петък, 10 юли 2020 г.
На тази дата: 10 юли 1985 г. Френските специални служби потопяват кораб на „Грийнпийс”
1985 г. френските специални служби потопяват кораба „Рейнбоу Уориър”, собственост на екологичната организация „Грийнпийс”. Съгласие да се осъществи „проектът на неутрализация” дава лично френският президент Франсоа Митеран.
Два взрива, заложени от френски агенти, потапят „Рейнбоу Уориър” за 4 минути в новозеландското пристанище Оукланд. От експлозията загива португалският фотограф Фредерико Перейра, а 12 други активисти на „Грийнпийс” са ранени. Нареждането е издадено, тъй като Париж искал да възпре „Рейнбоу Уориър” да достигне до атола Муруроа, където еколозите имали намерение да протестират срещу извършваните от Франция ядрени опити.
За операцията са заловени френските агенти Ален Мафар и Доминик Прийор, които се представили за швейцарска туристическа двойка. Арестът им е извършен на 12 юли, а през декември с.г. били осъдени на 10 години затвор в Нова Зеландия.
Любопитен факт е, че официално президентът Митеран винаги е отричал участието си в тази „идиотска” по неговите думи афера и се е оправдавал, че е бил поставен пред свършен факт.
„Рейнбоу Уориър” е корабът символ на „Грийнпийс”. С него еколозите провеждат акциите против избиването на китовете и против ядрените оръжия през 70-те и 80-те години на 20 в. След потапянето му през 1987 г. под световен натиск френското правителство плаща 8,16 млн. долара компенсация на екоорганизацията.
Вицове - само сока, юли 2020 г.
В Германия
се проведе състезание за вицове. Не беше забавно, но беше много добрe
организирано.
***
Когато един
мъж е на кафе с пет жени, във Франция е Дон Жуан, в Дубай е Шейх, а в
България-гей!
***
Ако хората можеха да четат мисли, ... щях да ям много бой!
***
Чат:
- Опиши се
- Стройна,
руса, с големи цици
- 69 правиш
ли
- Да,
другия месец
***
Акушерката
подава новороденото на бащата и той радостно възкликва:
- Момче!
- Момиче е.
И ми пуснете кутрето.
четвъртък, 9 юли 2020 г.
На тази дата 9 юли 1877 г. Проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън”
1877 г. проведен е първият тенис турнир „Уимбълдън”. Това е най-старият и най-престижен турнир по тенис, наричан много често и неофициално световно първенство. Винаги започва точно шест седмици преди първия понеделник на август и продължава две седмици.
Клубът, който дава началото на турнира, е основан през 1868 г. като Всеанглийски клуб по крокет. Към момента на приобщаването на тениса през 1876 г. клубът изпитва сериозни финансови трудности заради ниската популярност на крокета и поскъпването на наема за четирите акра ливади (1,6 декара), на които се играе.
Затова през април 1877 г. управата решава като експеримент да проведе турнир по тенис, за да привлече както нови членове, така и допълнителни средства. Новият спорт бързо печели популярност и през 1882 г. е взето решение да се смени името на клуба на Всеанглийски клуб по лон тенис.
В първото издание участват само 22-ма мъже. Побеждава 27-годишният Спенсър Гор, известен играч по ракетс - игра, подобна на днешния скуош. Участниците плащат такса от 1 гвинея (21 шилинга), а билетите струват по 1 шилинг. Само за финала билети си купили около 200 зрители, а победителят получил 12 гвинеи и купа на стойност 25 гвинеи. Печалбата на организаторите била в размер на 17 гвинеи и веднага била вложена в покупка на нова косачка за трева.
През 1884 г. за първи път до участие са допуснати жени - 13 на брой, както и мъжки двойки. През 1913 г. се включват женските и смесените двойки.
През 1922 г. клубът, а с него и турнирът се местят на ново място - в Чърч Роуд, където пребивават и до днес. На 22 юни го открива крал Джордж V. Новият Централен корт е за 14 000 зрители, а кралската ложа побира 75 човека.
Вицове - само сока, юли 2020 г.
Куриер от "Спиди" ме попита колко е часът. Казах
му:" Между 9:00 и 14:00."
***
- Не те ли
бе страх да се качиш снощи на автостоп, ма?
- А, не! Аз
съм математичка и пресметнах, че по-лесно ще издържа 20 см. от 20 км.
***
Чудя се на
шотландците, как могат да чакат уискито да отлежава по 5-10 години?! Ние
ракията я почваме още от казана.
***
Картите за
градския транспорт в София щели да важат и за ферибота...
***
Когато бях
малка, баба ме заведе на обяд в ресторант-градина. Заваля дъжд. Трябваха ми три
часа да си доям супата...
сряда, 8 юли 2020 г.
На тази дата: 8 юли 1876 г. Акробатката Мария Спелтерини пресича Ниагара по въже
1876 г. акробатката Мария Спелтерини пресича Ниагара по въже. 23-годишна италианка изпълнява номера няколко пъти, като дори минава по въжето, опънато над водите на водопада със затворени очи.
Първият опит на цирковата артистка е на 8 юли. Тогава стига от единия до другия край на въжето за единайсет минути. Поема си дъх и се връща заднишком за десет. Четири дни по-късно - на 12 юли, смелата Спелтерини повтаря акробатичния номер. Този път обаче е сложила на краката си кошници за праскови. Фурорът е пълен.
След седмица цирковата артистка поема по същия маршрут. За разнообразие завързва очите си. Отново извървява опасното трасе, без да обръща внимание на грохота под нозете й. Минават още три дни и Спелтерини пак е на въжето над Ниагара - с белезници на глезените и китките. Невъзмутимо пази равновесие пред очите на всички. Подвизите є са запечатани от обектива на фотографа Джордж Къртис и снимките й се появяват в пресата
Вицове - само сока, юли 2020 г.
Около НДК е излязъл сафрид.
***
-Защо си
дошла тук?
-Да те
прибера от кръчмата, пияницо...
-Взимай ме
и се махай...
***
- Какво мислите за Народното събрание и правителството?
- По добре да замълча...
- Така и ще запишем: Неуважение към властта, изразено в
особено цинична форма!
***
В живота на мъжа има два периода, в които е абсолютно
безразличен към жените. Това са първото и второто полувреме на мача.
***
Пепеляшка си е късметлийка, при нея Тиквата се превърна в
каляска, а при нас в премиер!
вторник, 7 юли 2020 г.
Гардове изблъскаха в морето български политици, опитали да стигнат до сараите на Доган! Полиция и НСО охранява Доган, като панагюрското съкровище! ВИДЕО
Лидерът на
"Да, България", част от "Демократична България" - Христо
Иванов, заедно с общинския съветник на ДБ в Бургас Димитър Найденов и активиста
Ивайло Мирчев, направиха опит да акостират с лодка на плажната зона край
резиденцията на Ахмед Доган при "Росенец".
Както е
известно, достъпът до нея отдавна е прекъснат, а на пътя има бариера. Тримата
обаче бяха посрещати от въоръжени охранители, които ги избутаха отново в
морето. Ситуацията се излъчваше на живо във фейсбук.
"Това, което сте принудени да правите, е беззаконие. Не
знам как се чувствате в момента, но не искам да съм на ваше място", заяви
Христо Иванов, обръщайки се към петимата гардове.
Те отказаха да се легитимират, независимо че бяха попитани
дали са служители на НСО. И по думите им тримата са влезли в "частна
собственост". "От къде знаете, че сме от НСО?!", попита един от
гардовете, малко преди спречкването. След малко към тях се присъединиха и
представители на полицията, като събраха личните карти само на дебаркиралите
Иванов и компания.
"Лидерите
ще отрекат това нещо, но по моя информация тук идват и Корнелия Нинова, и Бойко
Борисов, за да пазарят политически сделки. Една от тези сделки е бъдещо
управление, в което ДПС ще играе по-голяма роля, без това да е получило санкцията
на избирателите. Ние сме тук, за да се съпротивляваме срещу това", каза
още Христо Иванов.
И продължи:
"Искаме
да попитаме българските власти дали ще продължат да си затварят очите. Искаме
да попитаме президента защо НСО продължава да е тук и отказва да се легитимира,
защото те знаят, че нямат обяснение какво правят тук."
"Нямате
право да снимате. Не ми създавайте проблеми, г-н Иванов", обърна се пак
един от охранителите към съпредседателя на ДБ. Гардовете заплашиха и да спукат
лодката на "нашествениците". Иванов на свой ред постави въпроса на
вниманието на президента Румен Радев, под чиято шапка е НСО. И обяви, че ще
подаде жалба и срещу представителите на МВР.
ВИДЕО
На тази дата: 7 юли 1983 г. Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС
1983 г. американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов. След като Андропов става съветски лидер, големите американски вестници и списания поставят портрета му на кориците си, големи статии го описват в доста негативна светлина как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи в света.
По същото време в Европа и Северна Америка започват масови антиядрени протести, очаква се телевизионното предаване на ABC за ядрена война със заглавие „Денят след утре”, който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън изоставя концепцията за „Разведряване на международните отношения” и предприема разгръщане на ракетите „Круз” и „Пършинг II” в Европа.
Статия с голяма снимка на Андропов в списание „Тайм” от ноември 1982 г. попада пред погледа на Смит. „Ако хората толкова се страхуват от него - пита тя майка си, - защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?” „Защо не му напишеш ти?” - пита в отговор майката Джейн. И… Саманта пише.
През ноември 1982 г., когато момиченцето е пети клас, тя пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере защо отношенията между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати:
Скъпи г-н Андропов,
Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления за новата ви работа.
Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в ядрена война. Вие за война ли сте или не?
Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На този въпрос не сте длъжен да отговаряте,
но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят или поне нашата страна.
Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да воюваме.
Искрено Ваша,
Саманта Смит
Тя дълго чака отговор, но той все не идва. Тогава тя пише второ писмо до посланика на СССР във Вашингтон Добринин, в което пита все пак ще получи ли отговор или не. След месец - на 25 април 1983 г., Саманта неочаквано е извикана при директора на училището, който разтреперан й казва: „Иди си у дома. Имаш писмо от мистър Андропов”.
Писмото й вече е публикувано в съветския вестник „Правда”, а в отговора си Андропов пише:
Скъпа Саманта,
Получих писмото ти, както и много други, които пристигат тези дни от твоята страна и от други страни.
Струва ми се - като съдя по писмото ти,- че ти си смело и честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна знаят и обичат много тази книга.
Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим на войната да избухне.
Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.
Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на нашата държава Владимир Ленин.
Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши градове и села, изби милиони съветски мъже, жени и деца.
В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище. И днес ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички свои съседи на земното кълбо - и с далечните и с близките. И разбира се, с такава велика страна като Съединените американски щати.
И Америка, и ние имаме ядрено оръжие - страшно оръжие, което може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че никога, никога! - няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.
Мисля, че това е достатъчен отговор. На втория ти въпрос: „Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?” ние не искаме нищо такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна - нито работниците и селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете на правителството - не иска нито голяма, нито „малка” война.
Ние искаме мир - ние имаме какво да правим: да отглеждаме жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.
Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За нашите деца и за теб, Саманта.
Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата страна на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се срещнеш със свои връстници, ще посетиш международния детски лагер „Артек” край морето. И сама да се убедиш: всеки в Съветския съюз е за мир и дружба сред хората.
Благодаря ти за писмата. Желая ти всичко най-добро през младия ти живот.
Ю. Андропов
Последвалите събития започват с интервю на Смит, водено от Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания на големите новинарски мрежи в Америка.
На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва заедно с родителите си и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на визитата си тя посещава Москва и Ленинград, прекарва известно време в Артек, най-големия съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския полуостров.
Андропов вече е сериозно болен и не се среща лично с нея, но успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в Ленинград тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората и с вниманието, с което ги удостояват.
В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да се възползва от предложената й отделна стая. За улеснение в общуването учителите и децата, които говорят английски, са събрани да живеят в сградата, в която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва времето си в плуване, разговори, учене на руски песни и танци.
Медиите следват всяка стъпка - снимки и статии за нея са публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването й и след това. Когато на 22 юли 1983 г. Саманта се завръща в САЩ, пристигането й е отпразнувано от хората в щата Мейн.
Тя се превръща в политически и миротворчески активист, заради нея се появява терминът „детска дипломация”. През 1984 г. Саманта води специално детско предаване на компания Дисни, посветено на политиците, където интервюира няколко кандидата за президентските избори през 1984 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)