На 19 август 14 г. в Нола, Кампания, умира римският
император Октавиан и то така, както винаги е мечтал - „добра смърт”, бързо и без
телесни страдания. До самата си кончина се намира в съзнание. Склопва очи на
76-годишна възраст, което за онова време това е нещо трудно постижимо –
болести, рани и заговори са ги изпращали в небитието далеч по-рано.
В деня преди смъртта си Октавиан продължително разговаря на
четири очи със своя наследник Тиберий, който спешно е извикан при умиращия
император. После се прощава с приятелите си и ги пита дали, според тяхното
мнение, добре е изиграл комедията на живота. Завършва разговора с гръцки стих,
с който обикновено актьорите изричат последно на сцената: „Ако ние сме играли
прекрасно, наградете ни с овации и ни изпратете с веселба.” След това се
интересува за здравето на своята внучка, дъщеря на Друза, която е болна.
И ето че при него остава само съпругата му. Събирайки
последни сили, той изрича със сълзи на целуващата го жена: „Ливия, живей и
помни как живяхме заедно. Бъди здрава ... прощавай.”
Произход
Октавиан Август е роден на 23 септември 63 г. пр.н.е. в Рим.
Той е римски политик и основател на Римската империя. Пълната му титла към
момента на смъртта му е Imperator Caesar Divi filius Augustus, Pontifex
Maximus, Consul XIII, Imperator XXI, Tribuniciae potestatis XXXVII, Pater
Patriae (Император, син на Божествения Цезар, Август, Велик Понтифик, Консул 13
пъти, Император 21 пъти, натоварен с власт на народен трибун 37 пъти, Баща на
Отечеството).
Бащата на Октавиан, Гай Октавий, произхожда от богат плебейски
род, принадлежащ към съсловието на конниците. Баща му е командвал войските при
разбиване войските на Спартак. Майка му Атия е внучка на Юлий Цезар. Получава
перфектно образование. Израства в обстановка на постоянна борба за власт. Цезар
го осиновява.
Пътят към властта
След убийството на Цезар едва 20-годишен става враг на Марк
Антоний, който завзема властта. Съумява с интриги в Сената Антоний да бъде
обявен за враг на отечеството и го разбива в битката при Мутине, връща се в Рим
и иска триумф.
Сенатът отказва на Октавиан да го направи консул поради
младостта му, но той влиза в преговори с Марк Антоний и с Марк Лепид за съюз
против Сената и те сформират триумвират. Успява да стане консул. Длъжността му
е нужна, за да възбуди съдебен процес против убийците на Цезар – осъдени са
задочно на смърт.
Триумвиратът унищожава 300 сенатори и 2000 конници. Октавиан
не се поддава ни на увещания, ни на подкупи, а на молещите пощада безжалостно
заявява: „Ти трябва да умреш!”
Идва ред на физическите убийци на Цезар – Касий и Брут.
Войските им са разбити и те се самоубиват. Тогава след взаимни интриги
триумвиратът се разпада.
Антоний бяга в Египет и се жени за Клеопатра. Октавиан лично
предвожда армията против него, но край Александрия войските на Антоний
преминават към Октавиан.
Връщайки се от Египет, Октавиан си организира триумф. На
13.1.27 г. пр.н.е. той снема от себе си пълномощията пред сената и обявява
реставрацията на Републиката, но си оставя командването на 75 легиона и титлата
император.
Октавиан установява принципата като форма на управление –
самодържавната власт на императора се основава на контрола над армията и
преторианската гвардия. Той старателно избягва одиозни длъжности като цар и
диктатор.
Титли
През следващите 27 г. (до н.е.) Август придобива:
• Власт на
трибун, правеща особата му неприкосновена;
• Проконсулска
власт – гражданска и военна - над императорските провинции;
• Върховна
власт imperium maius;
• Длъжност
на върховен понтифик;
• През 29
г. пр.н.е. съвместно с Агрипа заема длъжността цензор, позволяваща му да
прочисти сената;
• Титлата
принцепс (първи в списъка на сенаторите) му дава право първи да изказва
мнението си;
• Званието
Баща на Отечеството (Pater Patriae) теоретически прави отцеубиец всеки посегнал
на императора;
• Тилата
„император” в качеството на лично име не дава нови пълномощия, но като почест е
толкова високо, че впоследствие някои императори са се отказвали от нея;
• Cognomen
„Цезар” вместо бившето родово име Юлий като едно от главните титли на
императора го прави наследник на престола;
• Новата
дума „Август” – възвеличен и свещен - е най-главната императорска титла.
Управление
Републиканските изборни органи и тяхната дейност се
контролират от принцепса. Реалната власт е съсредоточена в ръцете на
императорския бюрократичен апарат, чийто щат непрекъснато расте.
Външнополитическата дейност на Август е насочена към
укрепване могъществото на Рим, белязана е както от сполуки, така и от
поражения. При него Испания е окончателно покорена. Пиринейският полуостров и
Галия здраво влизат в системата на римските провинции. Достигнати са бреговете
на Елба, подчинени са западните германски племена. Провежданата политика в
провинциите способства за създаване на прослойка в населението, заинтересована
от запазване на римското господство.
Най-голямята несполука на Август е през 9 г.н.е., когато 3
римски лег5иона под командването на Публий Квинтилий Вар за разбити от
германците при внезапно нападение в Тевтобурската гора. Мощно въстание в
Панония (6-9 г.н.е.) отказва Август от други походи.
Във вътрешната си политика Август е предпазлив. Като тънък
дипломат той разбира, че римляните са изморени от гражданската война, затова
цялата му дейност преминава под лозунга за възстановяване на мира и стария ред
(Pax Romana).
За политиката на Август е характерно лавирането между
различните социални групи. Запазвайки престижа на сената, императора обновява
съства му и намалява политическата му роля.
По отношение на плебса императорът се придържа към
политиката на „хляб и зрелища”. Опора на императорската власт е армията, като е
подложена на мащабна реформа. Броят на легионите е съкратен до 27. Срокът на
служба на редовия легионер е ограничен на 16 г., за преторианците е 12 г.
По време на неговото управление са построени големи
обществени бани и библиотека. Подобреното финансово състояние на империята
позволява да се поддържа постоянно платена войска, в Рим да бъде създадена
пожарна служба и полиция, да се подобри снябдяването със зърно, да се строят
водопроводи, пътища, храмове и училища.
Август се заобикаля с умни помощници и съветници. Тяхното
влияние обяснява разцвета на римската литература и изкуство.
В семейния живот обаче на Октавиан Август не му провървява:
много огорчения му причинява разпътният начин на живот на дъщеря му Юлия от
първия му брак със Скребония. Той обаче няма синове. За наследник остава
Тиберий Клавдий Нерон – син на Ливия от предишния й брак, когото Октавиан
осиновява.
Управлението на Август залага основите на държавна
организация в продължение на почти 1500 г. до падането на Константинопол през
1453 г.
Най-забележимата следа, оставена от Октавиан до наши дни,
това е названието на 8-ия месец от годината – август.
