ДАНСwithme

Протестът! Ден 148-и!

Петъчният протест срещу правителството на Пламен Орешарски за поредна вечер блокира центъра на града.

Екстра СмЕх

Поздравителна картичка от Сейшелите

Антипропаганда

Млади социалисти къпят партизаните на Позитано

Младежи хванаха парцали и препарати, за да почистят боядисания партизански паметник пред

централата на БСП на "Позитано" 20.

Актуално

Мъж умря в спор за Бисеров

56-годишен пловдивчанин починал вчера по обяд, докато водил разгорещена дискусия за политика Христо Бисеров. На мъжа му прилошало и се свлякъл на земята на пазара в квартал "Гагарин". Свидетели веднага подали сигнал на телефон 112. Мъжът обаче издъхнал в линейката преди да стигне до Спешното отделение.

Минути преди да падне пловдивчанинът участвал в политическа дискусия с познат на пазара. Мъжът спорил със събеседник за станалия скандално известен Христо Бисеров. Свидетел на разговора сподели, че 56-годишният мъж е намерил смъртта си, заради разочарование от "мутренските дела" на политика. Хората от пазара предполагат, че пловдивчанинът е получил инфаркт.

Разкрития

Как се стигна до 10 ноември 1989 г. Част 2: Демонстративната оставка на Петър Младенов

Продължение от вчера,  Част 1: Последната година на Живков http://daniivanov.blogspot.com/2013/11/blog-post_1856.html

Материалите в поредицата са част от документалната книга на Христо Христов „Тодор

Живков. Биография”.

Идеята на Живков за рокади в Министерския съвет

„Идеята за свикване на пленум, който по-късно щеше да се нарече Ноемврийски, започна да зрее още през пролетта на 1989 г. И то не в главите на шепа „реформатори”, потвърждава Тодор Живков.

Мотивите за подготвянето настъпление на генералния секретар са обяснени от него с тежката икономическа криза, в която неговото управление е вкарало страната от втората половина на 80-те години. Живков свидетелства:

„Два пъти се срещах с Георги Атанасов аз му заявих, че те (в Министерски съвет, бел. а.) не са в състояние да изготвят реални планове. Те бяха фалшиви. Атанасов започна консултации. Той привлече Зарев (Кирил Зарев, бивш председател на БНБ и председател на Държавния комитет за планиране, б.а.), Иван Илиев (икономист, вицепремиер и председател на Държавната планова комисия, б.а.). Те потвърдиха за плана през последната година. Три години поред са представени фалшиви планове.

Ние разкрихме, че в Министерския съвет работите не вървят и че там основна роля играе антагонизма между Луканов (вицепремиер и министър на външноикономическите връзки, б.а.) и Овчаров (Стоян Овчаров, министър на икономиката и планирането, б.а.). Всичко, което Овчаров предлагаше, Луканов го събаряше, а вероятно и обратното е ставало. Получавахме информация от министри, това се знаеше. Георги Атанасов превръщаше заседанията на Министерския съвет, както се изразяваха повечето комунисти, в комсомолско събрание. Когато излезе човек от това заседание не му е ясно какво трябва да направи. Ако се видят плановете за 1987 г. 1988 г. и 1989 г. ще се види, че те не само са нереални, но и фалшифицирани.

Едновременно с това назряваше въпроса, че ние с този Министерски съвет повече не можем, че назрява момента за преобразования. Създадох една група от икономисти, която трябваше да направи ревизия, и да посочи какви изменения трябваше да се направят. Групата от 30 души беше начело с Петко Данчев (назначен от Живков за вицепремиер, б.а.) и Васил Коларов (председател на БНБ, б.а.). Трябваше да се разработи това, което Министерския съвет не го направи. Те работиха доста месеци. И това се докладва на ноемврийския пленум. Съобщавахме в точка първа, че е разработена програма, която ще се внесе в Политбюро. Аз произнесох встъпително слово, главното беше пазара, но това не се напечата. Не ми се даде дума за заключително слово.

Забавихме програмата и решенията поради моето заболяване. На 8 септември 1989 г. се прибрах в София и исках да минат основните положения в доклада и да се докладва в Народното събрание. На заседанието в ЦК, когато се обсъжда плана, да решим и кадровите промени. Споделих го с някои членове на Политбюро – с Гриша Филипов, с Петър Младенов и други, че повече не може да бъдем поставяни пред свършен факт и трябва да се направят решителни промени в Министерския съвет.  Накрая Стоян Овчаров мина на страната на Георги Атанасов и Андрей Луканов.”

Момчета, социализмът си отива

Живков се връща от отпуск и отпочинал. „Първите му думи бяха: „Момчета, какво стана със социализма? Той си отива. Социализмът загуби като система... В тези дни той се занимава с разработка за националния въпрос, по който е работил неговия съветник проф. Тодор Иванов. От 24 до 27 септември 1989 г. във Варна се провежда съвещание на секретарите на комунистическите партии. От съветска страна присъства Александър Яковлев. Двамата се срещат.

Интересен е финалът на срещата. Ставайки от масата, Тодор Живков заявява: „Предайте на М. С. Горбачов, че ако Маркс и Енгелс са живи, ще ни кажат: „Момчета, рано е още да обявяваме партиите за социалдемократически и да се борим за капитализъм. Обществото и икономиката ни още не са готови за това.” И се смee в негов маниер – звучно и продължително.

Оставката на Петър Младенов

На 25 октомври 1989 г. Тодор Живков получава съвсем ясен сигнал кой започва да играе срещу него в Политбюро – Петър Младенов, онзи с който през пролетта на същата година ловуват глухари и го моли да то прехвърли на друг пост като председател на Народното събрание. Най-дългогодишният министър на външните работи (1971-1989) по време на собственото му управление. Същият с който Горбачов се среща зад гърба му без той да знае в Букурещ през юли 1989 г.

Живков сигурно е бил заварен изненадан от отвореното писмо на Петър Младенов с дата от предния ден – 24 октомври 1989 г. до Политбюро на ЦК на БКП, с което демонстративно си подава оставката и обявява открито несъгласие с управлението на Живков и го критикува от просъветски позиции. Външният министър Младенов използва като повод ултимативните указания, които Живков му е спуснал преди срещата му с посланика на САЩ в България Сол Полански. В писмото до Политбюро, което получава и Живков, той пише:

„Истинските причини за раздразнението и грубостта на другаря Живков са в това, че той разбра, че доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целяща той и фамилията му да задържат обезателно и колкото може по-дълго време на власт, „успя да изолира България от света, че стигнахме дотам, че се изолирахме дори и от СССР, че сега сме (и то само ние) в едно корито с прогнилия диктаторски семеен режим на Чаушеску. С една дума, със своята политика Тодор Живков изхвърли България извън бързея на времето.

Мисля, че всички разбрахме, че светът се променя и че България, ако иска да бъде в тон със света, трябва да води съвременна политика. Но ако на друго не вярваме, то би трябвало  да вярваме на СССР и КПСС.

Другари,

Както всеки от вас, и аз мисля, че имам реална представа за моралния лик на Тодор Живков. Зная, че той няма да се спре пред нищо, включително и пред най-груби престъпления, тогава, когато се докосват до неговата светая светих – властта му. Не изключвам, че ще се опита да премине и към физическа разправа с мен или членовете на моето семейство....”

На 26 октомври 1989 г. пред градинката на „Кристал“ членове на дружество „Екогласност” събират подписка от гражданите срещу хидро проектите „Рила” и „Места”, която да бъде внесена в Народното събрание. Държавна сигурност разпръсква със сила хората. По това време в столицата се провежда Европейската среща за опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество. Употребата на сила недвусмислено показва твърдата позиция на Живков срещу инициативите на неформалните организации. Той не желае да промени подхода си, да бъде по-гъвкав. Палките и арестите обаче не дава резултат, напротив ефектът е обратен и още по-компрометиращ управлението му.

СмЕх

В бара протестант, католик и мормон пият и лафят на спортни теми. Накрая решили да спрат

със спорта и да поприказват за семействата си.

Протестантът:

- Аз имам 4 деца, още едно и ще имам баскетболен отбор.

Католикът:

- Аз имам 10 деца, още едно и ще имам футболен отбор.

Мормонът:

- Аз имам 17 жени, още една и ще си имам игрище за голф…

   *

Преди около час · .. Марсоходът "Феникс", с който вече втора седмица специалистите от НАСА безуспешно се опитват да установят комуникация,

бе открит в Перник с пренабити номера...

   *

Запознанство в интернет:

- Hi! Where are you from?

- Hi! I from Bulgaria. And you?

- I from France.

- Bazikash li se.

- Chestna duma.

   *

Най-тъжният човек на света - катаджия, който гледа Формула 1!

   *

В близкото бъдеще, ресторант, меню:

-задушен заек с карамелизирани картофи и лук шалот.

(състав:вода, соя,нишесте, ароматизатор)

   *

Дупките по пътищата са станали причина за случайно изнасилване в маршрутка!

   *

Иванчо пита баща си:

- Тате, какво предствлява парното?

- Ами сине, това е нещо като порното. Не е за всеки, но дори и само да го гледаш трябва да си плащаш.

Екстра СмЕх

О-о-о Тигре, тигре!

Днес Локо Пловдив размаза Бистришките тигри на Бойко Борисов с 5-0!

О-о-о тигре, тигре!

#ДАНСwithme

Протестът! Ден 147-и!

За поредна вечер се провежда протест срещу правителството в столицата.

Около стотина протестиращи блокираха кръстовището бул. "Васил Левски" и бул. "Цар Освободител" пред Ректората на Софийски университет. Блокирано е движението на пл. "Независимост". Движението и по бул. "Ал. Дондуков" бе спряно.

Разкрития

Как се стигна до 10 ноември 1989 г. Част 1: Последната година на Живков

На 9 ноември 2013 г. ще се навършват 24 години от деня, в който генералният секретар на ЦК

на БКП Тодор Живков подава оставка. Дата на оттеглянето му е символична, тъй като съвпада с падането на Берлинската стена. В България и до днес обаче се отбелязва не 9 ноември, а 10 ноември – следващия ден, когато на пленума на ЦК на БКП в резиденция „Бояна” висшият партиен форум приема оставката и едва след това я огласява официално.

Малко известни подробности от последната година на управлението на Тодор Живков и събитията в НРБ, предшествали 9 ноември 1989 г. Материалите в поредицата са част от документалната книга на журналиста Христо Христов „Тодор Живков. Биография” (2009).

Една друга оставка година по-рано

Малко известен, коментиран и анализиран факт е, че Тодор Живков подава доброволно оставка, година по-рано от 9 ноември 1989 г. – на 4 ноември 1988 г. Този ход от негова страна е изненадващ и потвърждава, че е едноличен господар в партията. Показателно е и че 12 месеца преди събитията през ноември 1989 г., довели до рухването на Източния блок, в НРБ смяната на Живков начело на БКП и държавата не е стояла на дневен ред.

Факсимиле от оставката на Тодор Живков от ноември 1988 

„До

Политбюро на ЦК на БКП

Другари,

Моля да се обсъди и да се внесе на предстоящия пленум на Централният комитет предложение да бъда освободен като Генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, а също от Политбюро и състава на Централния комитет на партията, като премина в пенсия.

Не аргументирам молбата си, тъй като смятам, че съображенията са известни. Това произтича от нашите принципни постановки, развити на Юлския пленум на ЦК на БКП и на Националната партийна конференция, по-конкретно от духа на мандатния принцип, макар той да не е станал още уставно и конституционно положение.

4 ноември 1988 г.

Тодор Живков”

Отговорът на висшето партийно ръководство е потвърждение на лоялността към Първия и на липсата дори на най-малка критика към неговото управление. На заседание на от 12 декември 1988 г. Политбюро на ЦК на БКП се произнася за оставката така:

„Политбюро на ЦК на БКП смята, че внесената от другаря Тодор Живков молба за освобождаването му като генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет въобще не трябва да се обсъжда.

Такава молба не е актуална от всяка гледна точка и особено сега, в този преломен за преустройството етап.

Широко известна е ролята на генералния секретар на ЦК на БКП, авторът на Юлската концепция за по-нататъшно изграждане на социализма в Народна република България, за развитие и обогатяване на тази концепция, неговата роля на организатор за практическото осъществяване на преустройството в страната ни.

Политбюро смята, че удовлетворяването на подобна молба би довело до големи трудности и ще спъне преустройството в сегашния, решаващ момент за неговото извършване.”

Неосъществената подмяна на кадрите в Политбюро

Живков пояснява ситуацията в партийното ръководство:

„През 1988 г. се разболях. Наложи се за известно време да работя само по половин ден. Това беше и главният повод в края на същата година да подам писмена оставка пред Политбюро. Няма да описвам „суматохата”, която настъпи.... Какви ли не реверанси ми бяха направени, за да се засвидетелства респекта към моята личност. Как ли не ме увещаваха, че те не могат да си представят Политбюро без мен в този отговорен момент от развитието на страната.”

По-късно, след промените, ще си спомни и други подробности:

„Още в края на 1988 г. съм разговарял поотделно с кадрите, след което моето поколение в Политбюро като Пенчо Кубадински, Гриша Филипов, Милко Балев, Добри Джуров, Йордан Йотов, включително и аз, общо шест души, да излезем от състава на партийното ръководство. Бяхме решили да работим до следващия Четиринадесети конгрес на БКП.”

До такива рокади не се стига. Живков говори за конгрес, който още не е насрочен, събитие, което трябва да се случи чак през 1990 г. Оставката от 4 ноември 1988 г. е негов изпитан „маньовър” – проверка на ситуацията. Защото ако действително е взел такова решение в резултат на влошеното си здравословно състояние, няма как другите да те убедят в обратното. Единодушното отхвърляне на оставката е и друг знак – към онзи момент няма настроения и намерения срещу него в Политбюро. По-късно, след промените помощникът му Костадин Чакъров обяснява следното:

„Зрееха радикални промени в структурата на властта, насочена главно към свещеното право на партиен монопол. Тодор Живков разбираше това, предприемаше тактически ходове, беше готов и на някои промени, с изключение само на една – да се лиши от неограничената си лична власт над партията и държавата. На обществената сцена той започваше да се държи все повече като лош актьор.”

Властолюбието на Първия

Генералният секретар вече е друг. Освен, че е човек на 78 години, властта отдавна го е

променила. Изолиран е и още по-самотен. „Вече го разкарваха из София с чудовищни охранителни мерки, които не бяха нужни. Само дразнеха хората. Живков приличаше на арестуван от себе си”, описва го поетът Любомир Левчев.

Приближените около него продължават да му галят ушите с клишетата колко е велик и незаменим, а когато възникне проблем, го омаловажават пред него. Началникът на Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана (УБО) ген. Георги Милушев посочва:

„Обкръжението на Живков винаги откликваше по обичайната схема: отгатвайки, че е тревожен и се надява на опровержение, всички омаловажаваха случая и го представяха в по-благоприятна светлина“.

Системата за информираност на генералния секретар на БКП вече не допуска лоши новини. Той иска да чува само хубавите. Ген Милушев разказва:

„Всичко бе строго програмирано – от по-ниските „етажи“ нагоре се пропускаше само захаросана информация, която нямаше опасност да затрудни храносмилането на висшия ешалон. Той от своя страна допълнително я прочистваше от „опасни подробности“, преди да я поднесе на Живков. Иначе всички се стремяха да му дават „най-последни“ и „най-свежи“ новини, но винаги след автоцензура.“

Костадин Чакъров потвърждава:

„Въобще малко бяха хората, които можеха да му носят лоши вести. Впоследствие тази нетърпимост спрямо неприятната информация се превърна в стил на работа на цялото Политбюро. И затова той често биваше подвеждан или, по-точно казано – лъган.

Бил съм свидетел, когато му докладват хората, които носят отговорност за един или друг сектор на държавата или партията. Подминаваха и омаловажаваха отрицателните факти в своите доклади и дълго и надуто говореха за успехи. Те знаеха какво иска да чуе Тодор Живков и какво не. А той се стремеше да не чува нищо, което можеше да доведе до отрицателни емоции и настроения. Сякаш в него бе заложен един предпазен, егоистичен механизъм върху биологична основа.

Когато имаше някаква формулирана теза, той задаваше въпроси, но слушаше само тези отговори, които той искаше да чуе. Не обичаше да му се излагат съображения или доводи за други решения освен това, което той вече е приел. винаги искаше идеята, инициативата да излиза от него и постоянно беше в плен на този властнически егоцентризъм.”

Убеден е в непогрешимост. И все още уверен с армията на ДС и поносимостта на Москва към него. Костадин Чакъров допълва:

„Тридесет и пет годишното управление на Тодор Живков се крепеше върху два основни стълба – въоръжената сила и репресията, която приемаше различни цветове и форми през този период, и подкрепата, и доверието, с което той се ползваше от страна на съветското ръководство. Тези два фактора действаха безотказно и трайно формираха у него убеждението, че при всички сложни ситуации той ще остане на върха.

Постепенно с течение на времето посоченото чувство за сигурност и пълната липса на персонална критика спрямо себе си го тласнаха до ръба на своеобразна мания за непогрешимост, до абсолютната самоувереност, че всякаква негова идея и всяко негово действие в управлението са навременни, оригинални и верни, че „другите” в последна сметка провалят добре замислените начинания.”

Пропукване на системата

През юли 1989 г. в Букурещ съветският лидер Михаил Горбачов се среща тайно от Живков с членовете на Политбюро ген. Добри Джуров и Петър Младенов (двамата на първия ред вляво). Това е знак, че Москва подготвя смяната на дотогавашния си 78-годишен фаворит

Системата обаче започва да се пропуква. Първото свидетелство – на 7 и 8 юли 1989 г. в Букурещ се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на страните-членки във Варшавския договор. На него Горбачов за първи път предлага превръщането на тази военна организация в политическа. В българската делегация са Тодор Живков, Георги Атанасов, Петър Младенов и Добри Джуров.

След срещата Горбачов се среща с ръководителите на групите-участнички. Началникът на УБО ген. Георги Милушев разбира от един от румънските колеги, че Горбачов се е срещнал с Добри Джуров и Петър Младенов.

Отделна среща между Горбачов и Живков не се е състояла. Знак, че Горбачов вече търси форма и промяна на върха в България.

По-късно Живков ще признае:

„Могъщи специални органи и сили във все още „свръхдържавата” СССР се бяха заели с малка България. И с нейния ръководител.”

През лятото на 1989 г. обаче генералният секретар на БКП се подготвя за настъпление. Въпреки "Голямата екскурзия" след  „възродителния процес”, въпреки „неформалите”, въпреки влошеното му здравословно състояние и трудно предвижване. Лечението от София се прехвърля в Евксиноград, където изкарва цяло лято. Той вече е решил да смени министър-председателя Георги Атанасов – „дяланият камък”, както го е наричал дотогава. На неговото място подготвя младия си земляк Петко Данчев.
Следва продължение...

Фен зона

Безумна полиция във Варна изпъстри скучен мач

На днешния футболен мач за купата на България във Варна, "Черно море" и "Ботев" спукаха

Снимка: "Таралеж"

топката за 0-0 в слаб мач, но пък за това полицията се постара да стане интересно. На полувремето двама от феновете на "Ботев" напуснаха сектора за гости, за да си купят вода и не бяха пуснати обратно. В резултат на безумията на униформените цялата агитка на "Ботев" в знак на солидарност  след бурна разправия с органите на реда напусна стадиона. След това се отправиха до близкото РПУ, за да подадат жалба срещу действията на полицията.

Актуално

Бисеров освободен без дебат от парламента

Без дебати още в началото на
работния си ден парламентът прекрати депутатските пълномощия на Христо Бисеров. Гласуваха 171 народни представители, от които 138 – „за”, 10 – „против” и 23 се въздържаха. Депутатите, които бяха против и се въздържаха бяха от групата на ГЕРБ.

Антипропаганда

На 7 ноември се отбелязва годишнина от началото на Октомврийската революция. По този повод беше изрисуван подобаващо паметника пред централа на БСП в София.

Актуално

Новите номера на колите ни ще са немско производство

Драги притежатели на МПС в България, новите номера на колите ви и аксесоарите за монтажа им от догодина ще са германско производство. Фирма от тази страна в ЕС е фаворит за спечелване на обществената поръчка, обявена от МВР на 4 октомври. Тогава формално бяха поканени много фирми от ЕС да участват в конкурс за изработване на 1 130 200 регистрационни табели за автомобили, ремаркета, мотоциклети, мотопеди и транзитни номера. Стойността на поръчката е за 10 млн. лв. без ДДС