Откритието на френската държавна железопътна компания SNCF,
че 2000 чисто нови влака са
прекалено широки за много от платформите на
станциите, е срамно, но далеч не е първият гаф от такъв тип, когато малка
грешка в измерването или изчисленията има сериозни последици.
Вината за френското фиаско беше хвърлена върху националния
железопътен оператор RFF, но понякога просто няма с кого да се сподели
отговорността. BBC предлага 10 други примера, когато малки грешки са стрували
прекалено скъпо или дори са се оказвали фатални:
1. Климатичната орбитална станция Марс
Предвидена да лети в орбита около Марс като първия
интерпланетарен сателит, станцията е загубена през 1999 г., защото се оказа, че
екипът на NASA е използвал имперската измервателна система (тази, която се
използва във Великобритания), докато подизпълнителят е използвал метричната
(европейската). В резултат струващият 125 милиона долара сателит се приближил
прекалено много до Марс, докато маневрирал да влезе в орбита около планетата, и
се смята, че се е разрушил в атмосферата. Впоследствие разследването посочва
като причина за катастрофата грешната прекалкулация от едната система в
другата, извършена от наземен софтуерен екип.
2. Бойният кораб Vasa
През 1628 година тълпата в Швеция наблюдава как новият боен
кораб Vasa се отправя на първото си плаване. Корабът потъва на по-малко от миля
навътре в морето заедно с екипаж от 30 души. Корабът е бил оборудван с 64
бронзови оръдия и е бил смятан от мнозина за най-могъщия боен кораб в света.
Експертите, които го изучават след изваждането му от водата през 1961 година,
казват, че корабът е асиметричен – единият борд на Vasa бил по-тънък, докато
старбордът бил по-дебел. Смята се, че една от причините за това е, че
работниците може да са използвали различни измервателни системи. Археолозите
открили 4 инструмента, като 2 от тях били калибрирани в шведски футове (12
инча), докато другите 2 били калибрирани в амстердамски футове, които са по 11
инча.
3. Самолетът на Air Canada
През 1983 г. полет на Air Canada свършва горивото над Гимли,
Манитоба. Канада преминава към метричната система през 1970 и този самолет се
смята за първият канадски, който използва метричните мерки. Уредът на борда,
който показва количеството гориво в резервоара, не работел, така че екипът
трябвало да разбере по друг начин колко гориво е поел самолетът при
презареждането. Нещата се объркали, когато тръгнали да обръщат обем в тегло.
Числата били верни, но единиците били грешни – объркали паунди гориво с
килограми. В резултат се оказало, че самолетът има наполовина толкова, колкото
екипажът смятал. За щастие пилотът успял да приземи самолета безопасно на
пистата в Гимли, откъде идва и прозвището му Gimli Glider.
4. Космическият телескоп Хъбъл
Телескопът е известен с красивите космически снимки и се
смята за огромен успех на NASA. Стартът му обаче съвсем не беше лесен. Първите
снимки на телескопа бяха прекалено неясни, защото главното му огледало било
прекалено плоско. Всъщност не чак прекалено - оказало се, че става дума само за
2,2 микрона, или около 1/50 от дебелината на човешки косъм. Това било обаче
достатъчно да постави проекта в опасност. За щастие, учените успяват да
разрешат проблема през 1993 г.
5. Big Ben в Лондон
Камбаната на Big Ben в Лондон се спукала по време на тестове
през 1857 година и била стопена за възстановяване. Новата камбана се задържала
на позиция само три дни и отново се спукала. Според теорията клепалото е било
прекалено тежко за тази сплав на камбаната (седем части калай към 22 части
мед). Материалът е бил критикуван като неособено устойчив. Но втората камбана
не е била подменяна и все още е спукана. Само е леко завъртяна с 45 градуса.
Клепалото обаче е подменено с по-леко.
6. Моделът на Стоунхендж
През 1984 г. в пародийния документален филм This is spinal
tap членовете на фиктивна рок група поръчват модел на Стоунхендж за тяхна
сценична изява. Поръчката обаче, написана на салфетка погрешно, се отнася до 18
инча височина вместо 18 фута. Любопитно и вероятно случайно британската
рокгрупа Black Sabbath преживява същия проблем, но наопаки. По време на турнето
им Born Again през 1983 тяхната реплика на Стоунхендж е прекалено голяма и
постоянно им се пречка на сцената, да не говорим, че прекалено малък брой
камъни изобщо се побрали на нея. Една от версиите е, че имало объркване на
метри и футове.
7. Мостът Лауфенбург
Какво е морско равнище? То варира за различните страни, така
че на различни места се използват различни маркери. „Например Великобритания е
премерила височината така, както тя се съотнася с морското равнище в Корнуол,
докато Франция отмерва спрямо нивото в Марсилия“, казва д-р Уудуорт от
океанографския център в Ливърпул. Германия мери спрямо Северно море, докато
Швейцария, подобно на Франция, отмерва надморското ниво спрямо Средиземно море.
Това довело до проблем в Лауфенбург, град на границата между Германия и
Швейцария. Когато през 2003 г. двете половини на моста се приближили една към
друга, се оказало, че не са на еднаква височина спрямо базовото морско равнище.
Едната половина била 54 см по-висока от другата. Строителите били наясно, че
има 27-сантиметрова разлика между двете базови морски равнища, но тя някак си
се била удвоила, вместо да бъде изравнена. Германската страна трябвало да бъде
снижена, преди мостът да бъде завършен.
8. Диетата на Скот
Полярният изследовател Робърт Фалкън Скот направил фатална
грешка за количеството храна, необходима на неговите мъже в експедицията към
Южния полюс през 1910 – 1912 година. На мъжете им били давани порции с по 4500
калории на ден, което е недостатъчно при теглене на шейни и особено при високи
надморски височини. Според д-р Майк Страуд, полярен ветеран и експерт в
храненето, мъжете на Скот са получавали с по 3000 калории на ден по-малко от
необходимото. Те щели да свалят по 25 килограма телесно тегло, докато стигнат
крайната точка на експедицията и тръгнат по обратния път. В наши дни се
предполага, че Скот и неговите спътници по пътя към Полюса са измрели от глад.
9. Трасето по биатлон в Сочи
Ден преди откриването на Зимните олимпийски игри в Сочи се
оказа, че трасето по биатлон, което трябва да е 2,5 км, е с 40 метра по-късо.
Това означава, че състезателите на 7,5 км ще изминават по-малко от 7,4 км,
докато тези на 12,5 км реално ще покриват по 12,3. Организаторите успяха да
поправят грешката в последния момент. Да се удължи писта по биатлон със
сигурност е по-лесно, отколкото плувен басейн. Често пъти се е коментирало, че
50-метрови плувни басейни в Лондон и Лийдс са били с по няколко сантиметра
по-къси, тъй като дизайнерите не се събразявали с дебелината на плочките. Тези
истории в повечето случаи се оказват градски легенди. Подобен репортаж за
олимпийския басейн в Портсмут се оказа, че не е верен.
10. Мостът на хилядолетието в Лондон (The Millennium Bridge)
За да отбележи старта на новото хилядолетие, Лондон се сдоби
с нов пешеходен мост през 2000 г., който свързва Галерията за модерно изкуство
Tate Modern на южния бряг на Темза с катедралата „Св. Пол“ на северния. Който е
минавал по моста, е забелязал, че конструкцията се люлее обезпокоително. Една
от трудностите при конструиране на пешеходен мост е т.нар. ефект на
синхронизираните стъпки. Когато мостът започне да се люлее, хората
синхронизират стъпките си с движенията на моста, като по този начин засилват
люлеенето. В този случай дизайнерите бяха предвидили вертикалното полюляване,
предизвикано от синхронизирането на крачките, но не бяха предвидили
хоризонталното поклащане. Следващата година се наложи да бъдат инсталирани
амортисьори, като шоковите абсорбери на автомобилите, за да се намали
клатенето. Мостът е отворен отново през 2002 г.
ДПС изравни БСП по броя на мандатите, сочат данните на Алфа
рисърч при 100% извадка от
