На 7 август 1964 г., пет дни след първия инцидент между
американски разрушител и три
северновиетнамски катера, двете камари на
американския Конгрес приемат Тонкинската резолюция, с която одобряват и
нанасянето на удари по територията на Д Р Виетнам, без да бъде обявявана война.
Експерти по международно право обаче никога не изясниха коя
дата да се смята за начало на американските бомбардировки.
Ако се припомнят обстоятелствата, то на 2 август три
северновиетнамски торпедни катера се опитват да изтласкат от свои териториални
води ескадрения миноносец „Мадокс”, като при инцидента един катер е потопен, а
един палубен щурмовик Ф-8 „Крусейдър” е повреден и каца аварийно в Дананг. Това
обаче не излиза от рамките на въоръжен инцидент и той с нищо не предполага
какво ще се случи през следващите години.
Операция ”Пронизваща стрела”
В отговор на инцидента в Тонкинския залив призидента Джонсън
разпорежда да бъдат нанесени авиационни удари по бази на северокорейските
торпедни катери и по нефтохранилища, за да бъдат лишени катерите от гориво.
Операция „Пронизваща стрела” (Pierce Arrow) е проведена на 5 август и това е
първият налет на американска авиация в Северен Виетнам. Но дали е война?
Палубните А-4 „Скайхок” и А-1 „Скайрейдър”, съпровождани от
F-8, нанасят удари по военни обекти на Северен Виетнам: бомбардирана е базата
на торпедните катери Хон Гей, потапяйки осем катера в района на остров Хон Ме;
разрушено е нефтохранилището във Вин; попътно е атакувана базата на торпедни
катери Бин Тхай.
Изтребително прикритие са осигурявали F-4В „Фантом” от
самолетоносача Constellation. Резултатите от атаките са фиксирани от палубните
разузнавачи RF-8A и установяват унищожени до 90% от горивните запаси във Вин и
2/3 от северновиетнамските торпедни катери.
По американски данни са изпълнени 64 бойни полета, при които
са загубени два самолета. Единият пилот загива, а другият – Евърет Алварес
попада в плен и става първият американски военопленник в Северен Виетнам за
почти 10 г.
Операция „Пронизваща стрела” на свой ред не излиза извън
рамките на единична наказателна акция на САЩ против Северен Виетнам.
Операция „Горящо копие”
Следващата американска операция „Горящо копие” (Flaming
Dart) е проведена чак през февруари 1965 г. При нея за втори път е бомбардиран
Северен Виетнам от началото на необявената война. По време и на тази операция е
извършен само един налет.
Няколко дни след Тонкинския инцидент на 2 август в
Югоизточна Азия започват да пристигат подразделения на ВВС. Пръв е авионосецът
Ranger. Не след дълго в състава на групировката влиза и противолодъчният
авионосец Kearsarge, като базираните на него S-2 Tracker гарантират сигурността
на авионосната групировка от съветски и китайски подводници.
В отговор виетнамското командване срочно изтегля от Китай
своя 821-ви изтребителен авиополк. Самолетите прелитат в Ной Бай на 6 август и
още същия ден два МиГ-17 са приведени в състояние на пълна бойна готовност.
Първи в Тан Сон Нхут пристигат ERB-47H за радиоелектронно
разузнаване, които разузнават цели в Северен Виетнам.
Според разработения план 20 броя В-57 са прехвърлени в
базата Биен Хоа край Сайгон и стават първите реактивни самолети, разположени на
виетнамска територия. Фактически са нарушени Женевските споразумения,
забраняващи използването на реактивни самолети в конфликтни райони на
Югоизточна Азия, но за САЩ подобни ограничения никога не са били пречка.
Особено след Тонкийската резолюция никой не им обръща внимание.
Службата на Б-57 във Виетнам от самото начало е белязана с
неприятности. Още при пребазирането в Биен Хоа на земята се сблъскват първите
два приземили се бомбардировача, които блокират пистата за кацане и принуждават
останалите екипажи да се приземяват в Тан Сон Нхут.Там пък един от самолетите
се врязва в земята по време на кацане и погребва двама членове на екипажа.
Операция Flaming Dar идва закономерно през февруари 1965 г.,
предприета като възмездие в отговор на акциите на партизаните от НФОЮВ против
американски военнослужещи в Южен Виетнам.
Операцията преминава в два етапа, които трябва да внушат на
Севера да прекрати бойните действия на Юг:
Flaming Dart I е проведена на 7-8 февруари в отговор на
извършените същата нощ нападения над вертолетната база в Кемп Холоуей и над
щаба на южновиетнамския ІІ корпус в Плейку. Само първия ден за 30 мин. са
хвърлени 30 тона бомби.
В началото под удари попадат казармите в Довг Хой. Първи
бомбардират А-4 „Скайхок” от самолетоносача Hancock. Тук са насочени всички
боеспособни южновиетнамски А-1, като начело лети за повдигане на бойния дух
лично командващият бригаден генерал Нгуен Као Ки.
Партизаните от Виетконг не остават длъжни и устройват диверсия
в авиобазата Дананг. Нападението е отблъснато и само няколко самолета получават
леки повреди.
Flaming Dart II е проведена на 11 февруари в отговор на
взрива в хотел в Куи Нон, където са настанени американски военни съветници. По
време на двата налета американската и южновиетнамската авиация нанасят удари по
обекти в южната част на Северен Виетнам, където северовиетнамски войници се
подготвят за изпращане на Юг.
Датата на първия удар на „Горящо копие” понякога се сочи
като начало на регулярните бомбардировки над Северен Виетнам, което не
съответства на действителността. Ударите се явяват изключително като акции на
възмездие.
Постоянните бомбардировки по операция „Тътен на гърма”
започват едва на 2 март същата година.
На 2 март започват бомбардировките по цялата територия на
Северен Виетнам по операция Rolling Thunder. В първия ден на атаки са подложени
обекти на 50 км. северно от демилитаризираната зона, постепенно ескалацията
обхваща целия Виетнам.
И все пак коя дата трябва да се счита за начало на
затъването на САЩ в тази война? Това е все едно след като човек е изпил сам
бутилка уиски, да се определи кога е започнал да се опива.
