
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22
септември (5 октомври нов
стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет
мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е
признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до
независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
Текст на Манифеста
Манифест към българския народ
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият
братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово
Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година
сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и
тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският
Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и
въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си
земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз
Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на
цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя
културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва
България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на
Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен
еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален
и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и
настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото
възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от
друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да
се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните
нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам
съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско
Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери
одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико
Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето
царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО
подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на
Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните
Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М.
Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите:
[Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната:
[генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]
***
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България
като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на
страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните
споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на
капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага
преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на
българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на
Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се
насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908
г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за
Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото
време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово
избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и
конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на
България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото
българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да
обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците,
обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов
написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и
министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която
разказва за тази паметна нощ.
Обявяване на Независимостта
Независимостта на България е обявена тържествено на 22
септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален
манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се
възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира
Босна и Херцеговина.
На заплахите с война от страна на Османската империя
България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за
мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от
Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към
дипломатическо признаване на българската независимост.