В анализ на Майкъл Кимейдж, директор на института Кенан към Центъра Уилсън във Вашингтон, се казва, че Русия губи войната, защото дори и да завзема украински територии, тази инерция не води до никъде.

"(...)За Русия Украйна не е Сирия, нито е Грузия. Сирия беше далечно приключение, където отстъплението на Русия може да бъде потулено. Грузия е заседнала в режим на изчакване, колебаейки се между Русия и Запада, което не е бедствие за Москва, докато Украйна е бедствие за Москва. В Украйна руската армия е в застой, докато смъртните случаи и жертвите се увеличават. Путин няма друг изход от войната, освен да признае версия на поражение. Кремъл може да се опита да скрие страданията на войната от руснаците, но само дотолкова, доколкото може да разкаже историята на войната. Путин не може толкова ефективно да заличи доказателствата за колеблива икономика. Нито пък може да предложи на руснаците някакво последователно политическо обещание, освен безкрайния путинизъм. Бавно и все още не внезапно, Русия започва да губи войната.
Дългите войни изискват интегрирани усилия. Военните цели се основават на дипломатическия капацитет и икономическата тежест, които от своя страна се основават на политическата воля. Русия се бори във всяка от тези области. Проблемът за Путин е, че военните и дипломатическите предизвикателства на войната се усложняват, както и икономическите и политическите предизвикателства. Ако войната вървеше добре или беше очевидно отбранителна война, дипломацията можеше да бъде периферна, несигурността и икономическите трудности можеха да бъдат поносими, а политическото недоволство можеше да бъде поставено на пауза. Такъв беше Съветският съюз през Втората световна война. С мащабната си война срещу Украйна Путин е в почти противоположната позиция. Нито пък може да отлага, като разказва как да се измъкне от тази стратегическа задънена улица. С инструментариума на автократ, той може само да отложи евентуалната равносметка.
Русия е изправена пред две сериозни военни дилеми. Едната е собствената ѝ неспособност да напредва. В известен технически смисъл, инерцията е на страната на Русия, тъй като тя завзема квадратни мили украинска територия, но тази инерция не води доникъде. В продължение на месеци Русия се опитва и не успява да превземе украинския град Покровск. Неуспехът ѝ е съпроводен с огромни загуби: приблизително 790 000 убити или ранени от началото на войната (плюс 48 000 изчезнали), включително над 100 000 жертви само тази година. До края на 2025 г., с тези темпове, Русия ще има над милион жертви, а стратегическото ѝ положение няма да е по-добро, отколкото беше през 2022 г. Путин няма лесен начин да промени траектория, която (ако не се промени) се превръща в патова ситуация. Териториите, които Русия контролира в Украйна, са предимно военни зони и не носят материална полза за Русия.
Другата военна дилема на Русия е Украйна. Когато Русия не успя да нанесе нокаутиращ удар през 2022 г. и да раздели Украйна на две, Путин имаше избор между война с намален обхват и война срещу цивилни в цяла Украйна. Той избра войната срещу цивилни – за да не бъде възприеман като отстъпление и да принуди украинците да се предадат. Това решение също имаше обратен ефект. Бруталността на руската окупация, съчетана с безбройните нападения срещу цивилни и гражданска инфраструктура, убеди повечето украинци, че трябва да се бият. Украйна е по-бедна и по-малка от Русия, не е идеално пригодена за война на изтощение и на бойното поле Украйна действа сама. Тези обстоятелства, разбира се, имат значение, макар и не толкова, колкото моралът на Украйна и нейната внушителна способност за иновации (като например в борбата с дронове), което, наред с други неща, е функция на морала на украинците.
Русия има начини да спечели предимство в дълга война на изтощение. Това би могло да улесни изтеглянето на САЩ от войната, което би имало тежък ефект върху морала на украинците, би ограничило ежедневните възможности на украинската армия и би изпратило силен сигнал в световен мащаб, че Украйна не е в състояние да поддържа най-важните си двустранни отношения. Ако Съединените щати се откажат, Русия би могла да се опита да атакува отделни европейски държави, тласвайки ги или към неутралитет, или към активна подкрепа за Русия във войната. Като вбива клин между Съединените щати и Европа, Русия би могла да направи повече от това да подобри позицията си в Украйна. Тя би могла да се доближи до мечтата си за руска сфера на влияние в Европа и за трансатлантически съюз в пълен хаос.
Но Русия не управлява добре дипломацията си със Запада. Тя пропиля възможностите, предоставени от открито проруската администрация на Тръмп през февруари, март и април, бомбардирайки си път след множество прекратявания на огъня. Това тласна Тръмп към Украйна и Европа, а Москва не намери начин да отдели Европа от Украйна. Новоизбраният канцлер на Германия Фридрих Мерц, който има отлични отношения с Обединеното кралство, Франция и Полша, е твърдо проукраински настроен и е ангажирал Германия с около половин трилион долара разходи за отбрана. Руската дипломация не може да изгради приятелски или неутрален Запад, не на последно място заради начина, по който Русия се бори в Украйна. Путин също така пречи на руските дипломати да проучват компромисите, които биха могли да спасят Русия от кошмара по време на войната, който той е създал за страната си.
Манията на Путин да не загуби в Украйна нанесе щети на руската икономика. Еуфорията от военните разходи отмина, а растежът намаля от 5% в началото на войната до нула. Прегрят пазар на труда доведе до инфлация от около 10% . Падащите цени на енергията поради разрастващите се търговски войни на Тръмп и сриващата се икономика на Китай биха могли да сринат държавния бюджет на Русия, който разчита до голяма степен на продажбата на газ и петрол. Руснаците, които далеч не са гладни, трябва да се запитат за мъдростта на своето правителство в момента, за по-високите цени и мрачния икономически хоризонт в името на една патова, контрапродуктивна и ненужна война. Единственото нещо, което е по-опасно за един политически лидер от война по избор, е война по избор, която се развива зле.
Путин поиска от руския народ да му се довери по отношение на войната в Украйна. Много хора са му се доверили и много го правят. Тези, които не се доверяват на Путин, може да се сблъскат с репресивните тактики на полицейска държава, въпреки че Русия не е тоталитарна. Нейният социален договор е любопитна смесица от мобилизация за война (в части от страната) и отдръпване от политиката (в цялата страна) – до голяма степен аполитично общество, за което се твърди, че води свещена война.
Реалната политическа власт е съсредоточена в ръцете на Путин. Но неговият диктаторски прерогатив го прави уникален човек на власт, което е едновременно уязвимост и сила – сила до степен, в която може да спечели войната, и уязвимост до степен, в която я губи. Може би поради тази причина, след години мълчание по темата, Путин започна да говори за наследник. Както самият той може би е наясно, той е заложил политическата си съдба на една глупава война и не печели."
⚠️
Блогът разчита на аудиторията си. Не получава финансиране и не публикува реклама!
Може да подкрепите блога с дарение⏬