1776 г. на континентален конгрес във Филаделфия е подписана
американската Декларация за
независимост. Документът, написан основно от Томас
Джеферсън, обявява, че Тринадесет колонии, които са във война с Великобритания
от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и
независими щати”.
Декларацията дава официално обяснение за причините, поради
които Конгреса е гласувал обявяване на независимост на 2 юли 1776 г. Рожденият
ден на САЩ - Денят на независимостта - се празнува на 4 юли, денят в който
текстът на Декларацията е одобрен от Конгреса.
След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява
Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и широко
разпространена сред обществеността. Първото официално обществено четене на
документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия, същия
ден обществени четения се състоят и в Трентън, Ню Джърси и в Ийстън,
Пенсилвания.
На 9 юли Декларацията е прочетена на войниците на ген.
Джордж Вашингтон в Ню Йорк, докато британските сили са недалеч. След като чуват
Декларацията тълпи в много градове разкъсват и унищожават знаци и статуи
представляващи кралската власт. Конната статуя на крал Джордж III в Ню Йорк е
съборена и оловото е използвано за леене на куршуми. Текстът на Декларацията е
публикуван в Лондонските вестници в средата на август.
Известното встъпление на Декларацията, написано от Томас
Джеферсън гласи: „Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички
хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми
права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие”.
Декларацията завършва с думите: „Ето защо ние,
представителите на Съединените американски щати, в Общия конгрес, събрани,
обръщайки се към Върховния съдия на света за нравствеността на нашите
намерения, в името и с властта на добрите хора на тези колонии, тържествено
оповестяваме и обявяваме, че тези Съединени колонии са и по право трябва да
бъдат свободни и независими щати... И в подкрепа на тази декларация, с твърдо
упование в покровителството на божественото Провидение, взаимно си заклеваме
нашите животи, състояния и свещена чест”.
1802 г. е открита е Военната академия на Съединените щати в
Уест Пойнт. Това е най-старото военно училище в САЩ. Мотото на Академията е
„Дълг, достойнсто, родина”.
Академията се намира в градчето Уест Пойнт в щата Ню Йорк,
на 80 км северно от Ню Йорк, на брега на река Хъдсън. Сегашната база на
академията заема 65 кв.км. Мястото за изграждане на форта е избрано от Джордж
Вашингтон, а проектът е направен от полския и американски генерал Тадеуш
Косчушко през 1778 г. Фортът е считан за най-важната отбранителна позиция на
целия северен американски континент.
Президентът Вашингтон бързо осъзнава, че новата държава има
нужда от военно училище. Против идеята на президента застава държавният
секретар Томас Джеферсън, който счита, че такава институция не е предвидена в
конституцията. Именно Джеферсън, обаче, като президент на САЩ подписва указ за
създаване на академията на 16 март 1802 г. и на 4 юли с.г. тя е открита.
Една от най-важните личности за развитието на Академията е
нейният ректор Сайлванъс Тайър, управлявал училището от 1817 до 1833 г. и
останал в историята му като „баща на военната академия”. Тайър обръща особено
внимание на обучението по точните инженерни дисциплини. Абсолвентите на
академията през този период стават едни от най-известните строители на
пътищата, железопъната мрежа, мостовете и пристанищата на САЩ. Освен това,
други висши училища в САЩ вземат за база програмите на Уест Пойнт.
След Първата световна война ректорът Дъглас МакАртър въвежда
засилената физическа подготовка в Академията, което от една страна повишава
славата на кадетите сред обществеността, а от друга страна води до значителната
физическа издръжливост на всички учащи се.
Академията е известна и със силната си спортна школа.
Отборите на Уест Пойнт са били известни като черните рицари от Хъдсън; по-късно
това прозвище е съкратено само на черните рицари.
Министър д-р Таня Андреева се пече на плажа в разгара на
колапса в здравеопазването. 
