година в неделя, в последната седмица на
месец март. Така преминаваме към лятното часово време.
То ще продължи до последната неделя на октомври (27
октомври), когато в 4 ч. местно време отново ще се върнем към астрономическото
време и ще преместим с един час назад.
Въртенето на стрелките е официално въведено в Европа през
1976 г. по искане на Франция. У нас тази практика е въведена през 1979 г. с
постановление на Министерския съвет. Според него тогава, на 1 април,
часовниците се коригират с един час напред, а на 1 октомври с един час назад.
От 1997 г. вече сменяме времето рано сутринта в последната
неделя на март и в последната на октомври.
Друг важен факт - ако вече сте оставили механичните
часовници в миналото, заедно със стенните и онези на верижка, и разчитате на
смартфона и компютъра си да ви съобщават времето - не ги пипайте. В тях
промяната е програмирана, а ако са настроени както трябва (в повечето случаи
това е фабрична настройка) те "дръпват" автоматично точния час от
мрежата. Иначе може да се окажете не с един, а с два часа напред пред всички
останали.
За какво служи всъщност?
За да намали употребата на електричество, първоначално.
Основната цел всъщност е да се използва повече дневна светлина. Ефектите днес
обаче са по-комплексни - лятното часово време може да намали сметките за тока с
3-4% като цяло, но това зависи много от географската ширина, начина на живот на
населението, и много други фактори. В някои американски щати има засечено дори
увеличение на консумацията на ток.
Едно е сигурно - хората предпочитат да пазаруват по светло.
Така бизнесът като цяло получава бонус от около 3-4% в периода между пролетта и
есента.
Според много специалисти обаче смяната на времето може да
окаже неблагоприятен ефект върху здравето. Някои изследвания показват 10%
увеличен риск за инфаркт след преместването на стрелките. Причината е в стреса,
на който подлагаме биологичния си часовник.