неделя, 4 октомври 2020 г.
На тази дата: 4 октомври 1883 г. Луксозният пътнически влак „Ориент Експрес” започва първото си пътуване
1883 г. луксозният пътнически влак „Ориент Експрес” започва първото си пътуване от Париж до Румъния, преминавайки през шест държави.За създател на „Ориент Експрес” се смята белгиецът Жорж Нагелмакерс. Името идва спонтанно и е дело на пътниците на дълги разстояния, пътували с влаковите композиции от Париж до Виена през с.г. В онези времена това пътуване се е считало за едно от най-незабравимите и авантюристични пътешествия, които може да предприеме човек.
По различно време с „Ориент Експрес” са пътували Франц-Йосиф, Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Агата Кристи и много други знаменитости. Любопитен факт е, че Агата Кристи също има съществена роля за популяризиране на луксозния влак, тъй като нееднократно тя споменава името му в произведенията си.
Класическият маршрут на влака тръгва от Париж, преминава през Будапеща и Букурещ, и достига до Истанбул, като пътуването продължава шест дни и пет нощи. Този маршрут обаче е променян няколко пъти, а едновременно с това под шапката на „Ориент Експрес” се появяват още няколко маршрутни линии.
Днес влакът се движи по маршрута Париж - Истанбул веднъж годишно, по специална заявка, за специални клиенти и на специални цени. Това превръща в истинско събитие спирането му в страните, през които преминава, като от няколко години списъкът включва и България.
Вицове - само сока, октомври 2020 г.
Ако те изплиска кола, минаваща през локвата до тебе, а ти не знаеш български или сръбски - на практика ти няма какво да кажеш!
***
На тъпия човек,трябва да му се обяснява с помощта на тъп
предмет!
***
Блондинка:
- Бих искала един крем за обезкосмяване.
– За коя област?
– Монтанска.
***
- Какви пози за спане имате?
- Аз лично имам две: зимна - охлюв и лятна - морска звезда.
***
Обух си клинчето със стягащ ефект... Развалило се е...!!!
събота, 3 октомври 2020 г.
По действителни събития:
- Абе, моме проста, кой ти даде поста?
- Даде ми го вожда, дето ме оножда.
Радой Ралин
На тази дата 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България
На 3 октомври през 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му.
Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Българската историография разглежда цар Фердинанд І като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.
Фердинанд І Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.
Вицове - само сока, октомври 2020 г.
- Как глезите мъжа си?
- Ами
понякога си мълча...
***
Всички мъже и жени по света мечтаят за едно и също! За много
пари и за голяма п*шка.
***
Интервю за
работа:
- Защо
напуснахте предишната си работа?!?
- А, при
вас защо има свободна длъжност!?!
***
От форум:
- Искам да
попитам, как се казваше кораба от филма "Титаник", дето потъна?
***
В мола:
- Какъв
размер да е тениската?
- М с
корем.
петък, 2 октомври 2020 г.
Не били компютри, а компоти!
Борисов се похвали, че е получил подкрепата на председателя на Европейската
народна партия Доналд Туск срещу провеждащите се у нас вече трети месец
протести.
"Имате нашата подкрепа! Това ми каза президентът на ЕНП Доналд Туск по време на срещата ни в Брюксел.
В действителност:
Туск: Нужни са още реформи за върховенството на закона, независимото правораздаване и борбата с корупцията - наши основни ценности на Европейската народна партия".
На тази дата: 2 октомври 1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха
 |
| Даря Салтикова |
1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова.
В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.
Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.
След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си.
Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.
Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните
селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.
Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.
От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.
До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.
Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.
В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.
Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.
Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.
През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.
На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.
Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.
Вицове - само сока, октомври 2020 г.
- Колко хубаво е станало в Русия, докато съм бил в кома!
- Това е
Германия, господин Навални...
***
Докато топката летеше към прозореца на директора, децата
вече играеха на криеница...
***
Генетиците
и досега не могат да обяснят, защо на политиците им се раждат деца - милионери.
***
- За какво
служи горната глава на мъжа?
- За
перископ на долната.
***
ПАРИ на
стотинки и ЖЕНИ на снимки, НЕ ВИ ТРЯБВАТ!
- Ами по-скоро съм "за"!
- Защо?
- По-малко мирише...
четвъртък, 1 октомври 2020 г.
На тази дата: 1 октомври 1910 г. Терористи взривяват сградата на вестник „Лос Анджелис Таймс”
 |
Останките от редакцията на „Лос Анджелис таймс” след експлозията на 1 октомври 1910 г. |
За вестник „Лос Анджелис таймс” 1 октомври остава в историята като Черния ден – на тази
дата е извършен атентат. По онова време всекидневникът е най-влиятелният на западния бряг на САЩ и взема страната на едрия бизнес по време на битката му със синдикатите.Хрониката на покушението е добре известна - час след полунощ на 1 октомври 1910-а силна експлозия разтърсва пресечката на Фърст стрийт и „Бродуей”, където се намира сградата на „Лос Анджелис таймс. В този момент там върви печатането на поредния брой. След минути зданието е обхванато от пламъци. Пристигат пожарните коли и потушават огъня. Инцидентът обаче вече е взел жертви. Загиват 21 души, над 100 са сериозно обгорени.
Разследването показва, че причина за експлозията е куфарче с динамит, оставено в алея до сградата на вестника. Самоличността на онези, които го „забравят”, е скоростно установена. Оказва се, че това са двамата братя Джеймс и Джон Макнамара – профсъюзни активисти.
Става ясно, че зад покушението стоят синдикатите на Ел Ей, недоволни от атаките на вестника срещу тях. По онова време цяла Америка е арена на профсъюзни борби – работниците настояват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Но докато в други части на Щатите взимат исканията им под внимание, то в Ел Ей работодателите в лицето на мастити индустриалци и банкери са в настъпление. Най-яростният и гласовит противник на профсъюзите е Харисън Грей Отис – собственик на „Лос Анджелис таймс”. В серия статии изданието му разгромява исканията на синдикатите. Затова работниците решават да го сплашат.
Шестнайсетте пръчки динамит в куфарчето не са достатъчни да сринат сградата. Братята Макнамара обаче не подозират, че под нея има залежи на природен газ, заради които сградата се превръща във факла. Профсъюзните атентатори не подозират и друго – че часовниковият механизъм на бомбата ще се развали и вместо в 4 часа сутринта, тя ще избухне в 1часа и 7 минути. Ако нещата се бяха развили според плана, човешки жертви нямаше да има, но е било писано семействата на 21 печатари да осиротеят, а други сто да се грижат за инвалиди.
Освен пред редакцията на вестника, динамит е бил заложен и в дома на неговия издател, както и в къщата на секретаря на Сдружението на търговците и производителите. Те обаче не гръмват и именно по тях полицията стига до братята Макнамара. Издателят на „Таймс” нарича атентата „престъплението на века” и заклеймява профсъюзите като „анархистка измет” и „пиявици”.
Абонамент за:
Публикации (Atom)