Заключения в доклада на ЕС:
И какво ни казаха от ГЕРБ, че пише в доклада на ЕС:
сряда, 30 септември 2020 г.
На тази дата: 30 септември 2004 г. за първи път са направени снимки на жив гигантски калмар
Снимките на чудовищното мекотело са направени на от екип от японския Национален природонаучен музей, държавната телевизия NHK и американския телевизионен канал Discovery Channel.
Учените за първи път са в състояние да покажат гигантската сепия в естествената й среда в дълбокия океан. От експерти е установено, че екземплярът е дълъг около 8 метра и има две дълги пипала.
Гигантските калмари могат да достигнат дължина до 18 метра. В края на 18-и век на брега на Нова Зеландия е бил открит огромен калмар, дълъг 17,4 м, като 12 метра е била само мантията му. Според експерти теглото на животното може да достигне до един тон.
Вицове - само сока, септември 2020 г.
Принципно българинът батерии не сменя!
Млати дистанционното, докато проработи.
***
- Искаш ли
да правим виртуален секс?
- Да.
- Свалям
сутиена си... Бавно танцувам пред теб... Събувам прашките си... Влажна съм...
Как е малкият ти приятел?
- Ванката
ли? Добре е, миналата седмица си купи един опел на старо. Утре ще ходя у тях да
гледаме мач...
- Изповед
на една жена:
- Към
вицовете се отнасям като към мъжете! Обичам ги, но ни един не си спомням...
***
Вече второ
поколение котки не знае какво е да спиш върху топъл телевизор...
***
С жената
правихме любов бързо и бясно. Аз бях бърз, а тя - бясна.
вторник, 29 септември 2020 г.
На тази дата: 29 септември 1960 г. Никита Хрушчов прекъсва заседание на ООН, като удря с обувката си по банката
През есента на 1960 г. Хрушчов е за един месец в Ню Йорк и редовно посещава пленарните заседания на ООН. Появите и речите му са причудливи.Украинецът, който през 1955 г. печели борбата за наследника на Сталин и от тогава е начело на Съветския съюз, се държи като някой побеснял. Той буйства, крещи, псува и пустосва по най-вулгарен начин. При всяка от речите си заплашително показва юмруци.
С чехла срещу „лакеите на империализма”
Хрушчов демонстрира, че смята ООН за безполезна, доминирана от капиталистическите страни говорилня. Върхов момент на спектаклите му е 12 октомври 1960 г., денят преди отпътуването му. Филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинява Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, в същия момент Хрушчов скача като ужилен. Размахва юмруци, втурва се към ораторския пулт, жестикулира войнствено и обругава дипломатите, тези "лакеи на империализма".
Точно в онзи момент ще да се е случило. Нещо трябва да е станало с обувката му. С дясната, за да бъдем по-точни. Ден по-късно репортерите на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" в един глас оповестяват, че Хрушчов я използва като ударен инструмент. Само че къде и по какъв начин? В протокола не пише нищо за това.
Американският историк Уилям Таубман, който 40 години по-късно разследва драматичната проява във връзка с голямата си биография на Хрушчов, е принуден да установи, че информациите странно си противоречат. Веднъж става дума за чехли, друг път за сандали, що се отнася до последните - светлокафяви. Но преди всичко, ударът се стоварил не върху ораторския пулт, а бил изпълнен от мястото на Хрушчов в пленарната зала.
Служителка в залата уверява, че журналист неволно настъпил Хрушчов по петата, обувката се изсулила от нея, а самата служителка прибрала ценната реликва и я върнала на генералния секретар, грижливо увита в салфетка. "И тогава, информира дамата, той удари с нея." Само дето и тя не посочва по какво точно е ударил.
Има снимки. Една от тях показва шефа на Кремъл на мястото му в пленарната зала, пред него - прословутата обувка. На друга снимка го виждаме да се пени на ораторския пулт, в едната му ръка - какво точно? Някакъв мистериозен предмет. Трета снимка показва същата сцена, само че без обувка.
Едно е сигурно, Хрушчов е бил самоосъзнат по отношение на обувките си, имал е, сиреч, ясно чувство за тях. Иначе едва ли е щял да оцелее. Когато Сталин привиквал сътрудниците си в своята дача край Москва, всички знаели, че шега няма. Ядяло се и се пиело на провала, ала шегите се въртели все около една тема: Сталин. Разбира се, за сметка на другите.
Винаги готов за буйство
Генералисимусът обичал да се погаври с другите и понякога карал своя украински подчинен да танцува пред всички. Хрушчов мразел тези подкани, но нямал избор. Налагало се да се прави на селския шут и да друса хоро. С натежал от водката корем и на пияна глава, това ще да е било постижимо само за някого, който до съвършенство е владеел техниката на краката.
Хрушчов разказвал на събрание на партийни елит, че Сталин искал да изсели украинците, но нямало къде да ги тури. В стенограмата е записана реакцията на залата - "смях".
Да си представим сега сцената с обувката. Готов за буйство, Хрушчов за всеки случай сваля обувката и я поставя на масата пред себе си, за да я употреби в нужния момент, така да се каже. Значи, на мястото му в пленарната зала. Другата снимка, тази с ораторския пулт и съмнителния обект в ръката на генералния секретар очевидно е фалшификат, в повдигнатата нагоре ръка не е трудно да се монтира чехъл.
Извън противоречивите свидетелства, няма доказателства московският хулиган и клоун да е треснал било по пулта, било по масата. Историкът Таубман също е скептичен: "По всяка вероятност това никога не се е случило", пише той през 2003 г. в "Ню Йорк таймс". Сигурно е вярно. И все пак историята си остава забавна.
Хрушчов принадлежи към второто, следвоенното поколение болшевишки ръководители.
В голяма степен те са полуграмотни хора, преминали през краткосрочни работнически факултети. Хрушчов учи известно време в промишлената академия „Сталин” в Москва. Той не попада сред жертвите на Сталиновите репресии, защото не е заподозрян в недоверие.
Наследникът на Сталин е олицетворение на определен тип ръководител – "селяк", човек много тясно свързан с народните дълбини. Този факт му помага, защото около него винаги цари атмосфера на повишено доверие от страна на обикновените хора. Външното му добродушие, селската простота, откритото му чипоносо лице, щръкналите уши, искрената му веселост и енергия въобще не се връзват с облика на възможния пореден
Вицове - само сока, септември 2020 г.
- Я кажи какъв е този Илон Мъск?
- Той е инженер.
- Като наш Вася?
- Не, наш Вася е главен инженер.
***
4- годишният Митко хакна мрежата на общината и се класира в 5 детски градини директно.
***
Тя, след
първа среща:
- Ще се
радвам пак да вечеряме...
- Още ли си
гладна, ма?!
***
Най-смешно
ми е когато жена каже на мъж:
- Не знам
как да ти благодаря?
***
Богатството
на българския език позволява с псувня да обидиш, но с псувня и да похвалиш.
понеделник, 28 септември 2020 г.
На тази дата: 28 септември 1987 г. в Русе над 300 души протестират срещу обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево
1987 г. на площад „Свобода” в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Протестът е считан за първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.Гражданите протестират срещу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Но тъй като този румънски завод е военен и е включен във военнопромишления комплекс на Варшавския договор, работата му не може да бъде спряна. Същевременно не се прави необходимото да бъдат спрени емисиите от отровни газове, а българското правителство не поставя пред румънците достатъчно остро проблема и той не се решава.
В ден с особено интензивно обгазяване, на централния площад в града са изкарани 10-годишни ученици за тържеството им приемане в пионерската организация. Веднага след церемонията децата махат вратовръзките и ги слагат пред устата и носа в напразен опит да се предпазят от хлора.
Първият протест е плах и е забелязан само от партийните органи и Държавна сигурност. На втория митинг обаче се събират няколко хиляди души и той остава в историята като „Протеста на майките с количките”. Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората.
Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия "Екран" филма "Дишай", който изиграва ролята на катализатор в последвалите събития.
Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира на 8 март 1988 г. прожекция на "Дишай" в Дома на киното. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи, сред които има и много агенти на Държавна сигурност. Филмът обаче оказва такова силно въздействие на зрителите, че след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.
„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. Комитетът обаче не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите.
Вицове - само сока, септември 2020 г.
Гледа ме комшията, че мия колата.
- Колата ли
миеш?
- Неее,
поливам я да стане автобус...
***
Новият тип мъж "Спайдърмен":
- Минава, обира паяжината и изчезва!
***
Мимито се
качи на кантара и го счупи... Така и не разбра дебела ли е или не е…
***
Две баби си
говорят:
- Днес в
парламента ще приемат закона за гей браковете.
- То тез
депутати само за себе си мислят...
***
Между
приятелки:
- Не е лошо
една жена да симулира оргазъм, лошото е, ако симулира готвене.
неделя, 27 септември 2020 г.
На тази дата: 27 септември 1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък
1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък. Той съобщава, че е разшифровал системата на египетските йероглифи.Шамполион е френски историк-ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет, признат основател на египтологията. Роден е на 23 декември 1790 г. в южното френско градче Фижак в провинцията Дофине. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните, се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика.
На 11 години чете от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. 15-годишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. 17-годишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните”. През 1809 г., едва 18-годишен, той се завръща в Гренобъл като професор по история.
През 1822 г., след 15-годишна работа върху триезичния надпис на Розетския камък, Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.
Розетският камък е открит от френския капитан Пиер Бушар при разкопки на древната крепост Ар-Рашид, близо до малкото градче Розета, разположено на река Нил. Представлява плосък черен къс базалт и тежи 750 кг. На камъка са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски - и един на старогръцки. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на текстовете довежда до разшифроване на египетските йероглифи.
Посланието върху камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 г. пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва по-късно твърде полезно за учените. Днес Розетският камък се съхранява в Британския музей.
Любопитен факт е, че Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език.
Абонамент за:
Коментари (Atom)