четвъртък, 6 август 2020 г.
На тази дата: 6 август 1945 г. Американците хвърлят над Хирошима атомна бомба! Видео
На 6 август се навършват 75 години от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония).На тази дата през 1945 г. в 8,16 ч американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ (с командир на екипажа полк. Пол Тибетс) хвърля над японския град Хирошима атомната бомба Little Boy („Малчуган“ - от англ. ез.). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - Fat Man („Дебеланко“). С нея е разрушен град Нагасаки.
Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу едноименните японски градове на 6 и 9 август 1945 г. по време на Втората световна война.
На практика взривът над Хирошима е първата употреба на атомна бомба срещу мирно население. Взривът е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12,5 килотона ТНТ), като непосредствено след него загиват около 100 000 души. Жертвите до края на 1945 г. общо са около 140 000, а още пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души.
 |
Екипажът на "Енола Гей". |
Бомбата е направена от обогатен уран-235. Това е първият взрив на уранова бомба.
Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска достоверност на записките за населението, правени по това време в Япония, огромното количество жертви, починали малко по-късно или години след бомбардировките. Не бива да се изключва и стремежът да бъде преувеличен броят на жертвите от японска страна.
Принципно обаче се смята, че общите жертви от двете бомбардировки са 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни и дори расистки действия от страна на САЩ. Основната причина е предизвиканата цялостна разруха в Япония, която саботира стопанската и военната й системи и кара населението да понася огромни несгоди и жертви. С оглед на това използването на атомно оръжие срещу Япония през август 1945 г. се смята за безсмислено от военна и политическа гледна точка, а от хуманна е проява на жестокост спрямо цивилното население, което е основната жертва на атаките.
Видео
Видео
Вицове - само сока, август 2020 г.
Тя пее:
- Дубай,
Дубай живота е рай!
Той,
припява:
- Копай,
копай, че няма край!
***
- Скъпи,с коя би ме заменил?!
- С никоя.
- А, с две като мен?
- С две като теб?! Абсурд!
***
Помните ли
времето, когато най-страшното в живота беше:
- Сега
затворете учебниците и извадете по един двоен лист?
***
В препълнен
автобус:
– Моля Ви,
станете, че съм бременна от преди два часа и още ми треперят краката...
***
- Мило,
кажи ми как да ти се доверя за с*кс без презерватив, като ти дори бисквитката
от кафето не успяваш да извадиш навреме?!
сряда, 5 август 2020 г.
Приземяване, приземяване, приземяване!
“Приземяване, приземяване, приземяване! Може некои да кажат:
"Абе, другарю Живков, партията така ли ще остане, бе? Нема ли партията
нещо да направи?" Другари, ние решииме да изчакаме, да видиме... И
най-накрая, ако требва, ше се преустройваме. Нека така да погледаме, да
видиме... Така ше се поснишиме да мине тая буря, па след това ше видиме какво
да правиме. Но ние чакаме, така че ние ако накрая нещо... ако не мине бурята,
тогава ше се преустройваме…”
Реч на Т. Живков пред Профсъюзите по време на Перестройката.
На тази дата: 5 август 1998 г. Умира Тодор Живков
На днешния ден се навършват 22 години от смъртта на Тодор Живков. Той почина на 86 години. Живков, или както беше известен сред народа Тато и Бай Тошо, управлява България от 1954 г., когато става първи секретар на ЦК на БКП до 1989 г., когато е свален като председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на БКП.
Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 г. в Правец. Има две деца - син Владимир и дъщеря Людмила (починала през 1981 г.). През 1928 г. е приет за член на БКМС. През 1932 г. постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. По същото време се включва в нелегалната дейност на Българската комунистическа партия.
През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци.
През юни 1943 г. като член на Софийския окръжен комитет на БКП организира партизанското движение в Ботевградско. През 1944 г. е изпратен в партизанския отряд "Чавдар" като пълномощник на ОК на БКП. Партизанското му име е Янко. В началото на май 1944 г. заминава за София. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации. На 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София. От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция. През 1945 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП. От 1948 г. до декември 1989 г. - член на ЦК на БКП.
От 1948 до 1990 г. е народен представител. От 1948 г. до 1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП-София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт. От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. През 1950 г. става секретар на ЦК на БКП. От 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. От март 1954 до април 1981 г. е първи секретар на ЦК на БКП. От 19 ноември 1962 г. до юли 1971 г. е председател на Министерския съвет. От юли 1971 до ноември 1989 г. - председател на Държавния съвет на Народна република България. От 4 април 1981 г. до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (11-13 декември 1989 г.) е изключен от БКП. След 1990 г. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.
На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
Вицове - само сока, август 2020 г.
- Една баничка
- 2 лв.
- Как така 2 лева бе?
- 1 лв. за баничката и 1 лв. за ББ
- Ето ти 2 лв.
Връща ресто 1 лв.
- Е нали 2 лв., защо ми връщате?
- Ми нямаме банички, свършиха!
***
Щом досега
от Космоса, никой не се е свързал с нас... значи ТАМ има разум...
***
След една
известна възраст да си добър в леглото означава да не хъркаш...
***
Сeкс само
след сватбата", ми звучи като "Линкът е достъпен само за регистрирани
потребители.
***
При изборът
на плажна чанта, най-важното е да се убедите че, притежателят е влязъл,
достатъчно навътре в морето...
вторник, 4 август 2020 г.
На тази дата: 4 август 1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк
1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк. Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 г. в германския град Франкфурт на Майн. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи.През 1933 г. семейството е принудено да изостави спокойния живот, който води на „Гангхоферщрасе”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн” №37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.
На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт” №263, в задната част на сградата на фирмата, в която работи бащата „Опекта”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта”, техни доверени приятели. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.
На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел” на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк”, близо до град Дренте. Там остават близо месец.
На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц”. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в „Аушвиц” на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен”, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен”, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат”, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.
Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 г. той сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Задната къща” и веднага привлича вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.
През 60-те години сградата на „Опекта” се превръща в музей „Ане Франк”. Апартаментът на „Мерведеплейн” №37 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.
Вицове - само сока, август 2020 г.
Жива подигравка е, че банкнотите с лика на Алеко
Константинов, най-често са в джобовете на Бай Ганьовците...
***
- Кой въпрос ти задаваха най често като беше малък?
- Пишката расте ли!
***
В училище математиката ми беше втория чужд език!
***
Понеделник сутрин съм като ония зайци от рекламата на
Дюрасел, ама дето не са Дюрасел!
***
От един момент нататък няма значение колко знаеш, а какво
помниш.
понеделник, 3 август 2020 г.
Върховенство на закона!
Имаме запис и снимки с пълно премиерско шкафче с поне половин милион евро, кюлчета злато и пистолет. До шкафчето имаме спящ премиер, който получава месечна заплата в размер на 6372 лв.
Прокуратурата реши да разследва кой е направил записа!
На тази дата 3 август 1977 г. избухва стачка на миньорите в Румъния против режима на Николае Чаушеску
По време на репресиите, осъществени от румънската служба за държавна сигурност „Секуритате”, в „автомобилна катастрофа” загиват двама инженери, участвали в стачката на страната на работниците. Опитите да бъде създаден независим профсъюз завършват с изпращането на инициаторите в психиатрична клиника и съд за „престъпления против социализма”.
Абонамент за:
Публикации (Atom)