1963 г. американският президент Джон Кенеди е застрелян в Далас. Атентатът е извършен в 12.30 ч., докато Кенеди пътува със съпругата си Жаклин, с губернатора на Тексас Джон Конъли и неговата съпруга Нели Конъли, придружавани от президентския конвой.Специално създадената комисия „Уорън” по време на 10-месечното разследване през 1963 г. и 1964 г. категорично установява, че президентът е убит от Лий Харви Осуалд, който е действал сам и че Джак Руби също действа сам, когато убива Осуалд, преди последният да се яви пред съда.
По-различно е становището на Комисията по Убийствата към Камарата на представителите на САЩ, която заявява през 1979 г., че президентът Джон Кенеди вероятно е убит в резултат на конспирация. Комисията намира много недостатъци в разследването на ФБР и на Комисията „Уорън”. Въпреки че се съгласява с твърдението на „Уорън”, че Осуалд извършва всички изстрели, които поразяват Кенеди и губернатор Конъли, Комисията по Убийствата твърди, че са дадени поне четири изстрела и че има голяма вероятност стрелците да са били двама.
Пътят на конвоя на президента Кенеди е планиран така, че да даде максимален показ на Кенеди пред тълпите в Далас, преди да пристигне, заедно с вицепрезидента и губернатора, на официален обяд с граждански и бизнес лидери от града.
Персоналът на Белия дом уведомява Секретната Служба, че президентът ще пристигне в Далас след кратък полет от военно летище Карсуел във Форт Уърт до летище Далас Фийлд. Определено е официалният обяд да се състои в Търговски център Далас, който да бъде крайна дестинация на конвоя. Пресметнато е, че на конвоя са нужни 45 минути, за да измине пътя от летището в Далас до Търговския център. Маршрутът е избран да бъде криволичещ с дължина 16 км, който може да се измине на бавна скорост за време от 45 минути.
Пътят минава през част от покрайнините на града, през центъра му покрай главната улица до Търговския център, както и по кратък участък от магистрала „Стемънс”. За завръщането на президента обратно към летището, от което да отпътува за благотворителна вечеря в Остин, щата Тексас, агентите избират по-директен маршрут с дължина на пътя около 6 км. Планираният маршрут е публикуван в много от вестниците в Далас няколко дни преди събитието, за информиране на хората, които искат да присъстват.
За минаването през централната част на Далас е избран път на запад от главната улица, вместо по Елм Стрийт (една пресечка на север), защото това е традиционния параден маршрут с максимум сгради с удобен изглед за тълпите. Но главната улица не позволява завой за изхода на магистрала „Форт Уърт”, който е част от маршрута за Търговския център, защото изходът е достъпен само чрез Елм Стрийт. Поради тази причина планираният маршрут включва завой в края на главната улица, от където излиза на Хюстън Стрийт, върви на север и отново завива на следващата пресечка на запад, като така се озовава на Елм Стрийт, за да продължи през района Дийли Плаза, преди да излезе на магистрала „Стемънс”.
На 22 ноември, след сутрешна реч във Форт Уърт, където нощува, президентът се качва на „Еър Форс Уан”, който отлита в 11.10 ч. и каца на летището в Далас 15 минути по-късно. В 11.40 ч. президентският конвой напуска летището и започва пътуването през Далас, към което са прибавени допълнително 10 минути към предвидените 45, поради ентусиазираните тълпи и непланирано спиране по желание на президента.
В 12.30 ч. местно време, когато откритата лимузина на Кенеди навлиза в района на Дийли Плаза, Нели Конъли се обръща към Кенеди, който седи зад нея, и коментира: „Господин президент, не може да кажете, че Далас не ви обича!”. Кенеди отговаря: „Това е повече от очевидно”. Това са последните думи на Джон Кенеди.
От Хюстън Стрийт президентската лимузина прави планирания ляв завой, за да излезе на Елм Стрийт, така че да стигне до изхода за магистрала „Стемънс”. Когато продължава по Елм Стрийт, по Кенеди се стреля. Според Комисията „Уорън” и Комисията по Убийствата, след като президентът Кенеди маха с вдигната дясна ръка на тълпите от дясната си страна, куршум пробива врата му, пронизва гръбначния му стълб и горната част на десния му бял дроб, излизайки през гърлото му, почти централно под ларинкса му.
Само минути след покушението няколко свидетели посочват сградата на Книгохранилището като източника на изстрелите. Един от тях, Хауърд Бренан, казва, че на няколко пъти, още преди да мине кортежът, забелязал на един от прозорците на сградата някакъв мъж. След като чул първия изстрел Бренан погледнал нагоре и видял същия този мъж с пушка. В 12.45 ч. полицията разпространява описанието на заподозрения, който според разказа на Бренан е бял мъж, 75 кг, 1,78 м.
Полицаите нахлуват в сградата на Книгохранилището и близо до прозореца на шестия етаж откриват три гилзи и пушка с болтов затвор и с оптичен прицел.
В 13.15 ч. далаският полицай Дж. Д. Типит, патрулиращ на около 2 мили от мястото на атентата, забелязва някакъв мъж, който съвпада с описанието на заподозрения. Типит извиква мъжа до колата си. След кратък разговор проведен през прозореца, полицаят излиза от колата, за да разпита човека по-отблизо. Той обаче изважда пистолет, стреля четири пъти и убива Типит. Около дузина очевидци стават свидетели на стрелбата. Един от тях се обажда на полицията.
Новината за стрелбата по президента прави гражданите на Далас доста бдителни и когато се чуват сирените на полицейските коли, няколко души забелязват някакъв подозрителен мъж, който се мушва във входа на една сграда, намираща се на осем пресечки от мястото на стрелбата.
Един от тези очевидци е Джони Брюър, управител на магазин за обувки, който вижда как мъжът влиза в сградата на кино „Тексас”. Брюър говори със служителката на киното Джулия Постал. Той й казва: „Не знам дали това е човекът, когото търсят… но той бяга от тях поради някаква причина”. Постал се обажда в полицията.
Пред киното се събират повече от дузина полицейски служители. Те нареждат да се включи осветлението в салона и Брюър посочва подозрителния субект. Когато полицаите тръгват да го заобикалят, мъжът размахва пистолета си, но е обезоръжен преди да успее да стреля, макар че някои от полицаите разказват по-късно, че били чули „щракване” подобно на засечка на оръжие.
Арестуван е мъж, името му е Лий Харви Осуалд, който е завършен несретник: роден след смъртта на баща си, не завършил дори и 10-и клас, на 17 години постъпва в Морската пехота, където е обучен за снайперист. После емигрира в СССР, работи в завод за телевизори в Минск, завръща се оттам със съпруга-рускиня Марина Прусакова, от която има дъщеря Джун (1962). Имал достъп до Тексаското училищно книгохранилище, където бил нает да попълва бланки за 1,25 долара на час едва преди шест седмици.
На 22 ноември 1963 г. арестуваният Осуалд е отведен в сградата на полицията в Далас. В 19.10 ч. същата вечер той е посетен от мирови съдия, който повдига срещу него обвинение за убийството на полицай Типит. Шест часа по-късно, в 1.30 ч. на 23 ноември, същият мирови съдия му прочита и обвинителния акт за убийството на Кенеди.
През двата дни, последвали ареста му, Осуалд е разпитван в Главното полицейско управление на Далас в продължение на общо 12 часа. Срещу Осуалд е събран голям доказателствен материал: пистолетът Смит енд Уесън 38 калибър, който му е отнет по време на ареста; девет очевидци го идентифицират като убиеца на полицая; има достъп до шестия етаж на Книгохранилището и е забелязан там от очевидци малко преди стрелбата по Кенеди. Веществените доказателства също говорят за неговото присъствие на прозореца, където са намерени гилзите, а отпечатък от дланта му и влакна от дрехите му са открити по пушката, с която е стреляно по Кенеди и по губернатора Конъли.
В около 11.00 ч. на 24 ноември, неделя, следвайки стандартната процедура след повдигане на обвинения срещу заподозрян, Осуалд следва да бъде преместен в областния затвор на Далас. Това обаче се оказва всичко друго, но не и рутинна операция. Срещу обвинения атентатор вече са получени анонимни заплахи и директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър по-късно споделя, че изпратил съобщение до началника на полицията Къри, настоявайки Осуалд „да получи възможно най-засилена охрана”.
Даласката полиция обаче допуска възможността, че Осуалд може да бъде застрашен. Затова е уредено той да бъде транспортиран в бронирана кола. Къри решава да превърне прехвърлянето на Осуалд в медийно събитие и организира фото пресконференция в подземния паркинг на полицейското управление. Той уведомява репортерите, че прехвърлянето ще се състои след 10.00 ч.
В 9.00 ч. екип от 14 полицаи разчиства паркинга от външни лица. На шестте изхода са поставени часови, както и на изходите на двете авторампи, свързващи паркинга с улиците отгоре. След като обезопасяват паркинга, полицаите позволяват на журналистите да влязат. Репортерите и фотографите заемат позиция срещу вратата, през която трябва да се появят Осуалд и неговата охрана. В паркинга прииждат също и униформени и цивилни ченгета, които искат да хвърлят поглед върху обвинения атентатор. В 11.20 ч. приблизително 50 репортери и 75 полицаи вече очакват появяването на Осуалд.
Излъчван на живо по националната телевизия, Осуалд се показва на вратата, заобиколен от служители на реда. Той изминава около три метра и тогава измежду новинарите си пробива път един здрав мъж. Той протяга дясната си ръка, която държи револвер Колт 38 калибър, и изстрелва „единичен фатален куршум в коремната област на Осуалд”.
Мъжът скоро е идентифициран като 52-годишният Джак Руби (до 1947 г. Джейкъб Рубенщайн - евреин от полски произход), собственик на нощен клуб в Далас, който има много приятели сред полицията на града.
