Погромът, който се нанася на България в Първата световна война, безмилостно е документиран и узаконен на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой.Защо точно там и защо точно на датата 27 ноември? Малко наши съвременници знаят, че в селището Ньой до Париж някога е роден крал Балдуин, чийто кръстоносен поход е спрян решително от българския цар Калоян. Балдуин е пленен и затворен в Царевец. А защо на 27 ноември? На тази дата през 1885 г. българският пряпорец се развява на сградата на кметството в град Пирот. С което се ознаменува победоносният край на Сръбско-българската война втори нашественик, разбит в българските земи. Така на 27 ноември 1919 година в предградието на Париж Ньой сюр Сен т.нар. победители от Антантата не само режат като с балтия късове от снагата на майка България, но намират начин допълнително да се изгаврят с достойнството на българската делегация.
От 18 януари 1919 г. до август 1920 г. в Париж е свикана конференция със задача да изработи мирните договори с всяка една победена страна. Главните “миротворци” са Жорж Клемансо, министър-председател на Франция, Лойд Джордж, премиер на Великобритания и Виктор Емануел Орландо италианския премиер-министър, сменен от лятото на 1919 г. от Томазо Титони. Така заедно с президента на САЩ Удро Уилсън на проточилата се над година и половина мирна конференция се решаваха съдбините на Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.
В началото българската делегация се води от премиера Теодор Теодоров. Тя пристига в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага е настанена в замъка „Мадрид”, където остава през следващите два месеца, без да є е разрешено да излизат оттам. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи. Председателят Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. Делегацията ни се връща в България и в началото на октомври министър-председателят Теодоров подава оставка. Начело на новия коалиционен кабинет застава Александър Стамболийски.
На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор. Определена е датата - 27 ноември, а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Отношението на французите към българските държавници е било като към военнопленници.
Ето как в българската преса от онова време се описва церемонията: „ Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.” Свидетели на подписването твърдят, че след като полага подписа си, Александър Стамболийски символично чупи писалката на две.
С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия са предадени на Сърбия. Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа в полза на Румъния.
България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още. Над 5 години мините в Перник изнасят въглищата в Сърбия като репарации.
Въпреки унизителните клаузи в договора сърби, гърци и румънци не изпълняват и малкото текстове, които защитават етническото българско население над 2 млн. остават по родните си места, но вече в присвоени територии от нашите съседи. В следващите 20 години над българите във Вардарска и Егейска Македония, както и в Южна Добруджа е упражнен тотален терор и денационализация.
