30.11.1939 г. Съветският съюз напада Финландия. Съветската армия масирано нахлува във Финландия, с което се слага началото на кръвополитната 100-дневна Съветско-финска война.
С подписването на Пакт Рибентроп-Молотов Финландия е оставена в сферата на влияние на Съветския съюз. А окупирането и подялбата на Полша показват неадекватната и неангажираща позиция на другите западни държави по преразпределение на териториите на Източна Европа.
По това време СССР има основателни притеснения за района около Ленинград - втория по големина и значение град в Съветския съюз, тъй като се намира в обсега на артилерията на Финландия. А Финландия все повече гравитира към нацистка Германия.
Вместо да потърси решение по пътя на преговорите, Москва през октомври 1939 г. отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Дискусиите стават разгорещени, тонът на руския печат започва да става заплашителен и на 28 ноември съветското правителство анулира Договора за ненападение от 1932 г., а след два следва интервенцията.
Във войната от страна на СССР са въвлечени 998 100 войници, над 2500 танка и 3880 самолета. Финландия може да противопостави около 340 000 войници, едва 32 танка и 114 самолета. Съветското командване е убедено, че войната ще бъде бърза и победоносна, но не става така. Първоначално руското настъпление е затруднено, тъй като руснаците не могат да прехвърлят достатъчно войски на театъра на бойните действия. Те разполагат само с една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск с едно отклонение до финландската граница.
На свой ред командващият финландските войски ген. Карл Густав Манерхейм използва адекватна на терена и на климатичните условия бойна тактика. Финландските войници са по-добре екипирани за зимна война и, за разлика от червеноармейците, не умират с хиляди от неимоверния студ. Те се придвижват се на ски, носят маскировъчни бели дрехи и използват максимално предимствата на природните дадености - безкрайни гори и блата.
Укрепената линия „Манерхайм” не е пробита. Нанесеният спомагателен удар в труднопроходимите райони северно от Ладожкото езеро завършва с пълен неуспех - две съветски дивизии попадат в обкръжение и са напълно унищожени. До края на войната в този район са напълно унищожени пет съветски дивизии. Отразила се е липсата на подготовка за водене на бойни действия изобщо и в частност в зимни условия.
Въпреки всичко военната операция продължава. Към края на февруари съветските войски излизат до финските тилови отбранителни позиции в района на Виборг. Боевете за този град продължават чак до сключване на примирието.
В хода на войната руснаците съсредоточават многократно превъзхождащи в жива сила и въоръжение сили и постепенно вземат надмощие. Малката армия на Финландия започва да се стопява, а боеприпасите привършват. След като финландското правителство не получава обещаната от западните страни помощ се принуждава да поиска мир.
На 6 март 1940 г. финландското правителство изпраща делегация в Москва да преговаря за мир. На 12 март правителството на Финландия обявява, че условията са приети и е подписан Московски мирен договор от 1940 г., с което се слага край на военните действия във Финландия.
Резултатите от бойните действия са съкрушителни за Съветския съюз. Загубите на Съветската армия са над 321 000 души (126 875 загинали или изчезнали, 188 671 ранени и 5572 пленени), 3543 танка, между 261 и 515 самолета.
Въпреки многократно превъзхождащия противник загубите на Финландия са 70 461 души (25 904 загинали или изчезнали, 43 557 ранени и 1000 пленени), 20-30 танка и 62 самолета. Митът за непобедимостта на Съветската армия се сгромолясва и в определена степен дава допълнителна увереност на Хитлер за успех в агресията срещу СССР.
Договорът променя съветско-финландската граница, установена с Тартуския мирен договор между РСФСР и Финландия, подписан в гр. Тарту (Естония) на 14 октомври 1920 г. след завършване на гражданската война във Финландия и Първата Съветско-Финландска война от 1918-1920 г.
В допълнение към предишните съветски условия сега Финландия е принудена да отстъпи части от общините Сала и Кунсамо, целия Карелски провлак, а също и финландската част на полуостров Рибачий. Заради агресията и започването на войната СССР е изключен от Обществото на народите.
