилата е частично невярна. Че най-силните биха се освободили от тях, когато им е удобно. Че търговските правила се прилагат асиметрично. И че международното право се прилага с различна строгост в зависимост от това кой е обвиняемият или жертвата.
Тази фикция беше полезна и американската хегемония по-специално помогна за осигуряването на обществени блага: открити морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и рамки за разрешаване на спорове. Затова поставихме плаката на прозореца и участвахме в ритуалите. Тази сделка вече не работи.
Поредица от кризи във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката разкриха рисковете от екстремната глобална интеграция. Отскоро великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие. Митата като лост. Финансовата инфраструктура като принуда. Веригите за доставки като уязвимости, които трябва да бъдат експлоатирани. Не можете да "живеете в лъжата" за взаимна полза от интеграцията, когато тя се използва за подчинение.
Многостранните институции, на които разчитаха средните сили - СТО, ООН, архитектурата на колективното решаване на проблеми, са значително отслабени. И много държави стигат до заключението, че им е нужна по-голяма стратегическа автономност: в енергетиката, храните, критичните минерали, финансите и веригите за доставки. Този импулс е разбираем, когато правилата вече не ви защитават. Но нека сме наясно докъде води това. Светът на крепостите ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив. А има и още една истина: ако великите сили се откажат дори от преструвката на правила и ценности, преследвайки своите интереси, ползите от "транзакционизма" стават по-трудни за възпроизвеждане. Хегемоните не могат непрекъснато да монетизират отношенията си.
Въпросът за средните сили като Канада не е дали да се адаптират към тази нова реалност - длъжни са. Въпросът е дали се адаптираме като просто изградим по-високи стени или можем да направим нещо по-амбициозно.
Канада беше сред първите, които чуха алармата за събуждане
И това ни накара да променим коренно стратегическата си позиция. Разбрахме че старото, удобно предположение, че географията и членството ни в съюзи автоматично ни осигуряват просперитет и сигурност, вече не е валидно. Новият ни подход се основава на това, което президентът на Финландия Александър Стуб нарича "реализъм, основан на ценностите" - или, казано по друг начин, ние се стремим да бъдем принципни и прагматични.
Принципни в ангажимента си към фундаменталните ценности - суверенитет и териториална цялост, забрана за употреба на сила, освен когато е в съответствие с Устава на ООН, зачитане на човешките права,.и прагматични в признаването, че интересите се различават и не всеки партньор ги споделя. Ние се ангажираме широко, стратегически, с отворени очи за света, какъвто е. Канада калибрира отношенията си така, че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности. Даваме приоритет на широкото ангажиране, за да увеличим максимално влиянието си, предвид флуидността на световния ред, рисковете от това и залозите за бъдещето.
Изграждаме тази сила у дома
Намалихме данъците върху доходите, премахнахме всички федерални бариери пред търговията между провинциите и ускоряваме инвестиции за трилион долара в енергетика, изкуствен интелект, критични минерали, нови търговски коридори и други области.
Удвояваме разходите си за отбрана до 2030 г. - по начини, които изграждат местните ни индустрии. Бързо диверсифицираме дейността си в чужбина. Договорихме се се за всеобхватно стратегическо партньорство с ЕС, включително в европейските споразумения за обществени поръчки в областта на отбраната SAFE.
Подкрепи блога с дарение!
Подписахме още дванадесет търговски и споразумения за сигурност на четири континента. Сключихме нови стратегически партньорства с Китай и Катар. Водим преговори за за свободна търговия с Индия, АСЕАН, Тайланд, Филипините и Меркосур. Стремим към променлива геометрия - различни коалиции за различни въпроси, основани на ценности и интереси.
Що се отнася до Украйна, ние сме основен член на Коалицията на желаещите и един от най-големите участници на глава от населението в нейната отбрана и сигурност.
По отношение на арктическия суверенитет твърдо стоим зад Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното право да определят бъдещето на Гренландия. Нашият ангажимент към член 5 е непоколебим. Работим със съюзници от НАТО, за да осигурим северните и западните флангове на алианса, включително с безпрецедентните инвестиции на Канада в радарни системи за наблюдение, подводници, самолети.
Подкрепяме усилията за изграждане на мост между Транстихоокеанското партньорство и ЕС и създаване на нов търговски блок от 1.5 милиарда души. По отношение на критично важните минерали формираме клубове на купувачите, обединени в Г-7, за диверсификация на концентрираните доставки. По отношение на изкуствения интелект си сътрудничим с демокрации със сходно мислене, за да гарантираме, че в крайна сметка няма да бъдем принудени да избираме между хегемони и хиперскейлъри.
Това не е наивен мултилатерализъм
Това е изграждане на коалиции, които работят, въпрос по въпрос, с партньори, които споделят достатъчно общи позиции, за да действат заедно. И създава гъста мрежа от връзки, от които можем да се възползваме при нови предизвикателства и възможности.
Средните сили трябва да действат заедно, защото ако не сте на масата за преговори, сте в менюто. Великите сили могат да си позволят да действат сами. Те имат пазарния мащаб, военния капацитет, лостовете да диктуват условия. Но когато преговаряме само двустранно с хегемон, го правим от позиция на слабост. Приемаме това, което се предлага. Конкурираме се кой да е по-отстъпчив.
Това е имитация на суверенитет, докато се приема подчинение. Страните между великите сили имат избор: да се надпреварват за благоразположение или да се обединят за въздействие. Възходът на твърдата сила не трябва да ни прави слепи за силата на легитимността, почтеността и правилата - ако решим да я упражняваме заедно.
Което ме връща към Хавел и какво би означавало за средните сили да "живеят в истината"?
Това означава да назоваваме реалността
Да спрем да говорим за "международния ред, основан на правила", сякаш той все още функционира. Наречете системата това, което е: период на засилващо се съперничество между великите сили, където най-могъщите преследват интересите си, използвайки икономическата интеграция като оръжие за принуда.
Вместо да чакаме старият ред да се върне, можем да създадем институции и споразумения, които функционират според описанието си. И това означава намаляване на лостовете, които позволяват принуда. Държавите печелят правото на принципни позиции, като намаляват уязвимостта си към ответни мерки.
Канада има това, което светът иска
Ние сме енергийна суперсила с огромни запаси от критични минерали. Имаме най-образованото население в света. Нашите пенсионни фондове са сред най-големите и най-сложни инвеститори в света. Имаме капитал, талант и правителство с огромния фискален капацитет да действа решително.
И споделяме ценностите, към които много други се стремят. Канада е плуралистично, разнообразно и свободно общество, ангажирано с устойчивостта. Ние сме стабилен и надежден партньор, който изгражда и цени взаимоотношения в дългосрочен план.
Канада осъзнава случващото се и има решителността за съответните действия. Разбираме, че този разрив изисква повече от адаптация. Изисква честност за света такъв, какъвто е. Сваляме плаката от витрината. Старият ред няма да се върне и не бива да скърбим. Носталгията не е стратегия. Но от разрива можем да изградим нещо по-добро, по-силно и по-справедливо.
Това е задачата на средните сили, които имат най-много да губят от свят на крепости и най-много да спечелят от свят на истинско сътрудничество. Силните имат своята сила. Но ние имаме способността да спрем да се преструваме, да изградим силата си у дома и да действаме заедно.
Това е пътят на Канада - избираме го открито и уверено. И той е широко отворен за всяка страна, която е готова да го поеме с нас.
Подкрепи блога с дарение, за да го има!