Велизар Енчев напуска ПГ на Патриотичния фронт

Велизар Енчев напуска ПГ на Патриотичния фронт /ПФ/ поради тоталната подмяна и

политическата измама, която се извършва от ръководството на коалицията. Велизар Енчев категорично се разграничава и от ксенофобските прояви.

"По време на предизборните кампании в последните 18 месеца представителите на НФСБ в нито един момент не заявиха на своите избиратели, че в Народното събрание ще се коалират с ГЕРБ и Реформаторския блок, чиито идеологически платформи нямат нищо общо с идеите и програмата на Националния фронт за спасение на България", заявява Енчев, добавяйки, че по този начин коалицията е излъгала 240 000 български граждани, които са повярвали, че нейните идеи нямат нищо общо с тези на олигархията. За него тези действия са равносилни на "политическа измама" от страна на Патриотичния фронт.

Според него особено тревожно е фиксирането върху етническата принадлежност на опоненти на НФСБ /част от коалицията ПФ/, което хвърля сянка върху демократичния облик на партията и дава основание за обвинения в ксенофобия.

Велизар Енчев беше единственият депутат от ПГ на Патриотичния фронт, който гласува срещу избирането на Бойко Борисов за министър-председател и неговото правителство, както и срещу избирането на Цецка Цачева за председател на Народното събрание.

"В продължение на години НФСБ остро се противопоставяше на икономическата, финансовата, социалната, вътрешната и външната политика на тези две десни формации – ГЕРБ и РБ, носещи голяма отговорност като управляващи в предишни периоди за днешното тежко състояние на държавата", започва писмото си до председателя на НС, с което той уведомява, че напуска ПГ на Патриотичния фронт.

"Парламентарната подкрепа на Патриотичния фронт за кабинета на ГЕРБ и Реформаторския блок е недопустима подмяна на вота на нашите избиратели. Тези избиратели дадоха гласа си за НФСБ, а не за правителство на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Радан Кънев, Меглена Кунева, Божидар Лукарски и Корман Исмаилов. Те гласуваха за партията на патриотизма и социалната справедливост, а не за партии, които проведоха грабителска приватизация и корупционно концесиониране, които унищожиха селското стопанство, здравеопазването и социалната система и докараха пенсионерите до просешка тояга", категоричен е Енчев.

Нова далавера на ПИБ! „Южен поток“ плати 100 млн. евро на ПИБ за 165 дка земя

Строителят на морския участък на „Южен поток“ плати на банката рекордните 100 млн. евро за гора по пътя на газопровода, пише в последния си брой вестник Капитал, който е посветил три страници на разследването

Късмет, спекулантски нюх или добри политически връзки. 

Това са три различни обяснения за най-големия удар на имотния пазар в последните години, но само едно е вярно. А топ сделката е за продажба на 165 декара гора от Първа инвестиционна банка (ПИБ) за 100 млн. евро на дружеството „Южен поток транспорт“. Сменя се собствеността на земи по трасето на газопровода „Южен поток“, точно на мястото, където тръбата излиза на българския бряг, южно от Варна.

От тази сделка финансовата институция излиза с шесткратна печалба за малко повече от година единствено с цената на няколко съдебни дела. А „Южен поток транспорт“ може да се чувства ужилена, освен ако причината да плати толкова висока цена за терена не е свързана и с други съображения.

За имотния пазар продажбата безспорно е най-голямата за 2014 г. Според участници на него платената за земите край Паша дере цена – 606 евро за кв. метър гора, също е невиждана до момента. Дори за Черноморието, където допреди години всяка педя бе буквално златна мина.

Обяснението е едно: банката застана на пътя на газопровода в точния момент, за да поставя условия, и вероятно със силен политически гръб, за да го направи.

Припомням, че e очевидна ДПС-връзката в ПИБ. Банката се превърна в основен кредитор на компании, които имат всички белези да принадлежат към обръчите на Доган и Пеевски. С цесии и директно рефинансиране тези компании прехвърлиха задълженията си от КТБ към ПИБ.

И няколко въпроса:

-Защо не бъдат огласени големите кредитополучатели и депозанти в ПИБ, подобно на призивите на ДПС за КТБ?

- Какво са показали регулярните проверки на БНБ в ПИБ? Сигурно са показали същото, каквото и в КТБ.

-Ще бъде ли проверено качеството на обезпеченията в ПИБ по методиката и стандартите, по които беше проверено в КТБ? Ако няма да бъде проверявано, защо? Страхува ли някой БНБ?

„Черния петък" с рекорд в продажбата на оръжия

Рекордно са се увеличили продажбите на оръжия в САЩ, в "Черния петък", съобщи ФБР.

Много хора тази година са решили да се възползват от намаленията, но не само в търговските центрове.

Тази година са получени стотици хиляди молби за издаване на разрешително за оръжие, служителите са обработили общо 144 000 такива молби.

Според статистиката всеки четвърти американец има оръжие.

Каракачанов на антиевропейска сбирка във Франция!

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е взел вчера участия в конгрес на крайнодесния

Национален фронт във Франция, съобщава всекидневникът "Монд".

"Символът на Европа не може да бъде Кончита Вурст, а Жана Д'Арк", е заявил Каракачанов в изказването си, цитирано във вестника.

Лидерът на националистите,  които доскоро подкрепяха правителството на Бойко Борисов, е бил сред седем чуждестранни оратори на събитието в Лион, сред които се открояват Андрей Исаев, заместник-председател на долната камара на руския парламент - Думата, и член "Единна Русия", партията на руския президент Владимир Путин, и Андрей Климов, заместник-председател на комисията по външни работи на Съвета на федерацията, горната камара на парламента.

Окрилена от международната си подкрепа, Льо Пен е заявила: "Нашата Европа стига от Атлантика до Урал, не от Вашингтон до Брюксел".

Исаев се е обърнал към участниците в конгреса със "скъпи другари", пише "Монд". Припомняйки "историческото приятелство" между Франция и Русия, той е разкритикувал "непознатите функционери на Европейския съюз, марионетки на Съединените щати".

Той също е заклеймил "антиконституционния държавен преврат" в Украйна и западните санкции срещу Русия.

Вестникът посочва, че руски гост за първи път присъства на конгрес на Националния фронт и че връзките на френската крайна десница с управляващите в Русия са отскоро.

Националният фронт призна на 23 ноември, че е получил заем от 9 милиона евро от малко известната Първа чешко-руска банка в Москва, който вероятно е бил отпуснат без да се иска съгласие от Кремъл, пише "Монд".

Интернет изданието "Медиапар" разкри в вчера, че фракцията на Жан-Мари Льо Пен, бащата на Марин Льо Пен, основател и неин предшественик начело на Националния фронт, е получила заем от 2 милиона евро от фирма в Кипър, собственост на Юрий Кудимов, бивш офицер от КГБ, преминала днес в държавната банка ВЕБ Капитал, чийто надзорен съвет е бил председателстван от Путин и от руския премиер Дмитрий Медведев.

Другите звезди на европейската крайна десница, изказали се на конгреса включват Хеерт Вилдерс, лидерът на ксенофобската холандска партия на совободата, автстрийският му аналог Ханс-Кристиан Щрахе, лидерът на италиансата Северна лига Матео Салвини, Филип Клайс, председател на крайната белгийска десница "Влаамс беланг".

Ако обичаш някого, пусни го на свобода, ако и той те обича, ще се върне...

Москва, 30.11.2014г.

На тази дата: 30.11.1939г. Съветският съюз напада Финландия и започва 100-дневна война

30.11.1939 г. Съветският съюз напада Финландия. Съветската армия масирано нахлува във Финландия, с което се слага началото на кръвополитната 100-дневна Съветско-финска война.

С подписването на Пакт Рибентроп-Молотов Финландия е оставена в сферата на влияние на Съветския съюз. А окупирането и подялбата на Полша показват неадекватната и неангажираща позиция на другите западни държави по преразпределение на териториите на Източна Европа.

По това време СССР има основателни притеснения за района около Ленинград - втория по големина и значение град в Съветския съюз, тъй като се намира в обсега на артилерията на Финландия. А Финландия все повече гравитира към нацистка Германия.

Вместо да потърси решение по пътя на преговорите, Москва през октомври 1939 г. отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на руския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г., а след два следва интервенцията.

Във войната от страна на СССР са въвлечени 998 100 войници, над 2500 танка и 3880 самолета. Финландия може да противопостави около 340 000 войници, едва 32 танка и 114 самолета. Съветското командване е убедено, че войната ще бъде бърза и победоносна, но не става така. Първоначално руското настъпление е затруднено, тъй като руснаците не могат да прехвърлят достатъчно войски на театъра на бойните действия. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница.

На свой ред командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва адекватна на терена и на климатичните условия бойна тактика. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война и, за разлика от червеноармейците, не умират с хиляди от неимоверния студ. Те се придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености - безкрайни гори и блата.

Укрепената линия „Манерхайм” не е пробита. Нанесеният спомагателен удар в труднопроходимите райони северно от Ладожкото езеро завършва с пълен неуспех - две съветски дивизии попадат в обкръжение и са напълно унищожени. До края на войната в този район са напълно унищожени пет съветски дивизии. Отразила се е липсата на подготовка за водене на бойни действия изобщо и в частност в зимни условия.

Въпреки всичко военната операция продължава. Към края на февруари съветските войски излизат до финските тилови отбранителни позиции в района на Виборг. Боевете за този град продължават чак до сключване на примирието.

В хода на войната руснаците съсредоточават многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение сили и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. След като финландското правителство не получава обещаната от западните страни помощ се принуждава да поиска мир.

На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация в Москва да преговаря за мир. На 12 март правителството на Финландия обявява, че условията са приети и е подписан Московски мирен договор от 1940 г., с което се слага край на военните действия във Финландия.

Резултатите от бойните действия са съкрушителни за Съветския съюз. Загубите на Съветската армия са над 321 000 души (126 875 загинали или изчезнали, 188 671 ранени и 5572 пленени), 3543 танка, между 261 и 515 самолета.

Въпреки многократно превъзхождащия противник загубите на Финландия са 70 461 души (25 904 загинали или изчезнали, 43 557 ранени и 1000 пленени), 20-30 танка и 62 самолета. Митът за непобедимостта на Съветската армия се сгромолясва и в определена степен дава допълнителна увереност на Хитлер за успех в агресията срещу СССР.

Договорът променя съветско-финландската граница, установена с Тартуския мирен договор между РСФСР и Финландия, подписан в гр. Тарту (Естония) на 14 октомври 1920 г. след завършване на гражданската война във Финландия и Първата Съветско-Финландска война от 1918-1920 г.

В допълнение към предишните съветски условия сега Финландия е принудена да отстъпи части от общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий. Заради агресията и започването на войната СССР е изключен от Обществото на народите.

Вицове ноември 2014г.

Детска изложба в Париж

СмЕх

Изгубените в джунглата на Амазонка пернишки туристи бяха открити по псуващите "на майка" папагали.

***

Най-добрият разговор между мъж и жена е, когато мъжът мълчи и кима с глава

***

Истинския мъж подава ръка на жена си,когато тя излиза от мазето с чувал картофи на гърба.

***

Вече четвърта седмицa е премиер, а не е рaзрязaл дори хляб „Добруджa" пред кaмери. Нечовешко сaмооблaдaние през втория мaндaт!

***

И му говоря аз,че съм му вярна...а той,мръсника клати рога и не вярва...

***

Всяка сутрин нови вицове

13 хиляди съвременни роби живеят във Великобритания

Около 13 хиляди души във Великобритания живеят и работят в крайно тежки условия на труд.

По думите на представители на тамошното на вътрешно министерството, цитирани от Би Би Си,

съвременни роби могат да бъдат наречени жертвите

на семейно насилие, които се намират под постоянно домашно заточение, жени, оказали се в тежка ситуация и принудени да се занимават с проституция, хора, натрупали големи дългове, както и такива, които принудително работят във фабрики, в селското стопанство и на риболовни кораби.

Според официалната статистика

в робски условия на Острова живеят имигранти от над 100 страни

Най-голям е броят на съвременните роби от Албания, Виетнам, Нигерия и Румъния, както и деца на имигранти, родени на територията на Обединеното кралство.

В британския парламент се обсъжда закон за борбата със съвременното робство.

ДСБ решава за конгреса на Реформаторите! На живо

Национално събрание на Демократи за силна България започна. 750 делегати  участват във форума.

Очаква се събранието да се превърне в отправна точка за бъдещия формат на Реформаторския блок. От ДСБ настояват формацията да има единен лидер и ръководство, което да бъде излъчено на конгрес през януари 2015 година. Твърдо против са от Движение България на гражданите, чийто председател Меглена Кунева днес ще очаква с трепет решенията на тъмносините. Наскоро напрежението между двете коалиционно свързани партии стигна дотам, че лидерската воля забрани на техни преставители да сядат на една маса преди да бъде решен въпросът за общия водач.

Бомбата в дясното политическо пространство вече цъка в обратна посока, а до експлозията остава все по-малко време. Това стана ясно от изказването на председателя на ДСБ Радан Кънев на националното събрание на партията днес.

"Реформаторският блок в този си вид е изчерпан", каза Кънев. След това той обяви, че пред формацията има два пътя - структурите да се обединят под шапката на общ лидер и ръководство или най-радикалната възможност - да се създаде нова партия.

ТУК МОЖЕ ДА ГЛЕДАТЕ НА ЖИВО СЪБРАНИЕТО:http://www.ustream.tv/channel/conferenciadsb

Обновено!

Немски агент е най-добрият приятел на Путин

Варниг крайният вляво

Историята на едно мъжко приятелство

Човекът, който влиза и излиза от Кремъл като у дома си, този, който е един от най-

влиятелните бизнесмени на ключови позиции в Русия, се казва Матиас Варниг. Той е единственият чужденец от Запада, към когото Путин има безгранично доверие.

Каква е историята на едно мъжко приятелство?

Когато през 1991 г. се срещат в Санкт Петербург, нито Варниг познава миналото на Путин като агент на КГБ в източногерманския град Дрезден, нито Путин е наясно с биографията на германеца като шпионин на Щази в някогашната ФРГ. Закалката на двамата в служба на комунистическата идея обаче ги сближава до такава степен, че и до ден днешен остават най-верни приятели.

И не само това. От 2003 г. Варниг е в надзорния съвет на националната банка “Россия”, известна още като “банката на приятелите на Путин”. Той е в управата и на руската Външнотърговска банка, член е на надзорния съвет на концерна “Роснефт”. Германецът е шеф на надзорния съвет на алуминиевия гигант “Русал”, както и управител на “Северен поток” АД. По газопрповода, построен с решаващото съдействие на Герхард Шрьодер, синьо гориво тече от руския пристанищен град Виборг, минава под Балтийско море и стига до германския град Лубмин. Председател на Съвета на акционерите е самият Шрьодер.

Приятелството на Варниг с Путин датира от времето, далеч преди Владимир Владимирович да се издигне до най-високите етажи на властта в Москва и, харесван или не, да се превърне в един от най-влиятелните политици в света.

Кой е германецът Матиас Варниг, на когото Путин безрезервно вярва?

Сега той е на 59 години, средно висок, набит, с посребрена коса. Потаен е, ненавижда да се говори за него, предпочита да е в сянка. Роден е на 26 юли 1955 г. в градчето Алтдьоберн, недалеч от Котбус. Неговата професионална история започва през 1974 г. Държавна сигурност на ГДР – Щази, търси попълнение сред верни на партията младежи. Варниг е комсомолски секретар. Той веднага дава съгласие да се влее в редиците на Щази. Малко преди да положи матура, Матиас подава молба за членство в компартията. Като бъдещ офицер от Щази той не е изпратен да отбива военния си дълг, а завършва 6-месечен курс към школата на политическата полиция на ГДР.

Кариерата му започва на 1 април 1975 г. с обучение за агент към външното разузнаване на Щази, подготвян и за офицер за специални мисии. Агентурното му име не случайно е Икономист. Варниг следва икономика в Източен Берлин. Веднага след дипломирането му е назначен в Министерството на външната търговия, подготвят го за задгранична мисия под прикритие.

Висшистът е на 24 години, когато се жени, от брака се раждат синът Щефан и дъщерята Клаудия. Малко по-късно мечтата му да стане професионален агент се сбъдва. Заминава на работа в Дюселдорф, където ГДР има търговско представителство. С него е и семейството му. Така започва кариерата му на агент под всевдонима Артур. Основната му задача е икономически шпионаж.

На тихия фронт Варниг доказва талант. Той умее да общува, бързо установява контакти и завързва приятелства. Артур без проблеми установява връзки с представители на западногермански концерни от рода на “Тисен” и BASF, стига и до Дрезднер банк.

Агентът надушва, че западногерманската контраразведка е по следите му. Подава рапорт и през август 1989 г. се връща в Източен Берлин, където е назначен в центрата на Щази.

Докато след рухването на Берлинската стена през ноември 1989 г. много негови “колеги” загърбват агентурните си кариери, Варниг прави точно обратното. Познава отвътре двете системи – комунистическата и капиталистическата, решен е да използва натупания си опит. С пробивността си успява да стане част от екипа, водещ преговорите за икономически и валутен съюз на ГДР с тогавашната ФРГ.

Командировка го отвежда в Бон. Там се среща с шефа на управителния съвет на Дрезднер банк Волфганг Рьолер, който пък търси начин банката да стъпи и на Изток. “Какво възнамерявате да правите, когато ГДР вече няма да я има”, пита Рьолер. “Все нещо”, отвръща 35-годишният Варниг. Той оставя добро впечатление у банкера и успехът не закъснява – на 20 май 1990 г. е назначен на работа в Дрезнер банк, в отдела за ГДР.

Само година по-късно е изпратен на мисия в Русия, Дрезднер банк иска да стъпи в тази страна. Варниг има нюх и предлага началото да бъде сложено в Санкт Петербург. Централата на банката във Франкфурт на Майн одобрява хода. За шеф на проекта е назначен Матиас Варниг.

Санкт Петербург, октомври 1991 г. Варниг е седнал в невзрачна чакалня в кметството. Надява се най-сетне да го приеме някой си Владимир Путин, по това време чиновник в градската управа, отговарящ за задграничните връзки. След 8-часа чакане вратата се отваря. Започва разговор с преводач. След няколко минути бившият разведчик в Дрезден Путин отсича: “Нямам време за губене, оставете превода, ще говорим на немски.” Разговорът е успешен. Дрезднер банк може да отвори първия си клон в Санкт Петербург на 12 декември 1991 г. Така и става, шеф на представителството е Матиас Варниг.

Той живее на хотел, семейството му все още е в Германия, уикендите са скучни. Путин започва да го кани на вилата си. Разговорите се водят на немски, немска е и бирата – “Йевер”. Путин обожава “Радебергер”, но в Санкт Петербург тази марка не се предлага. Събеседниците установяват, че животът им е протекъл по един и същ начин – и двамата са от едно поколение, и двамата са се оженили рано, всеки от тях е работил на тихия фронт с безрезервна вяра в комунистическата идея и с ненавист към гнилия капитализъм. Така започва дружбата между две сродни души. А и кредото на Варниг е, че приятелствата никога не вредят.

Удар на съдбата ги сближава още повече. Съпругата на Путин Людмила катастрофира тежко през 1993 г., животът й е в опасност. Варниг действа светкавично. Людмила е оперирана в Германия, разходите са за сметка на Дрезднер банк. Путин не забравя подобни жестове, макар вече да е разведен с Людмила.

Междувременно Путин от общински чиновник е станал заместник-кмет на Санкт Путербург. През 1996 г. обаче благодетелят му, градоначалникът Анатолий Собчак, губи изборите. Путин се отправя за Москва, назначен е в президенската администрация. Той обаче не забравя германския си приятел. Двете семейства прекарват следващата зимна ваканция в швейцарския курорт Давос. Путин тогава все още е с Людмила. Варниг има нова съпруга – рускинята Елена.

Ще минат още три години, преди Путин да стане президент на Русия и един от най-влиятелните политици в света. Варниг пък ще е една от ключовите фигури в руската икономика. Едва през 2005 г. беше разкрито агентурното му минало като офицер от Щази. Това вече нямаше никакво значение, Варниг вече беше прекалено влиятелен на новото си поприще.

По собствена воля обаче през 2006 г. напуска Русия. Роденото от втория му брак с Елена дете трябва да тръгне на училище, родителите предпочитат това да стане в Германия. Семейството се заселва в Брайзгау, в богатата федерална провинция Баден-Вюртемберг. Така Варниг окончателно пристигна в реално съществуващия капитализъм.

Той продължава да заема постовете си в Русия, пътува до Москва поне три пъти месечно. И както каза в едно от редките си интервюта: “Няма рационални причини да отсечеш в Русия клона, на който седиш”.

Дружбата между него и Путин изглежда непоклатима.

Да, Путин не крие и слабостта си към Герхард Шрьодер. Роденият на 7 април ексканцлер отпразнува 70-ия си рожден ден на патерица на 28 април т. г. в Юсуповския дворец в Санкт Петербург в компанията на Путин и на още 100 представители на руската икономика и полиитка.

Никой обаче не разбра, че истинският инициатор и организатор на тържеството беше Матиас Варниг. На снимката, разбунила духовете в Германия заради прегръдката на Шрьодер и Путин насред украинската криза, Варниг беше взет за човек от охраната. Но не е, макар че той няма нищо против да го бъркат. Така е било по времето на агента Артур – умните хора, които искат да постигнат нещо или да задържат успеха, трябва да са в сянка.

Когато Путин е в Берлин

Когато Владимир Путин е на посещение в немската столица, тогава е неотменно едно посещение на Фугерщрасе - 35 в Берлин-Шьонеберг. Защото там, където ресторанти, барове и кафенета са едно до друго и развяват флаговете си се намира любимият ресторант на руския президент, „Кафенето на артистите”.

„Поръчката на президентa не е ефектна”, издава една млада сервитьорка. Той яде или цюрихски шницел за 18,50 евро или Бьоф Строганоф за 21 евро. „Към това той изпива една „Радебергер Пилз” от Саксония”, разказва дамата, както тя твърди любимата бира на Путин. „Президентът никога не си поръчва от най-скъпите ястия”.

Верността на Путин към „Кафенето на артистите” не е случайна, тя е свързана със собственика и главен готвач Щефан Варниг. Тъй като Путин го е виждал още като малко момче да играе с двете му дъщери. Бащата на Щефан е в края на краищата много добър приятел на руския президент,  това е Матиас Варниг.